36 години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България. Край на идеологията, отнела хиляди животи и лишила милиони от човешки права. На 10 ноември 1989 година, на пленум на ЦК на БКП, Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на партията.
Как започна промяната и къде сме сега — разказва Петко Симеонов, тогавашен зам.-председател на Съюза на демократичните сили, депутат от Великото народно събрание и близък съратник на Желю Желев.
„И се качвам в трамвая, и всички се споглеждат и леко се усмихват, и си мълчат, но всички знаят какво става. София беше заредена с очакване и мълчание, тишина.“
После нищо вече не е същото. На улицата са свободните хора и на висок глас обявяват раздялата си с тоталитарната държава.
„Вълнението беше невероятно, това е изключително вълнение, изключителни чувства са", разказва Петков Симеонов.
След първите месеци на опиянение идва отрезвяването и преходът, който така и не приключва.
„Безредието обаче беше невероятно. Нямахме разказ за това какво искаме да направим. Никой не знаеше как се преминава от тоталитарен комунизъм към демокрация. И лидерите, и избирателите, хората, които вървяха зад тях – всички сме български граждани. Това сме ние, които създадохме България такава, каквато е в момента.“
36 години по-късно – на различно място сме като общество и същевременно не сме отишли много далеч.
„Ние нямаме още споделен разказ за България, за нова България. Ние нямаме тази голяма цел, която да обедини народа – няма го. Аз исках демокрация, исках многопартийна система, свобода на инициативата. Свободи, свобода да има. Но когато има свобода, трябва да има и отговорност. Да живееш с нея – това е чувството за гражданин и чувството за държава.“
Допуснатите крачки назад в разбирането какво е демокрация и кои са нейните ценности имат своята цена. Според Петко Симеонов е нужно да говорим за бъдещето – онова бъдеще, в което знаем, че свободата е на върха на копието; бъдеще без тишина и с хора на площада.
Чуй новините
Подкаст
