Спад на резултатите по PISA: Всеки втори 15-годишен е под базовото ниво по четене и математика

Спад в резултатите на българските ученици в класацията PISA. 58% от 15-годишните са под базовото ниво по четене. За първи път резултатите са толкова ниски. Има спад и по математика. Така се запазва тенденцията българските ученици да постигат резултати под средното ниво на едно от най-авторитетните международни изследвания на грамотността PISA. То се провежда на всеки 3 години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области - природни науки, четене и математика.

• Министърът на образованието след резултатите от PISA 2025: Задълбочава се образователното неравенство у нас

Нашите ученици по природни науки имат 421 точки, по четене - 387 точки, а по математика - 405 точки.

Над 58% от 15-годишните ученици са под базовото равнище по четене. Това означава, че не притежават умения да разбират текст, да намират информация и да разсъждават върху прочетеното. Това е най-ниският резултат от 2001 година досега. Преди 3 години процентът на функционално неграмотните при четенето с разбиране беше 53%, а преди 10 години – 41%.

Проф. Георги Вълчев, министър на образованието: "Тези резултати показват, че макар през времето да беше много направено, реформирайки българската образователна система, в нея са допускани и грешки."

Математиката е другата област, в която по-голямата част от учениците са функционално неграмотни. Над 57% не могат, например, да сравнят общото разстояние по два маршрута или да преизчислят цена в друга валута. През 2015 г. този процент е бил 42%.

Не се променят резултатите при природните науки. Учениците имат същия брой точки, както преди 3 години. Но расте процентът на тези, които не покриват базовото ниво – близо 48%. Те не могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и да определят дали дадено заключение е вярно.

Изследването PISA измерва уменията, а не знанията на учениците.

Траян Траянов, изпълнителен директор на "Заедно в час": "Често чуваме аргумента, че PISA по някакъв начин не е в синхрон с българската учебна програма и затова резултатите са ниски. Тя не е в синхрон с учебната програма на нито една държава, в която участва."

Идеята зад PISA е да се провери доколко добре учениците могат да решават сложни задачи и да мислят критично, колко добре образователните системи подготвят учениците за реалния живот.

Траян Траянов, изпълнителен директор на "Заедно в час": "Българските ученици не са виновни. По-скоро отговорни в случая са възрастните. Много е важно да имаме предвид, че PISA не оценява всъщност потенциала на учениците, а оценява, атестира образователните политики и тяхната адекватност. Оценява и качеството на преподаването в класните стаи. Всъщност, виждайки такъв нисък резултат, това, което следва да се замислиме, доколко адекватни са нашите образователни политики и доколко адекватно, качествено, взискателно, подкрепящо е преподаването в класните стаи."

Министерство на образованието предлага комплекс от мерки, за да се справи с негативните резултати.

"Нямаме намерение да връщаме старите времена, защото чувам и такива приказки, но всяко едно новъведение се посреща с бурни отрицания, със страхове. Училището, освен да обучава, трябва и да възпитава. С помощта на семейството, разбира се. Ето защо ще се опитаме да усилим тези негови функции, без, разбира се, да позволяваме, както беше в далечното минало, идеологизацията да превземе учебните предмети, учебното съдържание", каза министър Вълчев.

Освен върху дисциплината и възпитанието на учениците, МОН обмисля да променят модела – парите следват ученика.

Сред проблемите, които изследването откроява са твърде големите разлики в нивата между отделни училища - тоест бъдещето на детето зависи пряко от това в какво училище ще попадне.