Расте размерът на лошите кредити у нас

Расте размерът на лошите кредити у нас - 2,2 милиарда евро вече са необслужените вземания, сочат данните на БНБ. Така непокриваните задължения се увеличават за второ поредно тримесечие. Това слага край на досегашната благоприятна тенденция и националната ни банка вече отчита обрат. На този фон - какъв е профилът на длъжника и какви са съветите на експертите.

Всеки четвърти работещ над 30 години е изтеглил поне един бърз кредит - средно за 1000 евро. Това е основният профил на потребителите на бързите кредити у нас. В друга статистика, която не се публикува, обаче влиза Радостин Монев, който няма нито един кредит - било то бърз, потребителски или ипотечен.

Радостин Монев: "Благодаря на Господ, че нямам такива, имам две дечица малки, менажирам си правилно бюджета. Същевременно мисля за няколко години напред като акции, облигации и криптовалути. Дори и телефон не съм си купувал на лизинг, т.нар. стокови кредити. Така предпочитам, така ми харесва и така процедирам. Аз съм чист като момина сълза."

И докато Радостин е изключение, последните данни сочат, че кредитите на домакинствата са почти 31 милиарда евро, като потребителските са близо една трета от тях. Увеличават се и раздадените бързи кредити. За второ поредно тримесечие обаче се влошава връщането на взeманията - те са вече 3,3 на сто от всички кредити.

Тихомир Тошев, кредитен консултант: "Част от тях са заради надценени възможности - това са по-опасните случаи. При ипотечните кредити почти няма проблем - влошаването идва при потребителските. За съжаление, животът поскъпна много след влизането на еврото и каквото и да си говорим държавата не можа да овладее това поскъпване. На хората им нарастват разходите - и им е все по-трудно да обслужват кредитите си. И ние гледаме, че тези хора са изтеглили по 3 - 4 бързи кредита, това е голяма грешка."

От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране коментираха, че масовият потребител има между един и три бързи заема, а всеки трети е взел и потребителски, и бърз кредит.

адвокат Венцислав Бенов, Асоциация за отговорно небанково кредитиране: "Почивките са в топ 3 от целта потребителите, които теглят бързи кредити, наред с ремонти и купуване на техника. Това, което нашите социологически проучвания показват, е, че има лек ръст на увеличаването на кредити във връзка със здравеопазване и здраве."

Съветите на експертите - да имаме заделени пари за между 3 и 6 вноски напред.

Тихомир Тошев, кредитен консултант: "Над 95% от кредитите в България са с плаваща лихва - в един момент тези ниски лихви това ще се промени и лихвите ще тръгнат леко нагоре. И ако хората са надценили възможностите си - много е вероятно да изпаднат в затруднение да обслужват кредитите си."

Остава и златното правило - до 30 на сто от дохода ни да отива за погасяване на задълженията ни.

Вземанията по заеми на дружествата, специализирани в кредитиране, в които влизат и т.нар. бързи кредити, достигат 4,063 млрд. евро, при 3,483 млрд. евро в края на март 2025 г., става ясно от данните на Българска народна банка, публикувани днес. Това е повече с 16,6% (579,8 млн. евро.) спрямо края на първото тримесечие на миналата година и с 2,3% (89,9 млн. евро) в сравнение с края на декември 2025 г.

През тримесечието размерът на брутните необслужвани кредити и аванси нарасна със 146 млн. евро (7,0%) до 2,2 млрд. евро. Брутният им размер се увеличи за второ поредно тримесечие, с което се потвърждава наблюдението за прекъсване на благоприятната дългосрочна тенденция и плавно начало на обрат в тренда. Съотношението на брутните необслужвани кредити в кредитния портфейл нарасна с 9 базисни точки до 3,3%, а съотношението на покритие се повиши слабо до 52,4% (от 52,3% в края на предходното тримесечие).