Хърватия в еврозоната и Шенген

Особен интерес в началото на Новата година предизвика Хърватия, където от 1 януари страната влезе в Шенген и беше въведено еврото. Стана ли по-скъпо и как реагираха хората там на промяната - Ива Стойкова и операторът Станислав Златев се върнаха от Загреб преди дни и дори пазаруваха, за да сравнят цените с тези преди еврото, събраха също и мненията на граждани и политици.

Отговорът е, че е по-скоро облекчение, защото Хърватия винаги е била силно свързана с еврото. Особено по отношение на туризма, на който разчита почти всяко хърватско семейство. В ежедневието видяхме, че има известно объркване, особено сред по-възрастното население, което все още свиква с новите монети. Най-голямото притеснение, че цените ще скочат драстично засега не се оправдават, а става дума за изолирани случаи на спекула. Правителството обаче предупреди, че ще бъдат налагани парични глоби и се обмислят "черни списъци" с недобросъвестни търговци. Присъединяването към еврозоната и едновременно с това към Шенген безспорно е исторически момент за най-младата страна членка на ЕС. Зад този успех стоят политическа стабилност, ясни цели и упорит труд.

Намираме се на пункта Брегана - Обрежие на хърватско-словенската граница. По тази магистрала се стига до словенската столица Любляна, но за разлика отпреди, сега вече се минава без никакви проверки, тъй като това е един от пунктовете, където граничният контрол отпадна след присъединяването на Хърватия към Шенген.

"Премахнахме 73 гранични пункта по едно и също време, в полунощ между 31 декември и 1 януари. Шенген означава много, особено за нашите граждани. Както знаете, докато не си част от Шенген и си извън еврозоната, усещането на обикновените хора е, че не са напълно интегрирани в Европейския съюз", каза Давор Божинович, вицепремиер и министър на вътрешните работи на Хърватия.

На 1 януари Хърватия замени куната с евро.

"Аз имам приятели, които са млади, проспериращи, успели - за тях това наистина означава, че стават част от голямото европейско семейство", посочва Ралица Татон, българка в Загреб.

Хърватия стана първата страна членка, при това най-младата, която се присъедини към Шенген и еврозоната - едновременно и за рекордно кратък срок. Формулата на успеха - ясно поставени цели, упорита работа за постигането им и приемственост.

"Най-голямото предизвикателство е политическата стабилност. През последните 7 години ние разполагахме с такава политическа стабилност и вярвам, че благодарение на това имахме успех и бяхме по-бързи от други страни членки, опитващи се да постигнат стратегическите си цели", заяви Хървойе Мършич, директор в Министерството на финансите на Хърватия.

Процесът е дълъг - далеч преди датата 1 януари 2023 г.

"Още по времето на кандидатстването и след това на влизането на страната в ЕС са били ясно дефинирани стратегическите цели като национални такива и това е помогнало всичките правителства, които се смениха от 2013 г. досега, независимо от своята партийна оцветеност, да работят именно за изпълнението и постигането на тези стратегически цели", обясни Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в Загреб.

Сложеният процес по смяната на националната валута също е внимателно подготвян.

"Самият обмен на валута от куни към евро се случва през последния месец или два, три, четири месеца, но цялата подготовка започна преди пет години", каза Сандра Свалжек, зам.-управител на Хърватската централна банка.

"Имаше публична кампания за преимуществата на еврото и от гледна точка на комуникацията виждате, че хората макар и не все още напълно комфортно, съвсем спокойно приемат, че това е една голяма промяна и нов етап от техния живот", допълни Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на ЕП в Загреб.

Големият въпрос след въвеждането на еврото е ще поскъпне ли всичко? Българката Ралица Татон живее в Загреб от година и половина. С най-късото въжено влакче в Европа - само 66 метра, се качваме в горната част на Загреб, за да поговорим за разходите за живот - на кафе. То е част от културата на хърватите и първият въпрос логично е за цената му.

Ралица Татон, българка в Загреб: "Увеличаването на цената на кафето определено не е толкова чувствителна. Притеснението идва от факта, че може би след няколко месеца цените ще бъдат още веднъж адаптирани към еврото, което може би ще създаде още по-големи разлики".

Разлика в семейните разходи вече се усеща.

Ралица Татон, българка в Загреб: "За мен, съпруга ми и двете ми деца, да речем за един период от около една седмица сметката беше за около 180 евро, с абсолютно всичко, без никакви лишения, миналата седмица платихме 250 евро. Което е осезаемо. След това погледнахме цените и видяхме, че продуктите сами по себе си са увеличени с малко, но когато ги съберем заедно, това дава голямо отражение върху крайния резултат".

Когато Хърватия беше на финалната права за присъединяване към еврозоната, с Хървойе Мършич от Министерството на финансите обсъждахме цената на кафето - като пример за прогнозите на финансистите за очакванията след приемането на еврото. Прогнозата беше, че то ще остане сред най-евтините в Европа. Година по-късно проверяваме има ли промяна:

"Кафето в Хърватия все още е сходно като цена и дори по-евтино в сравнение с някои други страни от еврозоната. Но поради увеличение на цените през миналата година, което няма общо с влизането в еврозоната, а с ръста на цените на енергията, кафенетата се сблъскаха с увеличение на разходите, за шест месеца те увеличиха цените на кафето с 10 - 20%", каза Хървойе Мършич, директор в Министерството на финансите на Хърватия.

