В навечерието на Възкресение Христово - време, в което говорим за вяра, надежда и ново начало, ви срещаме с човек, преживял една от най-тежките влакови катастрофи у нас. Повече от година след инцидента край Локорско, отнел два човешки живота, пред БНТ говори единият от двамата машинисти на товарния влак на частна компания.
Пламен Илиев е машинист повече от 20 години. Любовта към влаковете при него идва по наследство.
Пламен Илиев, машинист: "Цялата ни рода е железничари от Горна Оряховица. Пътуване, разнообразие. Няма страх, това е работа. Караш и каквото стане."
До фаталния следобед на 15 януари 2025-та, когато два товарни влака се оказват на един и същи коловоз близо до Локорско.
Пламен Илиев, машинист: "Минута по минута го помня какво беше и какво стана. Видяхме двата влака едни срещу други. То там няма бягане. Не е автомобил наляво, надясно да избягаш, да се скриеш - няма. Един срещу друг значи удар!"
11 секунди - точно толкова го делят от момента, в който вижда влака, до сблъсъка.
Пламен Илиев, машинист: "Около 300-400 метра беше разстоянието влак от влак. Само казах на колегата: “Бягай! Влак има срещу нас!” и се скрихме в задната кабина."
При последвалия челен удар двама души губят живота си - включително машинистът на идващата отсреща композиция. Пламен и още петима са ранени. Според разследващите, именно неговата реакция спасява собствения му живот и този на втория машинист в локомотива.
Пламен Илиев, машинист: "Никога не съм си мислил, че това са ми последния ден, час, минута. Казах му на колегата “Бягай, че дизелът гори”. За един момент ти спира живота."
Катастрофата оставя белези по тялото и душата му.
Пламен Илиев, машинист: "От удара имах шест счупени ребра, засегнат бял и черен дроб, ръката, рамото, левия крак скъсани меки тъкани, счупено отстрани на глезена костицата."
Въпреки това намира сили да се обади на съпругата си.
Виолета Илиева, съпруга на Пламен: "Той се е сетил да поиска телефон от един от полицаите мисля и ми звънна от някакъв непознат номер и ми каза: “Само да те предупредя, ако видиш нещо по телевизора, че сме добре. Стана един малък инцидент. Но впоследствие вече се оказа, че адреналинът го е държал и по-късно получих обаждане, че е в реанимация."
Днес Виолета е убедена, че мъжът й може да се справи с всичко.
Виолета Илиева, съпруга на Пламен: "Никога досега не съм го видяла изплашен, паниран. И други ситуации е имал в живота, в които е претърпявал инциденти, но никога не е казал този човек за 30 години “Мен ме боли” или “има ми нещо”. Винаги е добре."
И този път не прави изключение. След няколкомесечно лечение, се връща там, където е минал животът му - на релсите. Дори и когато се налага да пътува по същия маршрут, по който все още личат следите от преживяната катастрофа.
Пламен Илиев, машинист: "Не мога да стоя на едно място. Искам да пътувам, не мога да стоя тук на дивана, седнал срещу телевизора, няма как да стане. Нещо е имало, което ни е пазило. Дали са ни втори шанс за живот. Това е!"
Чуй новините
Подкаст
