Пътят ѝ започва от един балкон в София и стига до мисията TESS на НАСА – проект, който търси нови светове извън нашата Слънчева система.
Какво означава да работиш по една от най-важните космически мисии днес?
И какво стои в основата на новата космическа надпревара?
Четири телескопа снимат цялото небе в търсене на нови светове.
Зад тази мисия на НАСА стои българка – д-р Ели Хаджийска.
Това е много голяма чест за мен. Аз бих искала България да се знае като страна, която е родина на много умни и способни млади и по-зрели учени и изследователи, и инженери и се надявам, че успявам да съм малка част в тази цел. Нашето финансиране идва от НАСА, но всъщност аз работя в Масачузетския институт на технологията и съм много щастлива да съм там и ръководя екип в MIT, който е около 23-25 учени. Отговарям за операцията на космическия кораб, който има четири различни телескопи. Различни, в смисъл, че са отделни. Целта е да снимаме цялото небе, за да търсим планети, които са подобни на планетата Земя и да учим техните атмосфери и в бъдеще да видим дали бихме могли да намерим някакъв живот във вида на микроби. Не сме амбициозни да мислим, че бихме могли да намерим някакъв друг вид живот.
А мисията вече има своите значими успехи.
"Едно от най-вълнуващите открития е разпадаща се планета, която обикаля звезда, много подобна на нашето Слънце. Звездата се намира в съзвездието Пегас и няма да ви отегчавам с името на планетата, която има едно име с букви и цифри, но така или иначе е много интересна за нас, защото успяхме да докажем, че тя се разпада и през следващите около 1 до 2 милиона години би се разпаднала изцяло и би била просто прах, който ще падне върху звездата"
Какво е значението на това откритие?
Уникално е, защото тя е много близко до звездата – по-близко отколкото някои други планети, които сме открили досега. И звездата е много гореща и по този начин планетата поема горещината от звездата, което просто се стопява. И интересно е, защото просто не сме видели подобна планета досега, но се надяваме, че в нашите данни бихме могли да открием много подобни планети.
Много хора се питат, защо е нужно да се инвестират милиарди за изучаване на Космоса, когато на Земята имаме достатъчно проблеми. Какво бихте им отговорили?
Първата причина е, за да можем да се опознаем себе си като хора, които живеят на Земята, е необходимо да знаем нашата околност, не само околността, която се намира на Земята, но и околността, която ни обгражда като планета. Колкото по-добре сме запознати с условията около нашата планета, толкова по-добре бихме могли да знаем как сме дошли на тази Земя, защо сме дошли на тази земя, дали има живот на други планети, а това е доста важен въпрос. Втората причина е, че за да можем да се предпазим от външно влияние, от извънземни същества, от какъвто и да било вид, би трябвало да знаем тази природа, която е около нас и цялата Вселена.
Какво значение има търсенето на ресурси? Виждаме, че напоследък има много сериозен интерес към изучаването на космоса от различни актьори.
Това е много голям фактор. Например на Луната би се биха се намерили ресурси, които биха се използвали, за да се да се произведе енергия. Това е много важно, за да можем да имаме присъствие на Луната. Тези ресурси са много важни. Ресурси в други планети е трудно да се каже, защото в момента е трудно да достигнем до тези планети. Да речем, Марс би била следващата планета след Луната.
На какъв етап сме от изучаването на Космоса и на възможностите за извънземен живот? Какво знаем и какво не в момента?
Много познания вече са налице. Но смятам, че много повече познания биха могли да са достъпни до нас, ако продължим да сме любопитни, ако имаме средства да се обучаваме. Ако сме на степен от 0 до 10 на познание на Вселената, бих казал, че сме около 3.
Понеже казахте да продължаваме да сме любопитни - според вас кой вариант е по-добър да търсим или да избягваме контакт с извънземен живот? И коя е планетата, на която има най голям шанс да открием такъв?
Мисля, че не зависи от нас. ние не сме в контрол достатъчно да избягаме такъв контакт, защото ако има интелигентен живот във Вселената и този живот дойде до нашата планета Земя, те толкова ще са усъвършенствани, че ако искат да ни намерят на Земята, няма да е трудно. И ние не бихме могли да се скрием. А в смисъл дали е хубаво ние да търсим такъв живот? Смятам, че е хубаво, защото това увеличава нашето познание за Вселената. А по вашия втори въпрос смятам, че в планетата Марс е най-вероятно да се открие живот. Но искам да уточня, че дефиницията на живот в този случай имам предвид микроби най-много - органични молекули бихме могли да намерим. микроби е възможно да са живели преди този момент. Но доказателства все още няма много. Мислим, че има течаща вода под повърхността на Марс. Интелигентен живот нямаме никакви доказателства и в момента няма планета, която бих казала има какъвто и да било шанс да има такъв интелигентен живот.
На какъв етап са плановете на САЩ да пратят мисия отново на Луната?
В най-скоро време Артемис 2 ще се изстреля в пространството между Земята и Луната и ще обиколи Луната с космонавти вътре в космическия кораб. Това е следващия етап на изучаването на Луната. Артемис 3 ще има също космонавти, които в този случай ще слязат на повърхността на Луната, но не се знае точно кога това ще стане.
А за Артемис 2 има ли точна дата?
Надяваме се в началото на 2026. Космонавтите вече са избрани.
От Артемис към друго пътешествие - това на самата Хаджийска, което започва от един балкон в София...
Бях просто много любопитна и даже си спомням, че излязох на балкона на моя дядо и гледах небето и тези звезди, които мигат и не знаех защо. Просто въпросите, които имах, защо мигат? Какви са тези звезди, защо са различни? Защо в тази част на небето има повече, а в другата част по-малко? Такива въпроси ми дойдоха на ума, когато бях малко детенце, но по принцип ми е интересна астрономията, защото е много загатна. Има много въпроси, които не са отговорени. Това ме привлича.
Как това любопитство Ви отведе до MIT и мисията Tess, финансирана от НАСА?
Всъщност моите родители и двамата бяха инженери. Мисля, че това ми помогна, защото майка ми даде книжки по занимателна физика, които много ми бяха приятни и ми доставиха удоволствие. Така след това отидох и кандидатствах в Софийската математическа гимназия, бях приета и учих математика и физика доста интензивно. Това много помогна в този път. След това получих бакалавърска степен в Калифорнийския университет в Санта Барбара.
Следват докторантура, изследвания на черни дупки в Йейл, и накрая - позицията в MIT, където Хаджийска ръководи екип по мисия на НАСА.
Кои са основните уроци, които извлякохте по този път от София до MIT?
Първото е да не се търси най-лесния път в кариерата. Понякога хората предпочитат да вземат по-лесния път, но това е голяма грешка. Трябва да си готов да дадеш жертви. Пътят не е лесен, ако искаш да успееш да преодолееш някакви препятствия. И последно да не се отказваш. винаги да продължаваш. В края на краищата е много приятно да постигнеш целите си и си заслужава. Всичките жертви си заслужават.
Това ли са съветите, които бихте дали на младите българи, които мечтаят за международна кариера?
Всъщност същото бих го пожелала на младите хора. Да не идеализират имената на НАСА, да речем. О, аз искам да работя в НАСА. Всъщност да разучат какво означава да се работи в такава институция, защото има и добри, и по-сложни аспекти на тази работа. Не е само цветя и рози, както казват, сложно е.
Трудно, но възможно – и Ели Хаджийска е доказателство за това.
Нужен е само един балкон и едно любопитно дете, което гледа към небето.
Автор: Детелина Калфова
Чуй новините
Подкаст
