Жозе Мануел Барозу е новият стар председател на ЕК. Той спечели гласуването в Страсбург с мнозинство далеч над необходимото и ще остане на сегашния си пост и през следващите пет години. Подкрепата за Барозу дойде от дясната Европейска народна партия, либералите, част от европейските консерватори и малка част от социалистите.
Жозе Мануел Барозу е новият стар председател на ЕК. Той спечели гласуването в Страсбург с мнозинство далеч над необходимото и ще остане на сегашния си пост и през следващите пет години. Подкрепата за Барозу дойде от дясната Европейска народна партия, либералите, част от европейските консерватори и малка част от социалистите.
382-ма европейски депутати подкрепиха Жозе Мануел Барозу. Резултатът е добър за председателя на Комисията, на когото беше необходима подкрепата на едва половината от всички депутати, участвали във вота, т.е. 359. 219 евродепутати гласуваха против, 117 се въздържаха. Барозу е първият председател на еврокомисията, получаващ доверие от парламента за втори последователен мандат.
Жозе Мануел Барозу - председател на ЕК: "Вярвам, че се задават много интересни времена. Ще направя всичко по силите ми, за да служа на европейския интерес. След вота днес се чувствам по-силен от преди."
Меглена Кунева - Европейски комисар: "На европейския гражданин днес му е необходима сигурност. Както се казва тук, той ще има много леко приземяване за втория си мандат, защото познава много добре Комисията, познава нейните възможности, познава начинът на водене на диалог с Парламента. Изобщо цялата сигурност на втория мандат, която може да се даде и от която Европа има нужда. Програмата му е ясна, решителна, много отговорна и амбициозна. Така че, един заслужен втори мандат!"
53-годишният Барозу е юрист по образование. Като студент е член на крайно-ляво маоистко движение, но по-късно влиза в редиците на умерено дясната Демократическа народна партия, по-късно преименувана в Социалдемократическа. През 90-те години на миналия век Барозу е външен министър на Португалия и има съществен принос за временното умиротворяване на Ангола в началото на 80-те години.
През 2002-ра става министър-председател. Паметен момент в биографията му остава срещата на Азорските острови година по-късно, когато той прие американския президент Буш, британския премиер Блеър и испанския Аснар, за да координират действията си около нахлуването на коалиционните сили в Ирак и свалянето на диктатора Саддам Хюсеин от власт.