Популярността на Доналд Тръмп е додстигнала близо до най-ниската точка и е 35 процента според допитване на Ройтерс и Ипсос. Спадът е отчетлив сред привържениците на Републиканската партия, 21 на сто от тях не одобряват президента. В същото време обаче някои от най-отявлените му критици като конгресменът Томас Маси, губят позиции. Той беше победен в надпреварата кой да се изправи срещу демократите на междинните избори през ноември. Подкрепеният от Тръмп кандидат Ед Галрейн спечели 55% от гласовете. Още за американските междинни избори и други теми от проф. Дейвид Шулц - преподавател по политически науки в университета "Хамлин" в Минеаполис.
- Професор Шулц, в момента, докато ние разговаряме, Доналд Тръмп провежда решаваща среща с президента Си в Китай. Какви са Вашите очаквания от тази среща?
проф. Дейвид Шулц, преподавател по политически науки в университета "Хамлин" в Минесота: Моите очаквания всъщност са доста интересни в посока на това, че в този момент и Китай, и САЩ изхождат от много различни позиции и много различни перспективи. По-конкретно, бих казал, че сега Доналд Тръмп е в драматично по-слаба позиция за преговори, отколкото е бил, да речем, преди шест месеца. Казвам това, защото преди шест-седем месеца той налагаше мита по целия свят, включително и срещу Китай. Но Върховният съд отслаби способността му да използва митата като оръжие. Освен това САЩ са затънали в разгара на войната с Иран, където, казано възможно най-просто, в момента войната не върви добре за Съединените щати и той не постига целите, които искаше. Рейтингът му на одобрение в САЩ е на рекордно ниски нива, а САЩ доста отблъснаха от себе си много от своите съюзници. Казвам всичко това, защото дори само преди шест месеца той щеше да бъде в много по-силна позиция в преговорите с Китай. Сега е в много по-слаба позиция. Така че Тръмп заяви, че иска да постигне добра сделка с Китай в сферата на търговията. Просто в момента не е ясно какъв стимул има Китай да преговаря. И така, САЩ са в по-слаба позиция. И обратно – това означава, че в момента Китай е в много по-силна позиция по отношение на преговорите.
- Мислите ли, че ще видим някакъв вид демонстрация на сила? Видяхме как Тръмп беше посрещнат като високопоставен държавник. Дали президентът Си се опитва да го впечатли, но може би и да го притисне, за да разбере това, което вече ми казахте – че този път може би картите не са в него? Тръмп не държи картите, нали?
проф. Дейвид Шулц: Да. Паралелът, който разглеждам тук – спомнете си, че миналата година се проведе онази голяма среща на върха с Владимир Путин в САЩ. И имаше всякакви очаквания за нея. Тръмп се надяваше, разбира се, на някаква сделка по отношение на Украйна. В голяма степен Путин на практика надигра Тръмп – реално той не се съгласи на нищо и в резултат на това нищо съществено не се случи. Като цяло мисля, че и тук ще видим същото. Мисля, че Си ще угажда на Тръмп, ще го ласкае. Но в края на краищата Тръмп обича да си мисли, че е много добър в преговорите. А всъщност не е чак толкова добър. И подозирам, че това, което може би ще получи от преговорите си с Китай, е нещо, което и в момента съществува – нищо няма да се е променило, но Си ще накара Тръмп да се почувства така, сякаш е получил страхотна сделка. И пак казвам – Тръмп има нужда от нещо. Тръмп има нужда от нещо, което да покаже в този момент, защото, пак казвам, отиваме към междинните избори в Съединените щати, рейтингът му на одобрение е нисък. Републиканците са в опасност да загубят властта. Тръмп има нужда от нещо и мисля, че Си ще усети, че там има уязвимост.
- Да, ще се върнем на междинните избори след малко. Но дори по време на предизборната кампания на Тръмп отново всички чухме обещанията за „Америка на първо място“ и че обеща да спре войните, той обеща да се погрижи за американците. А очевидно всъщност изглежда, че фокусът му е основно върху външната политика. Как се отразява това на неговия рейтинг? И мислите ли, че поддръжниците му се чувстват предадени?
