Рубен Аморим просто не издържа. И не оцеля. Веднага след поредния разочароващ резултат – равенството срещу един от най-ярките съперници Лийдс Юнайтед – португалският специалист каза раздразнен на пресконференцията, че иска да бъде мениджър, а не треньор на Манчестър Юнайтед.
„Аз може и да не съм Томас Тухел, Антонио Конте или Жозе Моуриньо, но аз искам да съм мениджър. Имам още 18 месеца от договора си, пък после всеки ще продължи по пътя си“, заяви той.
Да, ама нямаше кой да чака и 18 часа, какво остава за 18 месеца и „червените дяволи“ се освободиха от поредния наставник, който не успя в Театъра на мечтите. „Няма да се откажа!“. С други думи – ръководството трябваше да го подкрепи. Или да го уволни.
Всичко изглеждаше предначертано още в края на лятото на 2025. Тогава Ман Ю загуби унизително в турнира за Купата на Лигата след изпълнения на дузпи и 11:12 от четвъртодивизионния Гримзби Таун – за първи път тимът отпада от толкова ниско ранкиран в английската пирамида опонент. Още тогава коментарите на Аморим след двубоя звучаха като на човек, комуто сякаш този пост идва леко в повече. Като всеки представител на южната част на Европа и Рубен трудно контролираше емоциите си. Особено след злополучни резултати. Изказванията му бяха ту странни, ту непремерени, ту прекалено кратки като на обидено дете. Имаше интересен контакт с журналистите. А може би най-иронизиращата го критика гласеше, че уменията му да контактува с медиите са отлични, но това е единственият компонент, в който го бива.
Назначението на Аморим логично дойде с обещанията за модернизация във футболно отношение. Млад специалист, идващ с добра репутация и печелещ лесно и убедително мачовете си. 40-годишният португалец обаче опита да интегрира схема на игра, с която беше свикнал в Спортинг Лисабон – 3-4-3, която далеч не потръгна със същия успех и в индустриален Манчестър. Времето напредваше, резултатите не се подобряваха. А Аморим упорстваше, за да не изглежда така, сякаш предава собствените си принципи. Дори папата не можел да го накара да смени вижданията си за играта, каза веднъж отново непремерено той.
„Медиите ли ще ми диктуват какво да правя? Това просто няма да стане? Моите играчи трябва да ми вярват, а не да слушат всичко, което вие казвате и пишете. Защото аз гледам повече футбол от всички вас, взети заедно“, категоричен бе той.
Интересното е, че принципите в крайна сметка бяха предадени на няколко пъти. Но изглеждаше така, сякаш Рубен се бори със самия себе си. На 30 декември – 4 дни след победата над Нюкасъл, в която игра с четирима бранители в линия, той отново се върна към варианта с трима защитници срещу Уулвърхемптън. И пак не спечели. Патрик Доргу, който беше впечатляващ като дясно крило срещу „свраките“, беше преместен да играе като ляв халф-бек срещу „вълците“. Странно. И ремито срещу Уулвс, които до онзи момент имаха 2 равенства в 18 мача (!) нормално не се прие никак добре от привържениците. Очевидно и от директорите, които решиха все пак да оставят Аморим и за една среща след Нова година (за разлика от колегите им от Челси) преди да се разделят.
Рубен Аморим искаше да е независим от техническия директор Джейсън Уилкокс. Но това, което португалецът виждаше като чуждо влияние и нежелана намеса, сякаш по-скоро беше градивна критики и нормална забележка при слаби резултати.
Манчестър Юнайтед е четвъртият най-богат клуб в света според Deloitte. И през повечето време „червените дяволи“ имат сериозни проблеми да се справят с тимове като Борнемут, Брентфорд и Брайтън, завършиха последния сезон зад Уест Хем и с равни точки с Уулвърхемптън. Аморим обеща, че сега всичко ще е различно. И е прав. Но нима можеше да не е, след като отборът му завърши 15-ти в крайното класиране в миналото първенство?! Сега е шести. Клубът похарчи над 200 милиона паунда през лятото за трансфери, за които трудно можем да твърдим, че са се интегрирали перфектно, а същевременно в немилост изпаднаха състезатели като Маркъс Рашфорд, Джейдън Санчо, Антони и Алехандро Гарначо, всеки един от които вече не е на „Олд Трафорд“. Расмус Хьойлунд, за когото неотдавна бяха платени 72 милиона паунда, се присъедини към друг бивш „червен дявол“ – любимеца на всички в Неапол Скот Мактомини. Дойде Бенямин Шешко, който има 2 гола в 17 мача. Срещу 74 милиона паунда в касата на РБ Лайпциг.
Рубен Аморим спечели едва 31.9% от двубоите, в които беше начело на Юнайтед във Висшата лига. Обидно нисък процент. Всъщност – най-ниският след ерата на сър Алекс Фъргюсън. И изобщо не е странно, за разлика от някои от изказванията му, че той вече няма да твори в Театъра на мечтите и слезе бързо от сцената. Точно както го направиха Дейвид Мойс, Луис ван Гаал, Жозе Моуриньо, Оле Гунар Солскяер, Ралф Рангник и Ерик тен Хаг.
Снимки: БТА
Чуй новините
Подкаст
