Пролетта напредва, а надеждата за слънце, море и пясък все по-често се прокрадва в мислите ни. Само че морето все по-често краде тази надежда. Буквално. Проблемът със смаляването на пясъчните плажове засяга масово крайбрежията в Европа и по света. В рубриката "Къде сме ние" представяме опита на Испания, където еколози, инженери, архитекти и местни власти спират изчезването на пясъчните плажове не с изграждане, а с премахване на предпазни съоръжения.
Всяка зима морето взема своето. Малко по малко. Още и още. В Каталуния плажовете не просто се променят – те изчезват. Там, където допреди няколко години пясъкът се е простирал на стотици метри навътре в сушата, днес остават тесни ивици, едва по двайсетина метра.
Бруно Камбре, жител на Монгат: „Както виждате, плажът е погълнат... Морето погълна целия пясък. Освен това е разяло скалите и е причинило много щети – не само тук, но и по цялото крайбрежие от Барселона и Бадалона нагоре. Както вече знаем, бурните води нанасят сериозни щети и в Тарагона.“
Проблемът не е само в природата. А и в това как хората се опитват да променят нейните правила. Крайбрежието е застроено, затиснато между бетон, алеи и апартаменти. Пясъкът няма къде да „диша“. А когато дойдат зимните бури – по-силни, по-чести и по-дълги – той просто изчезва. Старият железен път между Барселона и Матаро всяка година се приближава към морето. Бавно и неумолимо.
Бруно Камбре, жител на Монгат: „Плажът се простираше на около 500 - 700 метра и през лятото беше много оживен. През лятото се пълни с хора, а тази година ще видим какво ще стане, защото, както виждате, състоянието му е много лошо.“
Дълго време решението е било едно – още пясък. Тонове, изсипвани с камиони и заглаждани с надеждата да си остане там. И така до следващата буря. „Скъпо и неефективно“ - казват учените от Университета на Жирона. Защото пясъкът се връща там, откъдето е дошъл. В морето.
Карла Гарсия Лосано, преподавател по физическа география, Университет на Жирона: „Бурята достига дотам и наводнява всичко. Това се случва на изкуствените плажове, където дюните са премахнати. Цялата зона редовно се наводнява. Ако имаше дюни, това нямаше да се случва.“
И тогава дошла новата идея. Всъщност тя е стара колкото самата природа. Да спрем да се борим. И да започнем да помагаме. В Калафел разрушават, за да възстановят. Премахват алеи. Демонтират вълноломи. Слагат прегради от тръстика, за да задържат пясъка. Дават място на дюните – естествения щит на брега.
Карла Гарсия Лосано, преподавател по физическа география, Университет на Жирона: „Изкуственото възстановяване на дюните вече не е възможно. Трябва да търсим други решения. В този контекст общината реши да възстанови дюните по естествен начин чрез съоръжения, които задържат пясъка, носен от вятъра.“
Това не е само екология. Това е икономика. Испанското крайбрежие привлича почти 100 милиона туристи годишно. Но как се пази плаж, когато той вече не е на мястото си? В Ситжес отговорът не е лесен. Алеята пази спомени и история. Тя е част от местния живот. Да я махнеш означава да промениш града. Ако не я махнеш – рискуваш морето да го направи вместо теб.
Истината е проста и неудобна. Това, което хората са построили край морето, вече не е в безопасност. И изборът не е дали да действат, а как. Испанските плажове, а и не само те, днес са предупреждение, че природата не може да бъде фиксирана с бетон. И че понякога най-силното решение е да отстъпиш крачка назад. За да остане нещо за по-нататък.
Чуй новините
Подкаст
