Дарио Фо продължава традицията на шутовете от Средновековието, които са бичували властта и са отстоявали честта на потиснатите - така Нобеловият комитет мотивира решението си. Загубихме една от най-големите личности на театъра, културата и гражданското общество, реагира днес италианският премиер Матео Ренци - сам честа мишена на острата сатира на Фо.
Роден на 24 март 1926 година в малкото градче Санджано на брега на езерото Маджоре, той израства с рибари, контрабандисти и разказвачи. Към края на Втората световна война е мобилизиран, но успява да избяга и изчаква мира като се укрива на един таван. Мести се в Милано, където учи архитектура, преди да се отдаде на перото и сцената. Среща съпругата си Франка Раме, която се превръща в негова муза и съавтор и в началото на 50-те се прочува със серия монолози, които му осигуряват самостоятелно шоу по италианското национално радио.
Семейната им театрална компания от 1957 г. получава национално признание. Дарио Фо работи в стила на италианската "комедия дел арте" с нейния остър и безпощаден хумор, за да критикува съвременното общество. 70-годишното му творчество, изпълнено с енергия, политически протест и критики към елита, обаче е и низ от сблъсъци с цензурата и опити за заглушаване. В продължение на години му забраняват достъп до италианската телевизия, два пъти получава отказ за американска виза.
Верен на себе си, той подкрепя антисистемното движение "Пет звезди", обявило се срещу елитите, партокрацията, корупцията и сравнява неговия основател Беппе Грило с един от героите в собствените си комедии.
Дарио Фо - драматург: "Виждам желание да се води борба не като акт на насилие, а като израз на смях. Смехът е това, което ужасява общество, основано на силата и властта".
Чуй новините
Подкаст
