- Г-н Карлсберг, войната в Украйна постави балтийските държави в особено чувствителна позиция. Кои са основните предизвикателства, пред които е изправена Латвия днес по отношение на сигурността и стратегическите комуникации?
- Знаете ли, определено бих искал да започна отговора с факта, че съседството ни с Русия е от векове. Ние познаваме съседа си твърде добре, за съжаление и то не от най-добрата му страна. Така че случаят с руската атака срещу Украйна, за съжаление не беше голяма изненада за нас. В известен смисъл те наистина ни поставят в особено положение. Ако по-рано имаше мълчаливи поддръжници, а понякога и по-шумни поддръжници на Русия, много често регресивната политика се превръщаше в локални послания за местното общество. Днес обаче всички маски са свалени. Стана ясно, че те са военнопрестъпници, които воюват и окупират чужди територии, измъчват и убиват деца, жени, цивилни и военни. В крайна сметка не Украйна нападна Русия. Следователно, в това отношение, ситуацията като цяло е много лоша. Признавам, че не очаквах толкова брутална война. Беше ясно, че ще има война, но явно идеализирахме нашия агресивен съсед. За сметка на това, сега сме много по-добре подготвени за жестокостта, която те носят със себе си. Това е много жалко, разбира се, за Украйна и украинския народ, но ние сме готови и за тази цел съюзниците от НАТО са с нас и подсилват нашата мисия.
- Как е подготвено обществото? Дезинформационната война също е силна и ви засяга. Как обществото стига до истината?
- Обществата не са монолитни. Никое от нашите общества не е монолитно, защото има различни групи. Като цяло по-голямата част от латвийското общество е много добре имунизирано от тези векове съседство с Русия. Така че триковете, които те използват, са като от учебник. Няма нищо ново. Те са много мързеливи в това отношение, в креативността да намират нови трикове. Не са мързеливи да ги прилагат, обаче, и да поддържат своите бот-армии и пропагандна машина, които работят. Но те са ни добре познати. Затова, когато правим някои проучвания на общественото мнение, хората, които подкрепят Русия или Путин са вероятно по-внимателни, въпреки че проучванията са анонимни. Но като цяло броят на тези хора е доста малък. Разбира се, има и такива по средата, които внимават да не вземат страна. Но моят отговор би бил, че сме доста добре подготвени за руската машина за дезинформация. Но, разбира се, има и нови елементи от времето, когато войната започна. Например опити да се осмеят нашите съюзници или НАТО като цяло. Внушава се, че те няма да ни подкрепят, няма да ни защитават. Тези приказки идват на вълни – отново и отново. Но аз вярвам, че чрез присъствие, чрез засилено присъствие, ние получаваме не просто словесни отговори, а практически, които са много по-силни от думите.
- Как на практика ще стане това?
- С присъствието на НАТО на място. Можете да изговорите 1000 думи, но ако няма присъствие на НАТО на място, това не помага. В нашия случай НАТО присъства на място и в балтийските държави има присъствие в повече от 20 държави. Така че на практика целият Алианс е на линия?
- Да, НАТО е увеличил военното си присъствие в региона, но информационният фронт остава по-малко видим. Какво трябва да се направи в тази област?
- Нека започнем от малко теория за информационното пространство. Информационното пространство са думите, картините и действията. Така че в тази част, когато имате войски на НАТО на балтийска земя, не са ви необходими думи. Така че отговорът е много ясен. Това е информационното пространство и ако министри, премиери или генералният секретар на НАТО повтарят, че сме бронирани, това е едно, но реалното присъствие на място не се нуждае от думи. Така че, бих казал, естествено е хората да са тревожни. Не можеш да не си, когато съседите ти убиват украинци ежедневно, не можеш да бъдеш много спокоен, нали? Но в същото време не може да се повтори стратегическата изненада, която те направиха, в известен смисъл, когато нападнаха Украйна през 2022 г. Нашето правителството си върши работата. В Латвия изпълняваме 5-те процента за отбрана, и ще продължим да го правим с всички средства. Има планове за Алианса, да продължим да укрепваме Алианса и чрез увеличаване на бюджетите на целия Алианс. Мисля, че руснаците са пропуснали този толкова съществен факт.
- Да, като ръководител на латвийската трансатлантическа организация, работите за укрепване на връзките между Европа и Северна Америка. Как се поддържа доверието в тази много сложна политическа и геополитическа ситуация?