проф. Дейвид Шулц: Ще започна с това, че да, поддръжниците му се чувстват предадени, но той все още има ядро – едно ядро от около, да речем, 35% или нещо такова от населението, които са с него независимо от всичко. Но сте абсолютно права. Той водеше кампания с лозунга „Америка на първо място“. Водеше кампания за държане на САЩ настрана от военни операции в чужбина, силно критикуваше САЩ за участието им в Ирак и Афганистан. Но вижте само какво направи сега за няколко месеца – интервенция във Венецуела, интервенция в Иран в момента, заплахи може би за нещо с Куба. Често американските президенти използват външнополитически авантюри като начин за повишаване на рейтинга си на одобрение. Тук това, което е наистина интересно по отношение на войната в Иран, е, че от самото начало тя не получи подкрепата на мнозинството. Често, когато започне една война, хората, както се казва, „се обединяват около знамето“, подкрепят президента и след това с течение на времето подкрепата за нея може би отслабва. Този път тя започна с много малка подкрепа от страна на американската общественост, отчасти заради факта, че когато даде обещанието... Но също така той така и не ангажира Конгреса или американската общественост, никога не изложи аргументи защо трябва да влизаме във война. И той все още не е успял да изложи тези аргументи, защото в един момент аргументът беше: „Е, става дума за спиране на ядрените способности на Иран“, в друг момент беше нещо за може би предотвратяване на заплаха за Израел, в друг момент беше в крайна сметка запазването на Ормузкия проток отворен. Той никога не изясни защо сме там. Защо сме там според мен? Мисля, че има няколко причини. Едната според мен е, че в голяма степен Израел движи американската външна политика в този момент в Близкия изток. Но второ – Тръмп приема външната политика и много от решенията много лично. И има един гняв. Гняв, който датира от 70-те години на миналия век, когато 52-ма американски заложници бяха взети в плен от Иран. И има едно усещане, в което неговата философия „Да направим Америка велика отново“ е някак си много ретро, обърната към миналото. И има много хора, в това число и Тръмп, които винаги са искали да си го върнат на Иран. Така че мисля, че отчасти това е лично, отчасти е отмъщение срещу Иран, отчасти е и това, че на нас също не ни харесваше идеята, че Барак Обама получи признание за преговорите си с Иран. И така, ако помните, по време на първия си мандат той на практика скъса споразумението и каза: „Аз мога да се справя по-добре“. Така че за него всичко е лично. Лично по отношение на какво? Това, че той не харесва Барак Обама. Лично по отношение на какво? На него не му харесва идеята, че Иран надви САЩ преди почти 50 години. Така че за него външната политика не е свързана с някакъв по-голям глобален набор от проблеми. Мисля, че му приписваме твърде много заслуги, когато казваме, че той има някаква визия за това да направи Америка велика отново. Мисля, че това е много по-лично и много по-основано на емоции, отколкото на каквато и да е по-широка или съгласувана стратегия за това какво да се прави.
- Дали пък не се опитва да остави своя отпечатък в историята?
проф. Дейвид Шулц: Според мен – да, опитва се. До някаква степен това можем да видим и в САЩ – това, че той иска да кръсти всичко на свое име. Мисля, че това, което той вижда в себе си, е да си каже: „Аз най-накрая ще донеса решение на всички тези проблеми. Ще донеса решение на това, което се случва във Венецуела, което се случва в Куба, което се случва в Иран“. Той по някакъв начин си мисли, че може да го направи. Но също така мисля, че го дразни фактът, че Барак Обама получи Нобелова награда за мир, а Тръмп иска, отчаяно иска, нещо като Нобелова награда за мир. Той иска, бих го описал така – той иска нещо, което да напише на надгробния си камък. Не просто, че е бил президент, а че е разрешил някакви големи проблеми. Ето защо казвам, че това е много повече лично, отколкото каквото и да било друго според мен.
- И така, предвид неговата личност и все пак факта, че той е лидер на една от най-могъщите държави в света, какъв мислите, че ще бъде изходът от войната в Иран? Има ли, според Вас, възможност за сделка в близко бъдеще или по-скоро чакаме нова ескалация?
проф. Дейвид Шулц: Естествено, бъдещето е много трудно да се предвижда в момента. С Тръмп според мен сега се случват две отделни неща. Едното е, че той иска победа, каквато и да е тази победа в този момент. Но в същото време войната вече продължава по-дълго, отколкото той е очаквал, не върви добре и той е подложен, според мен, на силен натиск да се опита да я прекрати. Той вече няколко пъти през последните няколко седмици каза: „Е, войната почти свърши“ или „Почти приключихме“ и т.н., и т.н. Той търси стратегия за излизане, а добра стратегия за излизане за него няма. Преди почти 30 години генерал Пауъл формулира това, което хората наричат „Доктрината Пауъл“, и каза, че САЩ не влизат във войни, освен ако нямат ясни цели какво искат да постигнат и ясна стратегия за излизане. Ние нямаме нито едното в случая. Така че Тръмп търси нещо. Мога да си представя сценарий, при който в този момент да имаме нов конфликт, въпреки че новият конфликт – пълна ескалация, това, което имахме преди – пак казвам, няма да се отрази добре политически в този момент. Но просто не мисля, че той има ясна стратегия какво да прави. Но дори и просто да обяви победа – той казва: „Приключихме, постигнахме го“. А той вече го е казвал! Той вече каза: „Е, вече имаме смяна на режима“. Подозирам, че това, с което Тръмп може да се задоволи в този момент, е просто Ормузкият проток да бъде отворен отново, което е нищо. Той си беше отворен, преди да започне войната. Така че, отново, моята по-широка теза тук е, че той е под натиска на това, че иска да прекрати войната, но също така е под натиска в даден момент да реши да предприеме нещо, за да ескалира войната. Отново мислейки, че това може да доведе Иран до масата за преговори. Но Иран няма почти никакъв стимул да преговаря в този момент. Те държат контрола над Ормузкия проток. Последните проучвания и доклади, които излязоха, показват, че бомбардировките, които Съединените щати извършиха, в голямата си част не са нанесли трайни щети на голяма част от военната инфраструктура на Иран. И Иран според мен като цяло гледа на нещата така: колкото по-дълго Съединените щати остават в Иран или в този район, толкова повече това ще се отразява на световните цени на енергията и толкова повече от това ще го боли Доналд Тръмп. Така че тук аз виждам много предпоставки може би не за нещо от типа на това, което видяхме преди няколко месеца, като непрекъснатите бомбардировки и всичко останало, но със сигурност за периодични нови ескалации, от които Съединените щати нямат добър начин да се измъкнат.
