35% надценки на храните в Европа, 100% у нас - защо?

Деформации по цялата верига на производство и търговия с храни откриха от Комисията за защита на конкуренцията, които представиха дългоочаквания анализ, който се оказа междинен. Комисията не откри спекулативно повишаване на цените, макар да отчете, че надценките стигат до 135%, но това беше обяснено с преференциалните условия, при които производителите продават на големите вериги.

• Ценова политика преди еврото: Според доклад на КЗК няма данни за спекулация

Още един извод от проучването: 35% надценки на храните в Европа, 100% у нас.

"Ние сме изследвали пазара на селско-стопански, бързооборотни хранителни продукти, на модерната търговия на дребно. И за да видим тенденциите, сме сложили 10 продукта - обект на внимание. Това са мляко, млечни продукти, месо, месни продукти, сложили сме брашно, хляб, слънчогледово олио, яйца и минерална вода. Искахме да проследим динамиката на тези продукти, но видяхме, че за да направим коректен анализ на икономическата среда, трябва да хванем цялата верига на производство, дистрибуция и реализация на тези продукти. За да бъдем коректни в изводите, които правим, ние съпоставихме първо производството. Да видим какво е производството на тези основни хранителни продукти в България", обясни в предаването "Говори сега" Жельо Бойчев - ръководител на проучването и член на Комисията за защита на конкуренцията.

По думите му проучването е показало категорично, че има дефицити, изкривяване и деформации в пазара.

"И една от целите, които си поставяме, защото ние ще влезнем оттук нататък в три по-дълбоко, като проучване области, но именно ценообразуването. Ако бягаме от големия разговор, първо за сектора, тенденциите, които има там, никога няма да решим цената на рафта каква е, защото, когато нямаш производство, когато нямаш конкурентна среда, когато добавената стойност не се разпределя справедливо в това. В крайна сметка, ти винаги ще имаш високи цени и винаги ще водим този разговор. Когато нямаш собствено производство да задоволиш потреблението и имаш внос, винаги ще водим този разговор и няма да имаме никакви инструменти, с които да коригираме това. Нашата амбициозна цел беше да видим състоянието на сектора, защото органът по конкуренция, аз знам, че се бърка и се очаква от Комисията за защита на конкуренция да отговаря за цените. Тя няма пряко отношение към цените, но има отношение към конкурентната среда - да гарантира тази среда и свободната конкуренция, защита на производителите и оттам в крайна сметка да има ефект и върху потребителите."

Един от изводите на доклада е, че няма съгласувано поведение на търговските вериги да вдигат цените.

"Ние сме поискали и сме засекли информацията за тези продукти към 3 дати. 23 юни, когато беше взето решението и започнахме работа по него. На 21 юли - тогава се обсъждаше в Народното събрание поредната промяна в Закона за въвеждането на еврото и знаете, че имаше едно спекулативно опит да се вдигне цената преди да изпревари влизането в закона и към 4 август. Тези три дати показват, че в тези три дати няма увеличение на цените. Няма тренд и няма съгласувано поведение на търговските вериги да вдигат цените. Говоря за тези три дати, ние може да си позволим да говорим само на обективна информация, която е постъпила официално."

"Ние поискахме от търговските вериги цялата информация за техните доставчици, на какви цени ги получават и как се образува ценообразуването при тях. Като тук сме изчистили, тъй като има една практика в търговските вериги към доставната цена, да се търсят още бонуси и отстъпки, които са за сметка на производителя. И в крайна сметка ние сме направили и това изчистване и сме предоставили крайната информация, която показва надценката в целия ѝ порядък. И сме извели крайните стойности. Има надценки от 2% има и надценки, виждате, до 91%, до 80%. При кашкавала 80%, при сиренето 70% и т.н. Това означава, че има търговска верига, ние сме изследвали 10 от големите търговски вериги, която продава продукти на тази цена за определен период от време.

"Виждайки, че има тези деформации, виждайки, че има разминаване на вход, доставни цени, на едни и същи продукти, на различни цени, на една и същата крайна цена, комисията излиза с извода, че едно от нещата, които трябва да направят оттук нататък, е да влезне в модела на ценообразуване. И ние влизаме на задълбочено проучване, в което ще видим, на каква база и на какво основание се дължат тези неща. Ние направихме публичен този доклад. Законодателят промени закона и даде възможност междинно да обсъждаме. Ние го представихме пред българското общество. Официално на нашата страница го има. Направихме вчера една дискусия с всички заинтересовани страни и институции. Представихме пак тези неща. Казахме, че има срок от две седмици, в който очакваме предложение, препоръки към него. След това, така както имаме правомощие, той ще бъде представен на функционално, така разпределен, тези органи, които имат отношение към темата", каза още Жельо Бойчев.

Вижте целия разговор във видеото