Най-влиятелната жена в света за трети път беше избрана за канцлер на Германия. Ангела Меркел ще ръководи най-голямата европейска икономика и ще задава политическия тон на континента още четири години. Новият стар канцлер положи клетва заедно с новото правителство.
Три месеца след изборите Германия има от днес ново правителство и нов стар канцлер - Ангела Меркел, която е начело на изпълнителната власт от 2005, ще продължи да управлява и в следващите четири години.
Най-накрая - след най-дългите в историята на Германия коалиционни преговори се стигна и до встъпването в длъжност на новия кабинет. Чиито 15 членове - пет жени и десетима мъже от ХДС, ХСС и социалдемократическата партия завършиха клетвата си пред Бундестага с думите „Да ми помага Господ".
Полученото от Меркел мнозинство - 462 от 631 депутатски гласа се оказа - според очакванията - напълно достатъчно. Но свидетелства и че 42 народни представители от съставляващите коалицията партии не са дали одобрението си за новия кабинет.
Разочаровани не може да няма - като някои бивши министри, които от днес са вън от изпълнителната власт. Или други: Томас де Мезиер призна, че не му е било лесно да предаде отбранителния сектор на доскорошния социален министър Урсула фон дер Лайен. Но пък бе „утешен" с вътрешните работи, където очевидно се разчита да промени подхода, което не би било безинтересно и за България и Румъния от гледна точка на Шенген, например.
Ханс-Петер Фридрих, на когото пък се налага от вътрешните работи да се насочи към земеделието, положително също не е взел това решение доброволно. Задоволството вероятно цари по-скоро в редовете на Социалдемократическата партия - получила достатъчно възлови министерства - на външните работи, на икономиката и енергетиката, на труда, на правосъдието.
Германия има нужда от стабилно, дееспособно правителство, подчерта президентът Йохим Гаук по време на церемонията - това са очакванията както на германците, така и на партньорите на Германия в света. Още повече, че пред Германия има „големи предизвикателства" - застаряването на обществото, образователната политика или европейската дългова криза.
Автор: Биляна Михайлова от Дойче веле