- Нека да поговорим малко за войната, която, да, може би не засяга Тръмп толкова много. Имам предвид войната в Украйна – очевидно. Мислите ли, че той е забравил за нея? И в края на краищата, въпрос на его ли е също, ако той е този, който успее да постигне мир там? И пак, и пак чуваме обещанията му, че тя ще приключи „доста скоро“, но го чуваме от месеци насам. Така че какво мислите, че ще се случи там?
Проф. Дейвид Шулц: В голяма степен в този момент САЩ са извън войната в Украйна, разбирате ли? Финансирането се измести от Съединените щати към Европейския съюз. Знаете, особено в светлината на факта, че имаше, знаете, промяна в правителството в Унгария, така че сега ще можете да задвижите нещата. Мисля, че Тръмп си мислеше, че ще бъде бързо и лесно. Той просто ще направи нещо, войната ще свърши и това е. А тя не свърши. Мисля, че той на практика се оттегли от нея, на практика престана да се интересува от това какво се случва в Украйна на този етап. И просто не го виждам да подновява интереса си. Той все още не вижда взаимовръзките. Не вижда взаимовръзките в този момент между войната в Иран и например това, което прави войната в Иран, и как тя може би е свързана с отдръпването на много от нашите съюзници в останалата част от света. Защото не забравяйте, че той е ядосан – за какво? За това, че НАТО и нашите съюзници не го подкрепят в Иран. Е, те също така като цяло казват: „Защо вие не ни подкрепяте в Европа?“. Така че Тръмп не вижда тези неща. И не мисля, че той вижда, че Украйна е жизненоважна за европейската, но също и за американската сигурност. Така че просто смятам, че той напълно е изоставил – ако не напълно, може би не напълно, но значително се е отдръпнал – от Украйна, защото просто не може на практика да каже: „Направете това“ или „Направете онова“.
- А що се отнася до вътрешните работи, Вие самият живеете в Минеаполис и ние също видяхме ужасяващите сцени там и огромните протести. Как според Вас неговата вътрешна политика влияе на популярността му? И кое е, според Вас, нещото, което може да накара американците да кажат „стига толкова“?
проф. Дейвид Шулц: Добре, значи тук има няколко различни неща. Първо, трябва да разберем нещо за американската политика, която в момента е невероятно поляризирана на партийна основа. Това, което се случи в Минеаполис през последните няколко месеца, по отношение на това как го оценявате, зависи от това към коя политическа партия се числите – дали сте демократ, или независим. Минеаполис представляваше по същество това, което аз наричам окупационна сила. Аз живея в Сейнт Пол – Минеаполис, и там буквално се усещаше така, сякаш правителството на Съединените щати осъществява военна окупация на района. Дори хора, които изглеждат като мен – бели мъже от европеидната раса, американски граждани – бяхме уплашени. Бяхме уплашени заради всичко, което се случваше. Така че, ако бяхте в Минеаполис, ако сте демократ или независим в национален мащаб, вие осъждате това. Но ако случайно сте републиканец, ако случайно живеете в селските райони, гледахте на действията като на какви? Законни. Но в национален мащаб вероятно над 60% от американската общественост оцени случващото се в Минеаполис като прекомерна употреба на сила и грешка. Но това няма да бъде преобладаващият въпрос, който движи или влияе на американската политика тази година. Дори преди ICE, дори преди войната в Иран, най-големият въпрос беше по същество това, което аз наричам „мляко, хляб и яйца“. И това, което имам предвид под това, е, че през последните няколко години въпросът за ценовата достъпност е проблем – инфлацията се повиши и американците се борят да плащат за това, което наричам основни нужди. Знаете за какво иде реч – отиваш да пазаруваш, трябва да купиш мляко, трябва да купиш хляб, трябва да купиш яйца, трябва да купиш, какво, може би дрехи за децата си или нещо подобно. А цените се покачват. Това е въпросът, за който повечето американци говорят – че нещата са много по-скъпи. И точно по този въпрос той е оценяван изключително негативно в този момент, като 60 до 70% от американската общественост в проучванията на общественото мнение казват, че не подкрепят икономическата му политика. Сега добавете към това войната в Иран, която просто спомогна за още по-голям скок на инфлацията. Хората го виждат, когато отидат да си напълнят резервоара с бензин, когато плащат за гориво, когато плащат основните си сметки за отопление и т.