В поредния брой от поредицата "Зала на славата" представяме легендарният волейболист Петко Петков. Той е олимпийски вицешампион с националния отбор на България от Игрите в Москва през 1980. Призьор от европейски и световни първенства, шампион на България с ЦСКА, номинирам за приемане в Залата на славата в Спрингфийлд, Масачузетс.
Петков е роден през 1958 година в Димитровград, където започва и неговата състезателна кариера.
„Започнах на 10-годишна възраст, първата ми треньорка беше госпожа Еренджикова. Отначало пробвах един, два вида спорт, които ми помогнаха на по-късен етап. Учителят ми по физическо ме записа да тренирам висок скок, а също съм тренирал и малко баскетбол, но това като че ли беше малко по принуда, защото Димитров град имаше много силен баскетбол. Бях два метра и ме записаха, за да вдигна нивото на ръста. Оттам вече усърдни тренировки при юношите на Димитровград…"
Той си спомни и за първите си успехи с на волейболния терен в Димитровград при юношите.
„Имахме републиканско първенство и се класирахме на финалите в Добрич, където бяхме в Топ 4. Там имаше човек от волейболната федерация в лицето на Иван Шайов, който ми взе данните и оттам вече тръгнаха нещата. Дойдоха две, три оферти. Най-добрите бяха между ЦСКА или Левски. Аз избрах редовете на армията и в ЦСКА на 15 септември през 1977 година влязох в редовете на ЦСКА. 10 години в зала „Васил Симов“ тренирах усърдно“, разказва той.
С отбора на ЦСКА печели титлата на България седем пъти, няколко пъти и купата на страната, достигна и до финалната четворка на турнира за Купата на Европа. Именно оттам е забелязан за националния отбор, откъдето започва да играе от 1979 година.
„Тази зала е дефакто ковачницата на високоразрядни волейболисти. Оттук излязоха попълненията за националния отбор. Когато се казваше ЦСКА, това е марка във волейбола. От 1980 година насам това е най-талантливото поколение волейболисти, които спечелиха медали през 80-те години от абсолютно всички първенства“, спомня си легендата.
Безспорно най-сериозният успех са спечелените сребърни медали от Олимпийските игри в Москва през 1980 година.
„Тези емоции не могат да се забравят. Първият мач ни беше с Куба-отбор с изключителна физика. Отбор, който може да бие абсолютно всеки, но трябваше да мислим с главите и да направим една тактика, за да победим кубинците. Те са много темпераментни , започват още в тунела да викат, но ние го имахме това в предвид и започнахме също да викаме. За тях не беше характерно европейски отбор. Да вика така, както тях. В първия момент беше малко шокиращо за тях. Направихме този номер и психически се отърсихме, мачът беше много тежък отвсякъде и трябваше да ди надиграем. Надиграхме се с 3:1 и получихме облекчение. С изключение на мача със СССР, където направихме загуба, продължихме като втори в групата. Полуфиналът с Полша също бе много тежък мач по отношение на психиката, защото знаехме, че поляците са олимпийски шампиони. Излязохме абсолютно готови и помня как ги победихме. Отварям една скоба, че ако турнирът не беше в Москва, а в някоя друга държава, казвам, че можехме да победим СССР на финала. И тогава можехме, но съдията не ни позволи. Мачът беше много равностоен, особено в третия гейм, който можехме да спечелили, но паднахме с 14:16. Съдията ни поряза, нямаше видео, както днес. Плюс това играхме с домакините, които са олимпийски и световни шампиони“, разказва още Петко Петков.
Повече от епизода с Петко Петков можете да гледате във видеото!
Чуй новините
Подкаст
