Камера на кънки: бивш състезател пренаписва начина, по който гледаме фигурното пързаляне

Първите моменти след края на едно съчетание вероятно са най-сантименталните във фигурното пързаляне. Дълбокото вдишване след като музиката спре, бързият поглед към дъските, мигът на облекчение или разочарование, преди да се завърнеш при треньора си. На Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина тези моменти са запечатани по начин, който публиката рядко е виждала - от бивш състезател по танци на лед, който се пързаля редом със спортистите с камера, проектирана от самия него.

Джордан Кауън, който е представял САЩ на международни състезания, нарича начина си на снимане "неизследвана територия" в излъчването на фигурно пързаляне.

Кауън започва да се пързаля с кънки като дете, отчасти защото ледената пързалка му се струва като нещо екзотично в Южна Калифорния. Той подхожда към спорта като с експеримент, решен да разбере как работи. Тренировките му в крайна сметка го отвеждат в Мичиган, където се занимава с ледени танци на елитно ниво, преди да се пенсионира. След състезателната си кариера той казва, че се е затруднявал да избере между дългогодишните си интереси към киното и науката, докато не осъзнава, че може да ги комбинира. Влизането му в света на операторите идва почти случайно по време на ледено шоу, където записва кадри зад кулисите на телефон и малък стабилизатор. По-късно продуцентите използват някои от кадрите в документален филм, впечатлени от усещането за камера, „плаваща около леда“. Оттогава Кауън непрекъснато развива оборудването си - преминавайки от Айфон към екшън камери и след това към по-тежки, кинематографични настройки. Същевременно, американецът усъвършенства подход, който заимства от традиционното кино. Сега той работи с ръчен фокус и увеличение, твърдейки, че предаването на живо може да се възползва от техники, по-свързани с филмовите декори, където самият фокус се превръща в инструмент за разказване на истории.

Кауън казва, че присъствието му на леда може също да промени емоционалната динамика на спортистите в трудни моменти. Някои фигуристи са му казвали, че наличието на колега като него наблизо прави преживяването по-малко изолиращо. Вместо да използва дълъг обектив, който отделя спортиста от тълпата, той казва, че се опитва да покаже подкрепата на арената, включително бурните овации дори след грешки, като същевременно спазва достатъчно разстояние, за да не се натрапва.

За Джордан Кауън, който никога не е участвал на Олимпийски игри, работата представлява неочакван път към олимпийския лед и шанс да помогне за изграждането на това, което се надява да бъде траен архив на спорта.

Вижте целия обект във видеото.