н. Ако погледнем къде се намира Тръмп в момента в целия спектър – по отношение на икономиката, имиграцията, на почти всички основни политики – в този момент той има неблагоприятен имидж. Но в Америка, а това много добре може да е вярно и във вашата страна, обикновено икономическите въпроси са големите двигатели, които засягат одобрението на правителствата и така нататък. И вероятно именно икономиката, повече от всичко друго, ще окаже влияние върху нашите междинни избори в САЩ. Не забравяйте, че Доналд Тръмп не може да се кандидатира отново за президент. Следващите ни президентски избори в САЩ са чак през 2028 г. Истинският голям въпрос сега е какво ще се случи на нашите междинни избори през ноември тази година, където цялата ни Камара на представителите – долната камара на Конгреса – и една трета от нашия Сенат се явяват за преизбиране.
- Ще видим ли изместване на властта в Конгреса според Вас?
проф. Дейвид Шулц: Мисля, че да, но... Малко по-сложно е, отколкото беше преди. Ако това интервю беше, да кажем, в началото на войната в Иран, щях да кажа, че е доста вероятно демократите да си върнат контрола над Камарата на представителите на САЩ. И може би дори над Сената на САЩ. Исторически погледнато, на междинните избори партията на президента се представя зле, губи места. И колкото по-нисък е рейтингът на одобрение на президента, толкова по-зле се представя неговата партия. А Доналд Тръмп има рекордно нисък рейтинг на одобрение в този момент – някъде над 30%. Това би трябвало да вещае добри резултати за демократите. Освен това т.нар. „обща бюлетина“, т.е. как хората виждат коя партия искат да контролира правителството, облагодетелства демократите. Всичко работи в полза на демократите… С изключение на едно голямо нещо. И това голямо нещо е, че на демократите също се гледа неблагоприятно. Че излизайки от изборите през 2026 г., за първи път от 100 години насам, ако попитаме хората как се определят – повече хора се определят като републиканци, около една трета, след това независими, след това демократи. Около 60% от американската общественост също казва, че няма благоприятно мнение за демократите и, влизайки в тези избори, демократите може би правят същата грешка, която правеха през последните няколко години, а именно да мислят, че това просто да не си Тръмп е достатъчно. През 2016 г., когато Хилъри Клинтън се кандидатира, и през 2024 г., когато Камала Харис се кандидатира – да, част от загубата им се дължеше на сексизма, няма съмнение в това. Но и двете водеха кампания на принципа „ние не сме Тръмп“ и демократите се надяваха, че този гняв срещу Тръмп ще бъде достатъчен. Причината, поради която споменавам това: мисля, че през 2026 г. демократите също се осланят на това, че гневът срещу Тръмп ще бъде достатъчен. В прогнозните модели, които съм съставил, имам общо четири различни модела. Най-добрият сценарий е това, което се нарича „синя вълна“. Демократите печелят съкрушителни избори – много мащабна победа. Те имат около 250 места в Камарата на представителите на САЩ, ясно мнозинство, а също така печелят силно мнозинство в Сената. Въпреки това, ако – ако! – вземем предвид проблема с партийната марка, ги виждам едва-едва да спечелят Камарата на представителите, а в Сената на САЩ разликата е твърде малка, за да се прогнозира. Но и в двата случая, независимо дали ще спечелят изборите силно, или просто едва-едва ще победят, имайте предвид факта, че има две неща, които ще попречат на демократите да имат реална власт. Първото е – не забравяйте, че президентът има право на вето. Демократите ще спечелят места, но не достатъчно, за да преодолеят президентско вето. И второ – в Сената на САЩ имаме едно такова странно нещо, наречено „филибъстър“, което по същество изисква 60 гласа, за да се свърши каквото и да било. Демократите няма да имат достатъчно гласове, за да го преодолеят. Така че в най-добрия случай демократите може и да успеят да спечелят изборите, но да не успеят да придвижат политическия си дневен ред – ако изобщо имат такъв.
Вижте повече във видеото
Чуй новините
Подкаст
