Да се надяваме, че това, което ни принадлежи, сега няма да се изплъзне.
2025 е! И България е сред най-добрите волейболни нации в света. И ако за някого - особено от младото поколение - това идва като изненада, то определено този някой се е заблудил. Защото успехът край мрежата неизменно съпътства българския спортен живот. Машината на времето ни отвежда до първото световно първенство през 1949 в следвоенна Чехословакия, когато нашите национали печелят бронзовите медали. Абсолютно същото се случва и три лета по-късно, когато в СССР отново сме трети. Идва 1970 година. Тогава България е домакин на волейболния Мондиал.
България не просто е сред първите осем, а след победи над Япония, Полша, Чехословакия и СССР достига до решаващ двубой за златото срещу ГДР. В онзи формат шампионът се определя след класиране в групова фаза и за жалост губим от германците с 2:3. Един от основните ни играчи тогава - Димитър Златанов - не иска да прави съпоставки с днешната ситуация.
„Сравнения не можем да правим. Тогава си е за тогава, пак играхме на финал. Хубавото е, че финалът си остава. България е на 10-то място по спечелени медали от световно първенство. Сега с този медал, който ще спечелим, ще се изкачим по-нагоре по стълбицата“, коментира Димитър Златанов - сребърен медалист от 1970г.
Годината е 1986 година. Волейболистите ни успешно изкачват върховете на успеха и печелят бронз от Световното първенство. В състава са имена като Борислав Кьосев, Димо Тонев, Любомир Ганев. 20 години по-късно идва и последният ни до днес медал от Мондиал - през 2006 пак сме трети с помощта на играчи, за които се говори и днес, а народът продължава да разпознава без проблеми Андрей Жеков, Боян Йорданов, Евгени Иванов, Теодор Салпаров, Матей Казийски, Пламен Константинов, Тодор Алексиев, Владимир Николов, Христо Цветанов.
Равносметката - 4 бронза и 1 сребро. До днес. Националите със сигурност могат да спечелят, стига да останат уверени в способностите си, добави Златанов.
„Освободени, със същия заряд, желание и технически похвати. Отиваме и трябва да играем и да дадем максимума, който могат. Браво на Бленджини, който успя за една година работа с тях да направи това нещо“, добави Златанов.
Да се надяваме, че това, което ни принадлежи, сега няма да се изплъзне.
Подробности вижте във видеото!