С дисциплината и постоянстовото на опитни риболовци децата застанаха на брега на гребния канал за да търсят своето въдичарско щастие. За 4 часа те трябваше да покажат, че могат да правят всичко – от подготовката на въдицата и слагането на стръвта, през замятането и избирането на правилния момент за хващане на рибата.
Мартин: Тръпка – хванеш една голяма риба, запалваш се, адренелина ти севдига харесва ти и искаш да хващаш големи риби. Борят се, доставят ти удоволствие при ваденето.
Георги Георгиев: Аз ходя на състезание, за да видя да се сравня с някой друг и да видя колко съм добър нали.
А в детската надпревара е толкова оспорвано, колкото и при порастналите вече риболовци. Каракуди, уклеи кленове идори шарани правеха състезанието изненадващо и непредвидимо
Георги: Ето го, ето я каракудката де. Ей това е хубава каракудка.
Родителите, които са и треньори на малките въдичари, твърдят, че риболовът е спорт, който ги развива. Дава им природно познание и ги учи на отговорност.
Борислав Йорданов: Риболовът ги учи най-вече на спокойствие, търпение, хубавото при тях е, че се отделят малко повече от компютрите, телефоните, сред природата са – това е важното.
Все повече клубове по спортен риболовразвиват и детски школи. Така дават възможност на подрастващитеда се докоснат до най-масовото хоби, да се забавлявят и да се научат да ловят риба така, както го правят майсторите на въдицата.
Чуй новините
Подкаст