Инфлацията е другата причина за ръст на цените, без никаква връзка с еврото. По-назад във времето - в разгара на пандемията, търговците се възползват от засиления интерес към екологични стоки и на свой ред вдигат стойностите на продуктите. Конкуренцията между търговските вериги в Хърватия засега играе ролята на регулатор.

На винаги оживения пазар Долац в сърцето на Загреб дребни производители предлагат плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, риба и хляб и още разнообразни стоки. Седмица след приемането на еврото цените все още са и в куни - този подход е въведен в цяла Хърватия още от 5 септември, за да имат време хората да свикнат. В обедната почивка отиваме на пазара с ръководителия на Информационното бюро на ЕП в Загреб Виолета Станичич.

"Аз се възхищавам на продавачките, защото са като едни централни банкерки - превеждат веднага от едната в другата валута, заяви Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на ЕП в Загреб.

Възрастните хора се възползват, че има по-малко хора в делничния ден, докато свикнат с новите монети. Мандарините струват 1,86 евро, но Виолета Станичич взима малко повече от килограм, за да се закръгли сумата на 2 евро, за удобство.

Свежата салата плаща с последните куни, които са в обръщение до 15 януари. На други места предпочитат покупките да се правят с карта. Закръглянето на цената на хляба е нагоре, яйцата са поскъпнали още миналата година, но сиренето е без промяна, дори малко по-евтино. Цветята - също. Продавачите леко се смущават от камерата ни, но е обяснимо - в цялата страна инспектори правят проверки, включително чрез т.нар. "тайни клиенти", за да пресекат евентуални опити за спекулативно повишение на цените.

"Още в разработването в една част от комуникационната стратегия, имаше един специален дял, в който гражданите се призоваваха още тогава, ако усетят още преди влизането в еврозоната и са свидетели на спекулативно повишаване на цените, още тогава могат спокойно да напишат и да известят - има специално създаден такъв орган към Министерство на финансите. /пресечка /Така че тук държавата и държавните органи мога да кажа, че работят много здраво, когато стане дума за защита на обществен интерес. Самите хора го знаят и го усещат и затова разчитат толкова много и на държавата да ги защити", поясни Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в Загреб.

"За икономиките, приели еврото преди нас, увеличението на цените беше приблизително в диапазона между 0,2% до 0,5%. Все още трябва да изчакаме данните дали в Хърватия опитът с приемането на еврото ще бъде същият, но горе-долу очакваме да е в този диапазон", каза Сандра Свалжек, зам.-управител на Хърватската централна банка.

Свободното движение в рамките на Шенген изкушава хората да търсят най-добрите цени дори на горивата в някоя от съседните държави - според някои хървати унгарците идват в станата им да зареждат гориво, а самите хървати искат да пазаруват в Словения, за по-евтино. За превозвачите най-важното е, че часовете чакане по границите вече са в историята. Подобно на другите пунктове, освободени от граничен контрол, на Бреганa - Обрежие няма служители.

"Ние, разбира се, се подготвяхме за това, защото повече от 1000 полицейски служители, които бяха ангажирани по тези гранични пунктове от първи януари, всъщност втори януари, защото това беше първият работен ден за тази година, посредством решение на Министерството започнаха да работят на нови работни места, получиха нови задачи, получиха компенсационни мерки. Сега те анализират рисковете за това как може да се влезе в Хърватия. Това е нещо, което всички държави-членки на Шенген правят по един и същи начин. Това е напълно нова задача за полицията", заяви Давор Божинович, вицепремиер и министър на вътрешните работи.

При въздушния контрол засега се запазва стария режим, като причината е, че авиокомпаниите резервират своите слотове за година напред и ще преминат към лятно разписание на 26 март. След тази дата 80% от въздушния трафик ще бъде вътрешен - без никакъв граничен контрол.

Членството в Шенген и еврозоната се очаква да даде допълнителен тласък на и без това рекордния туризъм в Хърватия. След доброто представяне на хърватските национали на Световното по футбол, Загреб привлече още повече вниманието върху себе си, включително на инвеститорите. Хърватия вярва, че добрият ѝ опит може да е пример за Западните Балкани и стимул за държавите, които все още не са членки на ЕС да работят за синхронизиране на законодателството си - важна част по пътя към присъединяването. Загреб открито подкрепя членството на София в Шенген. Хърватският вицепремиер Давор Божинович е бивш дипломат у нас и оттогава е отношението му към България:

"Това е наша политика и ще продължи да бъде. Ние смятаме, че България и Румъния трябва да станат членове на Шенген скоро и ще работим в тази посока", каза Давор Божинович, вицепремиер и министър на вътрешните работи.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube