Колекцията на Мартин Илиев от Варна наброява около 6000 кибрита и кибритени кутийки. Страстта му към необичайното хоби започва още в първи клас и продължава почти 40 години. Днес той притежава редки екземпляри от различни държави и епохи, а сред най-ценните му находки са кибрити от началото на XX век и от времето на Втората световна война.
„Започнах някъде, когато бях първи клас. По-големите събираха кибрити и си ги разменяха. Това ми се стори доста интересно и вълнуващо. Един ден се прибрах вкъщи и започнах да ровя по кътчетата, до печките, за да събера всички кибрити в къщата. Първите ми кибрити са от нашия дом. Оттогава минаха почти 40 години. Това е моята страст и единственото нещо, което ми е останало през годините. Събирал съм и други неща, колекционирал съм различни предмети, но кибритите си останаха и до ден днешен“, разказва Мартин Илиев.
С времето колекцията му се разраства, а наред с отделните кутийки той започва да събира и цели серии, посветени на исторически събития, забележителности и различни теми.
Мартин има колекция, която е посветена на 100 години от Освобождението на България. В нея има различни паметници и места, свързани със стремежа на България да се освободи. Кибритите не са просто кутийки с клечки. Те носят история, а когато са част от цяла серия, могат да разкажат много за времето, в което са произведени.
Преди години намирането на нови екземпляри било значително по-трудно. Днес интернет и контактите с други колекционери му помагат да открива и обогатява сбирката си.
„Навремето беше много по-трудно. Главно разчитах на хора, които пътуваха в чужбина, и им поръчвах да ми донесат кибрити. В днешно време отварям сайтове, разглеждам, харесвам и купувам. С други колекционери също си разменяме. Така човек може да попадне на интересни екземпляри, които иначе трудно би открил“, споделя Мартин Илиев.
Сред най-старите кибрити в колекцията му има екземпляри, произведени между 1906 и 1912 година. За тях той разказва, че стойността им днес достига десетки евро. Някои от находките обаче са придобити не чрез покупка, а благодарение на любопитството и упоритостта му.
„Този кибрит го намерих в стара къща. Когато бяхме по-малки, обикаляхме по къщите и питахме бабите и дядовците дали имат оставени някъде кибрити. Те обичат да пазят различни неща и понякога точно там се крият интересни находки. Така съм попадал на екземпляри, които са останали от много отдавна“, разказва колекционерът.
Най-ценните му кибрити са свързани и с периоди от световната история. Сред тях са немски екземпляри от Втората световна война, които той определя като най-скъпи, но не успява да донесе за телевизионната среща. Колекцията му е разделена между Варна и родното му село Дебнево, където се съхранява по-голямата част от нея.
„Повечето кибрити са в родната ми къща в Дебнево, защото там имам повече място за съхранение. Държа ги в кутии, но голяма част са подредени по рафтове и специално направени полички. Направил съм си и стена с подходящи рафтчета, на които са изложени. Така мога да ги виждам и да им се радвам, вместо просто да стоят прибрани някъде“, казва Мартин Илиев.
Сред любимите му серии са кибритите за лов и риболов. Те са създадени с практична цел и са пригодени за използване при различни условия сред природата.
„Една от сериите, които много обичам, е тази с ловните кибрити. Те са предназначени за лов и риболов. Клечките са направени така, че да могат да се запалят при различни условия, за да може човек да си направи огън. При тях има не само колекционерска стойност, но и конкретна практическа идея. Това ги прави още по-интересни за мен“, обяснява той.
За Мартин Илиев всяка кутийка е част от по-голяма история – за хората, които са я използвали, за времето, в което е произведена, и за мястото, от което е дошла. А след близо четири десетилетия събиране страстта му продължава да се разпалва, подобно на малката клечка, с която всичко е започнало.
Вижте прякото включване на Нивелина Няголова-Георгиева.
Чуй новините
Подкаст
