Преди знаковата среща за решаването на украинската криза

Знакова среща за решаването на украинската криза се очаква да започне  в столицата на Беларус, Минск. Лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия ще се опитат да постигнат трайно решение на кризата в източната част на страната. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд пристигнаха почти едновременно в Минск малко преди 17 часа българско време, и са пътували в един и същ автомобил до Двореца на независимостта, където е мястото на срещата. Десетина минути след тях в Минск кацна и самолетът на украинският президент Петро Порошенко. Пристигнал е и руският президент Владимир Путин. Не е ясно и кога и колко дълго ще продължат разговорите. Часове преди срещата на така наречената Нормандска четворка в Минск над 20 души загинаха в Източна Украйна. Ескалацията на насилието предизвика опасения, че може да подкопае опитите за постигане на мир. Преговорите са описвани от мнозина като последен шанс за стабилизиране на Украйна. По темата коментира международният редактор Тоня Димитрова. 19 украински военни са убити при атака край Дебалцево, съобщава се за 5 жертви и в Донецк, сражения се водят и в селата в близост до пристанищния град Мариупол. Насилието продължава да ескалира, въпреки че през последната седмица бяхме свидетели на трескави дипломатически совалки, които доведоха до днешната среща. Всъщност почти до последно не беше сигурно дали преговорите в Минск ще се състоят. Всички страни от нормандската четворка дават разнопособни сигнали и до последно не можеше да бъде намерена обща позиция по редица проблеми, съобщиха от Франция. От Берлин заявиха, че все още няма гаранции, че може да бъде постигнат резултат. От Москва пък сигналите са, че е постигнат съществен напредък, но позицията на Сергей Лавров не се различава много от досегашните твърдения на Кремъл. Щефан Зайберт - говорител на правителството в Германия: Фактът, че тази среща се провежда, ни дава лъч надежда, но нищо повече. Това, което канцлерът Ангела Меркел неведнъж е заявявала публична през последните дни, е все още валидно - не е ясно дали може да бъде постигнат резултат. Въпреки цялата несигурност, тази инициатива си струва в името на интереса на страдащите хора в източна Украйна. Сергей Лавров - министър на външните работи на Русия: Ние сме убедени, че кризата не може да бъде решена с военни средства. Пътят към мира е чрез директен диалог между властите в Киев и тезди, които искат да защитят родината си на югоизток. И ние трябва да защитаваме техните права, правата на всички, които живеят в Украйна. На преговорите в Минск няма да участват представители на самообявилите се Донецка и Луганска републики. Те изготвиха своите позиции в рамките на контактна група, която заседава в беларуската столица по-рано днес. Украинският президент Петро Порошенко пък направи изненадващо посещение в град Краматорск в Източна Украйна преди да отпътува за Минск, а по-късно от Киев запази твърдия тон. Петро Порошенко - президент на Украйна: В ръката си държа метално парче, което е извадено от пациент тук в болницата. Това е чудовищно, това е престъпление срещу човечеството, когато цивилни са атакувани в домовете им на 50 километра от фронтовата линия. Тези престъпления трябва да бъдат наказани, изискваме незабавано и безусловно спиране на огъня, изтегляне на частите, затваряне на границите и изтегляне на всички чуждестранни военни от украинска територия. Владислав Дейнего - пратеник на Луганска народна република: В основата на проекта, който предадохме, е пакет от военни и политически мерки, които дават шанс да постигнем мир и стабилност. Още от неделя Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко обсъждат по телефона темите в дневния ред на форума. Освен прекратяването на огъня и установяването на обособена демаркационна зона, лидерите трябва да определят статута на регионите под контрола на бунтовниците и да изготвят пътна карта за мирно решаване на продължилия вече над десет месеца конфликт. Остава да бъде решен и въпросът за евентуално членство на Украйна в НАТО. Киев вече обяви, че ще работи за присъединяване към Алианса. Преди разговорите в Минск Франция успокои Москва, че Париж е против членство на Украйна в пакта. От септември беларуската столица е домакин на мирни инициативи. Договореното тогава примирие обаче бързо беше нарушено. Новата мирна инициатива последва съобщенията, че Съединените щати обмислят въоръжаване на украинската армия. Германският канцлер Ангела Меркел беше на посещение във Вашингтон, но Барак Обама така и не излезе с позиция по този въпрос. Франция и Германия са твърдо против въоръжаване на украинската армия, тъй като това може да доведе до още по-голяма ескалация на конфликта. Виждаме и първите признаци на разделение между Европейския съюз и Съединените щати, които до този момент говореха с бощ глас. Анализатори определят Минск като новата Ялта - дали този път преговорите в столицата на Беларус ще доведат до трайно решение - малцина вярват в това. Най-доброто, което може да се случи, е замразяване на военните действия, отбелязват наблюдатели. Новата Ялта - така определят Минск местни анализатори заради мирните преговори по кризата в Украйна. От септември беларуската столица е домакин на мирни инициативи. Договореното тогава примирие обаче бързо беше нарушено. Лъч надежда, но с несигурен резултат - така Берлин определи днешната среща на върха, смятана за последен шанс за дипломатически изход от конфликта. На пети септември в Минск бе договорен протокол от 12 точки. Основните са незабавно примирие, изтегляне на незаконните въоръжени формирования от Украйна, мониторинг на примирието от страна на ОССЕ, децентрализация на властта в про-руските райони Донецк и Луганск, създаване на зони за сигурност в граничните райони, изтегляне на тежкото въоръжение на 15 километра от фронтовата линия, определена в меморандума. Вместо това конфликтът продължи да ескалира, броят на жертвите е вече близо 6 хиляди души. В началото на февруари изтече информация, че Вашингтон планира да достави оръжие на украинската армия. Оказа се, че окончателно решение още няма, но същата седмица Франция и Германия започнаха дипломатическа офанзива. Лидерите на двете страни осъществиха совалка между Киев и Москва, договорена бе и днешната среща на върха в "нормандски формат". Киев иска възстановяване на правителствения контрол върху бунтовническите райони при по-голяма степен на самоуправление в Донецк и Луганск, разоръжаване на сепаратистите, изтегляне на руските части, размяна на военнопленници. Москва от своя страна търси юридически гаранции за правата на руско-езичното население в Източна украйна, пълна автономия на Донецк и Луганск в условия на федерална система, но не и непременно независимост, запазване на Крим. Сепаратистите настояват за признаване на двете "народни републики в Донецк и Луганск, запазване на оръжието и амнистия за бунтовническите лидери. Евросъюзът и САЩ държат на възстановяване на територалната цялост на Украйна, изтегляне на руските войски и тежко въоръжение, демокрация в Луганск и Донецк.