Защо насилието над животни все още е подценяван от обществото и институциите проблем?

Карина Караньотова
от Карина Караньотова
21:30, 19.12.2021
7688
Чете се за: 13:30 мин.
След новините
Слушай новината

Не минава и ден без съобщение за някакво издевателство към бездомни животни. Жалбите са непрекъснати, но наказаните са единици.

На какво се дължи тази растяща агресия към животните и наистина ли не ни засяга?

Темата е важна за обществото и със сигурност има много несвършена работа, със сигурност има неразбиране на проблема и подценяване на агресията срещу животните като тежко престъпление. Но тази жестокост към беззащитните е симптом и неслучайно от Комитета за защита на децата към ООН настояват да се забранят разстрелите на животни. Във всички страни по света. В Тунис те бяха забранени именно по препоръка на ООН, вече е забранено и убийството на бикове на коридата.

Подобни съобщения за жестокости към животни валят всеки ден. За 10 минути в столичния квартал "Христо Ботев" вече сме свидетели на насилие. Момче прогони с ритник спокойно припичащи се на слънце кучета, без дори да осъзнава, че е нередно. И да, той не е виновен за това, защото го вижда от както се е родил.

Подобна жестокост е ежедневие, защото никой не наказва. Въпреки че от 10 години има закон, според който насилието над животни е престъпление, което се разследва и наказва дори със затвор, възмездие за животните няма.

"Сара беше пребита в Горна Кремена, вързана на синджир в частен имот, вътре в двор, вързана на 1 метър синджир. Влизат в 23.30 ч. непълнолетни лица - на 14, 16 и 18 години, с цел грабеж, пребиват вързаната болонка до степен счупване на черепа и изпадане на очите от очните ябълки, които в момента вече са отстранени. Хората се обаждат на 112, идва полиция в 2.00 ч., регистрира се престъплението. Имаме известни престъпници, хората са свидетели. До ден днешен няма възмездие за Сара. Няма и да има", казва Пламенка Калинкина, основател на фондация "Лапички на Справедливостта".

Пламенка Калинкина е посветила живота си на губещите, както тя сама казва. Спасила е стотици животни, но мъките нямат край. Вече се чувства безсилна да събира греховете на хората.

"В селата около Враца, които са много, продължават да се раждат много бебета, които пристигат опаковани в кашон в града. Това от милостивите селяни, тъй като повечето ги връзват в зеблен чувал, даже разказват с гордост, и ги хвърлят в реката, където има река, бебета се давят. Практика, освен жестока, много честа практика. Където няма река, понякога ги хвърлят в гората, за да си умрат на спокойствие, забележете", разказва Пламенка Калинкина.

"На мен ми казват - стига с твоите кучета! Хора, разберете, проблемът с кучетата ще стигне и до вашата врата, хората, които убиват кучета днес, утре ще убият човек. Тези хора за мен са прекрачили определена граница", допълва Пламенка Калинкина.

Прекрачват границата не само тези, които ритат или убиват. Прекрачват границата и тези, които изоставят и загърбват.

"Мога да дам един пример, за едни хора, които си изоставиха кучето по време на разходките в неделя, кучето беше доста голямо, едвам го замъкнаха, то усети, не искаше да ходи, тук е лай, стрес и кучето умря от стрес. Беше младо, отказваше да яде и да пие, искаше си хората и умря от стрес, така че, да, изоставянето е насилие над животни", посочва Вероника Найденова, доброволец в общинския приют в Горни Богров.

И общинският приют в Горни Богров непрекъснато се пълни с изоставени от стопаните си кучета. Затова и никога в последните 10 години откакто е построен, не е оставал празен. Въпреки осиновителната си програма.

"Приюти може да има, когато условията са такива, че едно изоставено или загубено домашно куче, гледано цял живот на дивана да може да оцелее там и да се чувства почти като в своя среда, приют от този тип не трябва да съществува. Има нещо, което много малко се знае, че приютите не допринасят за популацията на бездомни кучета", обясни Марта Георгиев, общински съветник.

"Тоест изграждането на приюти не е решение, 10 приюта да се построят на територията на Враца, те ще се напълнят за една година, без ефикасност, едни животни ще седят като каторжници, ще се харчат пари за тях заради Закон за защита на животните, защото иначе вероятно биха ги убили, както по времето на комунизма, но това няма да е решение, защото останалите продължават да развъждат", категорична е Пламенка Калинкина.

"И какво става - те прибират, прибират в този коптор, където животните страдат, а на улицата се запълва отново и всъщност общината работи за увеличаване на кучетата, използвайки този метод, затова няма развитие по проблема толкова години", изтъкна Марта Георгиев, общински съветник.

"Това е институционализирано насилие, насилие от общината, която трябва да осигурява хуманното отношение към животните, това прави този проблем още по-страшен за нашето общество, защото ако в общинския приют не се спазват минималните изисквания за хуманно отношение, това пречи целият Закон за защита на животните да се изпълнява", допълва Георгиева.

През годините общинската съветничка много пъти е отправяла запитвания към столичния приют за условията в него и защо капацитетът му постоянно е запълнен.

