Когато за последно ...

И сега пак ще започнат едни сметки. Направо да му прилошее на човек. Жребият за Лигата на Нациите беше изтеглен в Париж и отново беше благосклонен към нас, ако човек просто прочете имената на съперниците ни – Люксембург, Северна Ирландия и Беларус.

Как се е стигнало дотам, че в тази компания Люксембург да е с най-добри показатели и да е водач на група, е съвсем отделна тема и показателна за проблемите в другите тимове. Илиан Илиев и Георги Иванов си го казаха – „в такава ситуация сме, че не можем да подценяваме никого.“

На пръв поглед би трябвало да сме „в играта“ за първото място, изстрелващо ни директно към Лига Б и може би оставящо ни шанс за допълнителна възможност за класиране на Мондиал 2026, или за второто място, което пък ще ни позволи да играем плейоф за изкачване в горната дивизия, ако отстраним отбор, финиширал на трета позиция в някоя от групите в Лига Б.

Както ви казах – сметки да искаш. Аз обаче пазя в някъде из чекмеджетата на паметта си няколко спомена от последното десетилетие, които трябва да ни послужат като сигнал, че всъщност трябва да подходим възможно най-сериозно към задаващото се от септември до ноември тази година. Защото когато за последно гостувахме на Люксембург, не спечелихме. Когато за последно гостувахме на Северна Ирландия, не спечелихме. Когато за последно гостувахме на Беларус, не спечелихме. Позволете да ви разкажа.

През лятото на 2017 настроението в националния отбор беше приповдигнато. Бяхме победили Нидерландия с 2:0 преди няколко месеца след онези два гола на Спас Делев във вратата на „лалетата“ и „Васил Левски“ отново беше станал негостоприемен. Петър Хубчев действаше с желязна ръка и дисциплината се беше завърнала в съблекалнята. Предстоеше гостуване на Беларус, което можеше да продължи да ни вдъхновява, а и да съхрани шансовете ни за евентуално класиране на Мондиала в Русия, макар в групата ни да бяха Франция и Нидреландия. Мачът се игра в Борисов. Няма да забравя колко чист ми се видя Минск и колко далеч ми се стори този странен стадион на станалия популярен у нас отбор на БАТЕ. Съоръжението по никакъв начин не се вписваше в заобикалящата го среда. Индустриална зона, промишленост, сиви сгради, еднообразие, липса на всякакво архитектурно въображение и изведнъж ... чудесен стадион по средата на нищото. Спомням си, че изпихме по няколко бири с млади местни момчета, говорихме се на руско-българо-английски, посмяхме се, разделихме се, защото се зададоха органите на реда. Такива ми ти работи. Спомням си, че и загубихме с 1:2. И изведнъж отново всичко се срина и надеждите в квалификациите отлетяха.

През есента на същата тази 2017 гостувахме в Люксембург. Спомням си разходката около моста Адолф, което може да претендира, че е най-голямата забележителност в най-малката държава от Бенелюкс. Високи цени, високи данъци, високи приходи и ниски очаквания към националния отбор на Люксембург. Който ни поведе в третата минута, а нашите успяха да се възстановят чак след паузата, а голът на Ивайло Чочев не отми срама, но поне ни го спести в пълната му степен, ако си бяхме тръгнали от Великото херцогство с напълно празни ръце.

Близо четири години по-късно – през пролетта на 2021 се отправихме към Белфаст, за да гостуваме на Северна Ирландия в мач от европейските квалификации. Тогава Ясен Петров тъкмо беше поел „лъвовете“, само че ентусиазмът около новия наставник бързо се беше изпарил, защото в седмицата преди визитата на другия край на континента загубихме и двете си домакинства за старта на кампанията – с 1:3 от Швейцария (в мач, в който допуснахме 3 гола до 13 минута) и с 0:2 от Италия. Та стигнахме и до Уиндзор Парк, който по никакъв начин не представляваше нещо страховито. Дори напротив – всичко приключи доста спокойно, направо миролюбиво. И не спечелихме – 0:0.

Това си спомням от последните ни три гостувания в официални мачове срещу новите ни опоненти в Лигата на Нациите. Та нека не определяме нито един жребий като приемлив, и нито един състав като поносим или лесен. А просто да работим и да се надяваме, че спомените, които тепърва ще трупаме, ще ни карат да се усмихваме.