Разкази от Държавния архив: Избори по време на епидемия в България

Съвпадали ли са в историята ни след Освобождението избори и епидемия? Имало ли е в изборния закон указания какво да се прави в такъв случай? И още - какви са били машинациите по време на изборите и защо е имало бити избиратели.

В избирателните закони след 90-те години на 19 век задължително е отбелязвано, че ако има непреодолими извънредни ситуации като войни, революции и епидемии изборите се отлагат, разказва Дарина Билярска от Държавния архив.

"Ние не познаваме в нашата парламентарна практика парламентарни избори да са отлагани поради такива епидемии, но така или иначе тогава законодателят го е предвидил, така че нищо ново под слънцето", коментира тя.

Голямата епидемия тогава е бил "испанският грип". Но неговият пик в България е през есента на 1919-а, а тогава избори не са се провеждали. Така че избори по време на пандемия сега ще имаме за първи път. Напрежение и интересни случки през годините обаче не липсват. Те за съжаление са свързани с партизанщината.

"Имало е и побои, имало е възпрепятстване на избирателите да стигнат до избирателната секция, разбира се, известният израз "гасете лампите " - това са нередностите при преброяването на бюлетините, фалшифициране, подправяне на избирателните документи, изчезване на изборните бюлетини", разказва Дарина Билярска.

Имало и машинации. По принцип бялата бюлетина се сгъвала на четири и се пускала в урната без плик. Някои обаче, за да подменят вота, сгъвали три или четири бюлетини едновременно. Имало ли е обаче купуване на гласове?

"В избирателните закони е предвидено, че никой няма право да обещава да облагодетелства избирателите. Тоест, това, което днес разбираме като купуване на гласове и това нещо е било също наказуемо. Но по-скоро тогава акцентът е падал върху репресията", казва още Билярска.

В архивите са останали много прошения и оплаквания от хора, че се е оказвала физическа сила срещу тях като избиратели - една партизанска група срещу друга или полицията срещу избиратели. Бити от полицията в Ескиджумайско дори са се заснели на снимка.

"Избиратели се оплакват от терора, който е упражнен върху тях. Това са опасенията, че тези, които управляват, на тяхна страна е и полицията, и администрацията. Притесненията са, че тези, които управляват и провеждат изборите, ще направят всичко възможно тяхната партия да спечели", допълва Дарина Билярска.

В Държавния архив е съхранена и карта на депутати от 23-ото обикновено Народно събрание от 1931 г. Изборите са спечелени от опозицията, което се счело като знак, че те били проведени честно.

Свързани статии:

С боб и царевица вместо бюлетини гласували българите след Освобождението

20:51, 21.03.2021

Чете се за: 03:25 мин.