Какви са акцентите след заседанието на Съвета „Общи въпроси“ на ЕС

Постоянният представител на България към ЕС посланик Румен Александров ръководи българската делегация за участие в редовното заседание на Съвета „Общи въпроси“ на ЕС. Сред основните теми в работата на европейските министри бяха подготовката на заключенията за декемврийското заседание на Европейския съвет, процесът на разширяване на ЕС, Конференцията за бъдещето на Европа, ситуацията с върховенството на правото в Полша и Унгария, законодателната програма и Европейският семестър.

Съветът подготви проекта на заключения за заседанието на Европейския съвет на 16 декември. Сред акцентите са мерките срещу развитието на пандемията от COVID-19, високите цени на енергията, сигурност и отбрана, ситуацията в Украйна.

Продължаващото увеличение на цените на енергийните ресурси е изключително предизвикателство за бизнеса и домакинствата. Необходимо е да разполагаме с достатъчна гъвкавост да приемем мерки на национално ниво, заяви посланик Румен Александров.

Той отбеляза очакването на България ЕК да публикува допълнителен делегиран акт за таксономията, така че да не се ограничава възможността за бъдещи инвестиции в ядрената енергия и природния газ.

Министрите обсъдиха епидемичната ситуация. Специално внимание беше обърнато на разпространяването на новия вариант на вируса Омикрон и свързаните с това напредък в процеса на ваксиниране, противодействие на дезинформацията, прилагане на бустерни дози, унифициран на ниво ЕС срок на валидност на Цифровия COVID-19 сертификат, както и предложението на ЕК за въвеждане на единен за ЕС формуляр за локализиране на пътници.

Съветът прие заключения относно политиката на разширяването на ЕС, които изпращат важни послания до Западните Балкани и Турция. Приветстваме консенсуса сред държавите-членки след почти две години без заключения на Съвета по политиката на разширяване. Страната ни потвърди, че не може да одобри проекта на преговорна рамка и определяне на краен срок за свикване на първа Междуправителствена конференция с Република Северна Македония, тъй като изискванията на националната Рамкова позиция, подкрепена с Декларация на Народното събрание, не са изпълнени.

По настояване на България Съветът потвърди, че цялостното изпълнение на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. е част от присъединителния процес. Посланик Александров изрази готовността на България да продължи прекия диалог със Скопие с оглед намиране на решение на възникналите през годините проблеми, свързани с неизпълнението на Договора и защитата правата на гражданите с българско самосъзнание. България потвърди, че подкрепя консенсуса за приемане на Преговорната рамка и свикване на първа Междуправителствена конференция с Албания въз основа на собствените й заслуги. Страната ни остава ангажирана с европейската перспектива на шестте държави от Западните Балкани и Турция.

Проведе се също Междуправителствена конференция на ЕС със Сърбия, в рамките на която беше открит клъстър 4. В присъствието на министър-председателя Ана Бърнабич, посланик Александров изтъкна необходимостта от спазване правата на Българското национално малцинство в Сърбия, гарантирането дейността на Националните съвети на националните малцинства без вмешателство, както и необходимостта от преодоляване на дългогодишните проблеми със замърсяването на околната среда, включително на водите в трансграничните реки.

Европейската комисия информира Съвета за актуалното състояние на процедурата по чл. 7 , параграф 1 от Договора за Европейския съюз срещу Полша, свързан с върховенството на правото. Във връзка със същия член от Договора Комисията предостави информация относно резолюцията на Европейския парламент по състоянието на правото в Унгария.

Сн. МВнР