- Знаете ли, аз работих в продължение на няколко десетилетия в Министерството на отбраната и когато говорим от латвийска гледна точка, включително и от моята, смятам, че доверието беше нарушено от европейците, а не от американците. Ние безсрамно лежахме на гърба на американците. И ако президентът Тръмп изрича силно и ясно неща, които не ни харесват, то за балтийските държави и за Полша, например, това не е проблем. Ние си вършим работата. Отделяхме по 2% за отбрана. Това е дълг към Съединените щати, защото техните войници бяха тук през цялото време, за да защитават Европа. Европейските армии същевременно намаляваха с всеки изминал ден. Така че, това, което се случва е съвсем естествено. По мои много груби сметки, ако сме без Съединените щати, ще се нуждаем от 10% от БВП за отбрана. Това е, ако не разчитаме на Съединените щати в момента, за да управляваме ситуацията с Русия, но и по-широко, защото не е само Русия, нали? Заради това срещата в Хага беше много успешна. Това е много ясно послание. Президентът Тръмп многократно заявяваше, че подкрепя силен Алианс, че оценява, че най-накрая правим това, което трябва да правим сами, не за Съединените щати, а за самите себе си. Това е неговото послание. И всъщност, той също така получи много ясно послание, когато изтребители атакуваха или се намесваха във въздушното пространство на НАТО.
- Войната ще навлезе четвъртата си година. Виждате ли перспектива за края ѝ?
- Първият въпрос, който трябва да си зададем, когато трябва да изберем страна и да се опитаме да търсим решение е "Кой е врагът?". Напълно съм съгласен с опитите на президента Тръмп да спре войната, но не бива да се залъгваме, че агресивността на страната с настоящия режим ще се промени по начин, който да донесе мир, истински мир. Следователно, Алиансът, Европейският съюз, западните демокрации трябва да имат стратегическа цел за това, което правят, и не става въпрос за военна атака и разрушение. Въпреки, че знаем, че фашисткият режим в Германия беше разрушен, сринат само чрез война. Но аз по-скоро гледам какво направи Рейгън и виждам, че администрацията на Тръмп и Европейският съюз със своите санкции започват да работят, но трябва ясно да формулираме каква е нашата цел. А целта не е разпадането на Русия, а разпадането на руския режим на Путин. И мисля, че това е постижимо, но наистина трябва да сме решени да изпълним този план, а все още има много неща, които бихме могли и трябва да правим.
- Всъщност, това не е ли доста трудна задача.
- Това е трудна задача, да. В Балтийските страни знаехме, че ще има проблем, а нашите западни съюзници ни смятаха за русофоби, което е много погрешно, защото, ако бяхме русофоби, в моята страна нямаше толкова много латвийци да говорят руски език. Така, че това е грешна представа. В момента, имаме емоционален проблем със случващото се. В нашата страна определено никога не съм срещал истински русофоб. Ето защо трябваше да се подготвим, да си напишем домашното по-рано. Това е валидно и за разходите за отбрана. Има едно нещо, което не беше взето предвид и се случва в момента. Прилага се все повече и повече, явно е по-евтина. Това е новата руска тактика да се опитват да ни разделят. Не само между народите, но и вътре в самите народи. Много успешно упражнение беше по време на ковид. Чрез всички антиваксърски кампании успяха да настроят една страна на обществото срещу друга. Вероятно при нас не успяха чак толкова, но в други държави се справиха много по-добре. Те осъзнават, че има начини как да ни разделят. В Латвия така се случва с Истанбулската конвенция. Парламентът гласува „за“. Ратифицирахме я преди седмица и веднага беше осъдена и организиран огромен граждански протест срещу нея. Президентът на Латвия я върна в парламента. Това е малък пример. Не казвам, че всички опозиционни партии са прокремълски. Със сигурност не, но наративите се промотират от Кремъл. Така че по един или друг начин политическите партии, са късогледи по време на войната. Преди изборите догодина, темата със сигурност ще бъде върната в дневния ред. Подобни малки въпроси разделят обществото, промотирайки консервативни ценности. Но трябва да погледнем кои са тези хора, които промотират консервативните ценности. Колко надеждни са тези хора? Това е тема, която все още се харесва на по-голямата част от обществото. Критичното мислене по този въпрос може да доведе до резултати и не струва твърде много. Трябва да знаем, че те се опитват да ни разделят.
- Били сме свидетели на това многократно. Не само в Латвия, но много общества са уязвими по тези въпроси. Може би липсва силно лидерство?
- Силният лидер е нещо много привлекателно, но бих казал, че добрите примери идват от скандинавските нации, където ключът е в доверието. А доверието, разбира се, идва от лидерите, но не е защото са силни лидери, а защото хората му се доверяват и се доверяват на институциите. В Латвия направихме някои проучвания и се оказа, че хората понякога не се доверяват дори един на друг, на съседи, на местни общности. Това е нещо, върху което трябва да надградим и да поработим. Да разберем, че другият човек не е враг. Но това е трудна работа за политиците, естествено, които трябва да бъдат лидери. Те трябва да са лидери, не твърде големи или велики, но трябва да са надеждни лидери, които говорят истината, дори и да не е винаги много хубава. И това е начинът, по който говорят в Скандинавия. Затова имат високо доверие.
Чуй новините
Подкаст
