Гласът на машината - създателят на “Сири” Норман Уинарски специално за “Панорама”

Тази история започва с един виц.

Норман Уинарски: "Хей, Сири, разкажи ми виц: "Защо плашилото получило повишение? Защото се откроявало в полето си."

Създателят се шегува с изобретението си. Д-р Норман Уинарски вярва, че човекът може да се разбира с машината. Неслучайно стои зад един от най-известните виртуални гласови асистенти в света.

Норман Уинарски: "Ние искахме "Сири" да бъде полезна за хората и те да ѝ се радват. След като я пуснахме, попаднахме на една книга, написана от жена. Казваше се "До "Сири" с любов". Авторката е майка на момче с аутизъм. "Сири" разговаряла със сина ѝ с търпение, което никой човек не би имал. Момчето питало "Сири" за всичко, а "Сири" отвръщала с доброта и внимание и никога не се отказвала. Затова жената написала тази книга. Тогава си казах: добре, наистина направихме нещо добро за тази страна и за света."

Днес всички познават "Сири" като любезния асистент на "Епъл". Но през 2008 г. никой не вярва, че хората ще говорят с компютър. Уинарски и екипът му в Станфордския изследователски институт опитват нещо революционно - вместо да търсиш в "Гугъл" и да ровиш по сайтове, просто питаш, а "Сири" отговаря с човешки глас.

Норман Уинарски: "Замислихме я така, че ако искате да резервирате стая в хотел, да можете да го направите чрез "Сири". Ако искате да купите билет, да можете да го купите чрез "Сири". Така създадохме изобретение, което позволява на всекиго да зададе въпрос и да получи отговор вместо линк. Идеята беше да стане "изпълняваща машина", а не търсачка. Да върши нещата вместо вас."

Запленен от тази идея е не друг, а великият Стив Джобс. "Епъл" купува изобретението на екипа на Уинарски през 2010 г. Днес "Сири" е във всеки смартфон, таблет и лаптоп на компанията. Нейните конкуренти разработиха свои асистенти. И така - вече всички говорим с роботи непрекъснато.

Норман Уинарски: "Хората се влюбват в чатботове, споделят личните си тайни, питат ги за лекарски съвети. Защо го правим?"

Първо, изкуственият интелект е изключително добър в това да бъде мил, внимателен и позитивен към вас. Мен това постоянно ме дразни. Като математик аз обичам точните отговори, а не комплиментите. Що се отнася до лекарите - според едно изследване: ако един пациент трябва да избира между това да пита лекар или изкуствен интелект за съвет - 75% ще изберат изкуствения интелект. Това е не само защото той дава отлични отговори, а защото такава система е далеч по-склонна да отдели един-два часа, дори повече, на въпросите ви за вашата болест или проблем.

Доверяваме ли се твърде много на изкуствения интелект?

- Абсолютно. Доверяваме му се прекалено много. Трябва да запазим човешкото си чувство за честност и разбиране. И да проверяваме дали информацията е вярна, вместо просто да приемаме отговорите, които ни се дават.

Можем ли все още да различаваме изкуственото от естественото?

- Какво имате предвид с "все още"? Отговорът е не. Понякога е очевидно, че изкуственото е там. Но това е проблемът на киберсигурността. Някои хора ще се опитват да разпознаят разликата между изкуствения отговор и естествения. Но след това алгоритмите ще се пренастроят, за да го направят невъзможно. Това е безкраен цикъл. Прекарах голяма част от живота си в изследвания и научих, че е изключително трудно да провериш истинността на нещо, било то изречение или изображение. Разработчиците на изкуствен интелект, независимо дали го целят или не, ще продължат да го правят все по-автентичен, така че да не можеш да откриеш разликата."

В момента се водят толкова много войни, а изкуственият интелект все повече се използва във военното дело. Според вас ще спаси ли той повече хора, отколкото ще погуби?

- Всяка велика технология може да бъде използвана както за положителни, така и за отрицателни цели. Ядрената енергия - когато бомбата беше създадена, хората се чувстваха така. Когато се появи интернет, хората можеха да го използват за измами. Дали се използва повече по единия или по другия начин? Нямам как да предвидя подобно нещо. И всъщност това е най-голямото изпитание за едно общество - защото ако обществото не позволява необходимите свободи, които помагат тези проблеми да бъдат решени, това може да има дълбоко негативно въздействие върху него.

Предвид всичко, което знаете - а вие работите в тази област от толкова години - в крайна сметка по-обнадежден ли сте, или по-уплашен за бъдещето на изкуствения интелект?

Да.

Да, на кое?

- И двете. Обнадежден съм, защото вярвам, че демократизираме интелигентността по света. Хората могат да използват изкуствения интелект - дори безплатно - по начини, които никога преди не са били възможни. Това е невероятен принос към човешкото знание, към способността ни да учим, да преподаваме, да правим изследвания, да творим, да решаваме проблеми - като да открием лекарство срещу рака например. Но в живота ми никога не е имало велико изобретение без тъмна страна. Така че да - това може също и дълбоко да навреди на обществото, ако хората го използват за създаване на бомби, за насочване на дронове или каквото и да било.

Светът вече разполага с кристална топка, която да питаме за всичко, казва Уинарски. От нас зависи какво ще правим с нея. Той също отговаря на въпроси. За успеха. От десетилетия насам инвестира в идеи и стартъпи. През 2000 г. с екипа му печелят награда "Еми" за изключителни постижения в технологичното развитие. Съавтор е на книгата "Ако наистина искаш да промениш света". През юни беше в София, за да сподели опита си с български предприемачи.

Има ли някаква промяна в света, която искате да видите?

- Всеки ден ставам свидетел на нещо пагубно. Това е търсенето на новини, медии и информация, чиято цел не е да показват истината, а да привличат внимание. Да ви разтревожат, да ви ядосат, да ви лепнат етикет. Да ви убедят, че вие сте от това "племе". Да гледате тези новини, а не онези. Това е възможно заради свободата на интернет. И се случва, защото човек може да печели пари от икономиката на вниманието. А когато аз бях много млад и решавах какво да уча в колежа, основната причина да избера математиката беше красотата на истината - това да разсъждаваш и да разбираш истинската природа на науката и на света.