Медни гривни може да хвърлят светлина за прехода между бронзовата и желязната епоха у нас

Мария Чернева
от Мария Чернева
20:42, 15.08.2021
6941
Чете се за: 03:42 мин.
Новини от миналото
Слушай новината

Останки от храм, вероятно на древногръцкия бог лечител Асклепий, бяха открити по време на спасителните археологически разкопки по трасето на газопровода България - Сърбия. До Драгоман учените проучиха живота на хората през различните епохи, привлечени около голямо блато.

Преди повече от 3000 години там е имало голямо блато или тресавище, което очевидно е привлякло живот около себе си. На южния му бряг се срещат с първите обитатели.

Попаднахме на гробове от късната бронзова епоха, мъжките са с бронзови ножчета, женските са с гривни, обяснява д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки от Националния археологически институт с музей - БАН.

Около шията на една от жените откриват характерните за епохата златни мъниста, които изумяват с ювелирната си изработка и все още мъчат учените как са успели да ги направят.

Но в случая за археолога са по-интересни бронзовите гривни. Точното въглеродно датиране на останките може да даде яснота в един спорен за науката въпрос - времето и причините за прехода между бронзовата и желязната епоха.

Това, което като цяло може да се каже, че в тази част на днешните български земи металът не е липсвал. Нещо, което не е точно така в Тракия, например, когато през този период металът е рядкост, особено бронзът. Вероятно това е една от причините за самия преход от бронзова към желязна епоха, тъй като по различни политически причини, разпадане на добрите връзки, които са съществували в цялото Средиземноморие, в късната бронзова епоха прекъсва доставката на една от основните суровини калаят за производство на бронз, допълва д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН.

Бреговете на блатото изглежда са предлагали чудесни условия, защото животът тук кипи и през Римската епоха.

Газим в Рим. Засега предположенията ни са, че тук е било разположено може би вилно стопанство, казва д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН.

Постройката вероятно е свързана с пътната станция Мелдия по римския път Виа Милитарис. Указание, че се намира на метри от разкопките, дават двете бази за колони, открити това лято при земеделска работа. Заради размерите и изработката им, ученият смята, че са от храм.

Обикновено храмовете са край пътя. Така че всички пътуващи имат възможност да извършват ритуалите, а дори в някои от случаите са задължени да го правят, допълва д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН.

Най-често крайпътните храмове са посветени на Асклепий, който освен лечител, е закрилник и на пътниците. Но храмът и пътната станция по Виа Милитарис предстои да бъдат проучени.

Още за откритията на археолозите вижте ТУК

Още от поредицата на "По света и у нас" "Новини от миналото" вижте ТУК

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Код жълто за опасно горещо време в понеделник
Код жълто за опасно горещо време в понеделник
Варна отбеляза своя празник в деня на Свето Успение Богородично
Варна отбеляза своя празник в деня на Свето Успение Богородично