Разкази на ужаса: Какви са условията в домовете за възрастни у нас?

"Всички умират! Няма живи! На всички нещо им се случва! И са погребвани от тяхната агенция в ужасяващо състояние - с отворени очи, с чужди дрехи. Личи си, че хората са умрели в мъки..."

"Толкова виновна се чувствам!"

"Там нещо не е наред... Баща ми за мен беше малтретиран! Гушата му беше цялата червена, все едно връзван, ръцете му сини. По лицето сълзи!"

Така започват своя разказ Невяна, Мариана, Христина, Георги и още много други, избрали да настанят своите близки в Дома за възрастни хора “Доверие 2”.

Разказите им са пълни с болка, гняв и вина, защото месеци след смъртта на любимите си хора, те се обвиняват, че са ги пратили там. Уж, за да им осигурят по-добра и постоянна грижа, която не могат да им дадат вкъщи. Но се случва друго.

"Когато я настанихме на 13-и в дома и се прибрахме в Добрич и ѝ звъннахме, понеже телефонът беше в нея, нейните думи бяха: "Не е това, което си мислите!" Пет минути след това тя ни звънна, започнахме да викаме ало, ало, но телефонът ѝ беше явно отнет... Повече нямахме връзка. Молихме се да ѝ занесат телефона, да ни чуе гласовете, да ѝ кажем да се храни малко повече, всичко ни беше отказвано", казва Мариана Михайлова.

"Баба ми престоя в дома 19 дни, доведохме я в сравнително добро физическо състояние. Обещаваха ни, че ще я извеждат, че ще ѝ помагат да се движи, но нито веднъж не са я извели навън, дори когато майка ми и баща ми са дошли да я видят, понеже свиждането трябваше да се случи винаги тук, пред вратата, не са я извели и тогава", споделя Георги Мезан.

Какво се случва зад стените на дома, близките на обитателите му не знаят. Заради пандемията им е забранено да ги посещават и единствената връзка с тях е телефонът.

Когато Невяна и Христина не успели да се чуят с баща си, отишли до дома, но никой отвътре не излязъл, за да им обясни какво става с баща им.

- "Можете ли да излезете, ние сме на портала да ни дадете информация за Тодор, искаме да ни обясните какво е състоянието.

- Не мога да изляза, защото сменям памперси.

- Вие ги сменяхте преди 1 час. От 3 до 5 трябва да дадете информация, чакаме на портала вече няколко часа.

Ани Вълева успяла да прибере баща си вкъщи преди да е станало късно. Възрастният мъж дори не иска да ѝ разкаже за преживяното в дома.

"Явно спомените му са доста брутални и само ми показа, че не иска да говори. И аз след това му зададох въпроса - "С какво ви храниха?" Идвали, оставяли по половин филийка хляб, излизали и казвали "Стига ви толкоз!"

Проверките в "Доверие 2" установяват, че персоналът е малко. И настанените там не получават добра грижа, какво да говорим за разходки навън. Още повече, че в сградата няма достъпна среда за трудноподвижните.

А хората, оставили близките си на техните грижи, имат и други стресиращи разкази - за принуда да ползват услугите на погребалната агенция на собствениците на дома.

"Нямам думи да ви опиша от тяхната погребална агенция как беше докарана - с чужди дрехи, мръсна. Беше с бельото, както я вкарахме в дома. Знаете ли какво ми каза служителят – ей сега за 5 минути ще я преоблека - това е вътре в църквата! Не беше докарана с катафалка! Беше докарана с един микробус, хвърлена вътре! Нейните дрехи явно въобще не са били при нея! Така както ги бяхме сгънали, така както ги бяхме сложили - не бяха бутани изобщо! Има много вещи, които липсват, включително и телефонът!", обясни Мариана Михайлова.

Въпреки очевидния конфликт на интереси, се оказва, че законът допуска смесване на грижите за възрастни и погребалните услуги. Само за часове групата на потърпевшите от дома “Доверие 2” в социалните мрежи се увеличи значително. Виолета живее в Англия и е настанила възрастния си чичо в дома, тъй като нямало кой да се грижи за него.

"На втория ден му взеха телефона. Казаха, че има много силни болки, много буйствал. Казахме – или ще му дадете телефона да го чуем и да го видим, или просто си го взимаме. Той оцеля по-дълъг период, защото ние през седмица пращахме пари. Първия месец те взеха от нас около 2000 лева", заяви жената.

Виолета не успява да стигне при чичо си навреме – няколко дни след разговора им той умира.

Черната статистика с най-много смъртни случаи във Варна обаче води домът за възрастни хора “Св. Георги”. Само за година и половина там умират 368 души.

Инцидентите в дома са чести. През юли миналата година пожар отне живота на 4-ма души. Разследващите установяват, че огънят е тръгнал от стаята на незрящ мъж с психични проблеми. 10 дни по-късно в дома е открит мъртъв друг възрастен, който бил пребит с бастун. Седмица преди убийството жена с психични отклонения прави опит за самоубийство и скача през терасата на стаята си.

Проверките в дома показват ясна зависимост на инцидентите с недостатъчния и неквалифициран персонал. Там са настанени не само възрастни, но и хора с деменция и с психични проблеми, което е абсолютно забранено от закона.

По време на една от проверките в Дома „Св. Георги“ са били настанени 217 възрастни хора, което означава, че там е трябвало да има не по-малко от 90 души помощен персонал.

"Там имаше не повече от 10 души персонал. Част от персонала беше назначен на трудови договори за 2 часа дневно. Има една медицинска сестра, която е целия ден, следващата медицинска сестра е утре целия ден и това бяха медицинските специалисти. Хигиената не беше на никак добро ниво", каза Хрисимира Милкова.

Липсата на достатъчен и квалифициран персонал се отнася за повечето домове в страната.

"Те трябва да отговарят на определени стандарти за определено количество, бройка персонал, лекари, медицински сестри, санитари, готвачи и друг помощен персонал, който съответно да обгрижват тези хора", казва социалният министър Гълъб Донев.

В дома в село Рояк, където огнената стихия отне живота на 9-ма души, отново на едно място са събрани възрастни и хора с деменция, които често не могат да отговарят за действията си. Тежкият инцидент поражда съмнения дали и в този дом е имало достатъчно персонал, който да се грижи добре за обитателите му.

Каква е съдбата на оцелелите при пожара в село Рояк?

Домът в село Рояк се помещава в сградата на местното училище. Ремонт е направен, но тепърва ще се установява дали са спазени всички изисквания за безопасност, проверена ли е електрическата инсталация, довела най-вероятно до пожара.

Година и половина след влизането на Закона за социалните услуги, който пък е обнародван година и половина преди да влезе в сила, подготвян и дискутиран дълго преди да бъде приет от парламента, все още няма наредбата която да определя изискванията за качество на социалните услугите.

Вижте повече в репортажа

Екип РТВЦ Варна