Пластмасата промени начина, по който живеем – направи света ни по-удобен. Но удобството има цена. Огромни количества пластмасови отпадъци вече са навсякъде - сметищата, в реките и океаните. Все по-често учените говорят за невидимата страна на проблема с микропластмасите.
Как се образуват и как влияят на околната среда и на човешкото здраве в репортажа на Даниела Спасова в поредицата ни "Климатът - горещата истина."
Когато тичаме по плажа или се разхождаме в планината, вярваме, че сме далеч от замърсяването. Но учените предупреждават – дори на места, които смятаме за чисти, пластмасата вече е стигнала.
Проф. Петър Петров - директор на Институт по полимери, БАН: "Това, което виждаме, са отпадъците, но това, което не виждаме, са едни малки частички, които се наричат общи, така нар. микропластмаси и нанопластмаси. Това са отпадни продукти, които наистина са навсякъде. В природата, в атмосферата, в почвата, във водите, на които трябва да се обърне внимание, като при тях има наистина вече факти, че те имат негативен ефект върху хората, върху живите организми, дори и върху екосистемата."
Пластмасата не изчезва. С времето тя се разпада на все по-малки частици, които не можем да видим с просто око.
Проф. Петър Петров - директор на Институт по полимери, БАН: „При изпарението на водата от океаните тези частици попадат във въздушните потоци и могат да стигнат дори високо в планините. Откривани са включително в лед по върховете.“
Така замърсяването вече не е само по повърхността – то се натрупва и под нея.
Проф. Петър Петров - директор на Институт по полимери, БАН: „Като островите от отпадъци в океаните – те вече са с размерите на големи естествени острови. Но това, което е на повърхността, е много по-малко от това, което е отдолу.
Микро и нанопластмасите проникват дори в организма на човека.
Д-р Неда Попова, гастроентеролог: „Микропластмасите проникват в човешкия организъм чрез въздуха, храната и водата. Засегнати са белите дробове, гастроинтестиналната система и кръвоносните съдове. Нагряването на пластмасата катализира отделянето на микрочастици и вредни химични вещества. Затова пластмасови съдове за горещи напитки и храни трябва да се избягват.“
Кафе в пластмасова чаша, супа в кутия или затопляне на храна в микровълнова – удобства, за които можем да платим със здравето си.
Д-р Неда Попова, гастроентеролог: „По-добре е да се използват стъклени, керамични или метални съдове и бутилки, особено за вода и топли напитки.“
По-малко очевиден източник на микропластмаси са дрехите, които носим всеки ден.
Д-р Неда Попова, гастроентеролог: „Синтетичните дрехи отделят микропластмаси. Най-малките частици – нанопластмасите – могат да бъдат вдишани, а има данни, че могат да преминават и през кожната бариера. Тези частици могат да засилят възпалителните процеси, да повлияят имунната система и да нарушат хормоналния баланс, защото някои от тях пренасят вещества, които имитират хормони.“
Докато медицината отчита последствията, науката търси решения.
Проф. Петър Петров - директор на Институт по полимери, БАН: „Работи се с биоразградими и биосъвместими полимери – за медицина, за лечение на рани, за доставка на лекарства, включително чрез биопринтиране.“
Полимерите вече намират място и в лечението на тежки заболявания.
Проф. Петър Петров - директор на Институт по полимери, БАН: „Разработваме наночастици, като носители на лекарствени вещества за противотуморна терапия.“
Пластмасата няма да изчезне от живота ни. Но ако досега я свързвахме с удобството, днес си задаваме въпроса: каква е цената му. Защото микропластмасите не са проблем на бъдещето. Те са част от настоящето ни.
По темата работи: Даниела Спасова
Чуй новините
Подкаст
