"Невидимите" ловци на истории

Българското село е все по-далечно и все по-опустяло. Оставащо с броени жители, но сред тях са хора, които са жива енциклопедия. До нея искат да се докоснат "Невидимите".

Евгени Димитров: "Работещи в градски условия хора са предимно затворени, пред компютър, в един такъв ден реших, че това не може да продължава така, искам да посветя времето си на това да съм навън и да общувам с хора.

Последното пътуване на "Невидимите" е до село Банкя, на границата със Сърбия. Място, което има своето богатство - минералната вода, която не се използва. Там живее дядо Рашо - най-възрастния човек, с когото "Невидимите" са говорили досега.

Дядо Рашо: "Животът е недобър, защото няма работа за хората, и хората бягат в градовете."

Евгени Димитров: "Ако търсиш човешкото, ще го намериш винаги и може би българското село е едно от местата, където то се намира най-лесно, което е парадокс, защото тук хора чисто физически почти не останаха."

Дядо Рашо: "Държавата ги принуди да се изселват, защото няма работа, няма поща, няма път, няма поминък, няма магазин, няма нищо."

Томислав обича фотографията. Включва се към обиколка на "Невидимите" за първи път, но е сигурен, че иска да повтори.

Томислав Рашков: "Замислен съм за това как са живели хората тук в това село и в по-малките населени места, и живота, който е кипял тук, потъвайки в снимките, които ни показа този човек се замислих и за фотографията на времето."

"Невидимите" приемат нови членове, млади хора, които да преоткриват и да заобичат българското село, а 93-годишният Дядо Рашо жадува за още срещи с хора, на които да разказва за живота си и мечтае селата да се съживят.

Дядо Рашо: "Природа има, но няма кой да я ръководи тази природа."