"Пуснах един сигнал до Българската агенция по безопасност на храните, казвайки точно на какво не отговаря цялото съоръжени, и получих отговор, че вътрешните отделения не отговарят на изискванията, вътрешните отделения за групово също не отговарят, дворчетата също не отговарят, карантинните помещения също не отговарят на наредбата", подчертава Марта Георгиева.

"Според мен приюта трябва да е само за доказано агресивни животни, да са тествани, а не някоя баба да се е обадила за кучето, което е на 13 години и живее пред входа, създава опасност за внуците ѝ", казва Наталия Маринова, доброволец.

И според кмета на София Йорданка Фандъкова това е така. В по-старо писмо до общинския съветник Марта Георгиева твърдо е заявила, че в приюта се прибират само доказано агресивни кучета. Но очевидно това не е така.

"Тази година имаме осиновени около 1360 кучета, което е почти същият брой на настанените в приюта, което значи, че ние работим за намаляване на бройката, ако нямаше изоставяния и нови кучета по улиците, което идва от нас хората, може би приютът вече щеше да е празен благодарение на осиновените само тази година", посочва Валерия Владимирова, зам.-директор ОП "Екоравновесие".

"Ние се опитваме да намерим дом за тях, но няма как да намерим дом за всички, ние имаме кампания за безплатна кастрация на домашни дворни кучета, от която всеки може да се възползва", допълва Владимирова.

Така че мерките трябва да са други. Като това да се търси отговорност към изоставянето. Да се следи по-строго за регистрацията на домашни кучета. А доказано, колкото по-малко са изоставените животни, толкова по-малко ще се скитат беззащитни по улиците. И няма да будят толкова агресия и насилие.

"Проблемът идва от родителите и от семейството, аз съм виждала с очите си как майка стои на пейката, докато детенцето рита котенце и тя нищо не предприема. Това са потенциални насилници, защото щом ти си дете с чиста съвест, невинно, прибегнеш до насилие върху животинче, което по никакъв начин не те е стимулирало, ти утре ще посегнеш на жена си, на човек на улицата, който те е ядосал", твърди Наталия Маринова, доброволец.

И кръгът на насилието се затваря. Детето рита кучето или беззащитното коте, защото е виждало друг да го прави. Не случайно от ООН обявяват, че издевателствата над животните застрашават съвсем пряко децата. Те се припознават във всяко живо същество и страдат заедно с животните.

"Насилието върху животни, извършено пред очите на дете, в присъствието на дете, се отразява тежко на психиката му, на цялостното му развитие, детето така ще формира и поведение на насилник, но не бих отишла по-напред, защото това е работа на психолозите, но това е тревожно явление", коментира доц. д-р Велина Тодорова, зам.-председател на Комитета за правата на детето на ООН.

Благодарение на препоръките на Комитета за правата на детето към ООН през 2019 г. в Испания и Португалия е забранено бикоборството. Последният им успех е от няколко дни,със забраната за стреляне по безстопанствени кучета в Тунис.

"Зададохме въпрос на правителството на Тунис как е допустимо това, защо не се взимат мерки, пред децата, на улицата - кръв, убити животни. Направихме препоръка, препоръчахме на правителството да предприеме други, хуманни практики към уличните животни и сега разбирам, че правителството се е съобразило и започва политика за кастрация на уличните животни, вместо да ги убива", уточнява доц. д-р Велина Тодорова.

През месец май България също ще трябва да даде информация как се прилага Конвенцията на ООН за правата на детето и какви мерки се вземат, за да не бъдат децата излагани на гледки на насилие над животни. Информацията за доклада се събира чрез анкета от европейската неправителствена организация European Link Coalition. Според данните досега се оказва, че всяко второ дете у нас е било свидетел на насилие над животно.

Международната организация за закрила на животните "Четири лапи" отдавна се бори с агресията срещу животните. Те вече успяха да забранят боевете с кучета, както и танцуващите мечки. Сега се борят срещу мъчителното транспортиране на живи животни.

"Реално тези животни пътуват без вода в жегата, даже по едно време като плисна дъжд заснехме няколко кравички ближат капки по решетките, които падат отвън. Тези животни изпитват страдание, което много лесно може да бъде разбрано от човека. Страхът, гладът, жаждата, принудата - всички тези неща ние се опитваме да научим обществото на повече състрадание, като много вярваме в това, че цивилизацията зависи от отношението към безпомощните, към слабите", каза Тихомир Димитров, отдел "Програми", "Четири лапи"-България.

Бездействието на институциите, постоянното прехвърляне на топката, неефективната зоополиция, заниженият контрол на спазването на Закона за защита на животните у нас създават перфектните условия за насилие над животните. Насилието срещу животни е насилие срещу самите нас и децата ни!

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Дени и Марти: Щастливи сме, че сме тук, благодарим за подкрепата! Обичаме ви!
Дени и Марти: Щастливи сме, че сме тук, благодарим за подкрепата! Обичаме ви!
Иво Ивков: Следващите три месеца са критични за Левски
Иво Ивков: Следващите три месеца са критични за Левски