Начало
назад
От фронтовата линия: началото на войната
Единственият български екип, който беше в епицентъра на конфликта в Украйна от първите му минути, беше екипът на БНТ. Александър Марков, Владимир Богдански и Роберт Вецов предаваха денонощно какво се случва още от ранните часове на 24 февруари.
Палма от пластмасови бутилки и остров с много зеленина и цветя от боядисани гуми и туби. Насред разрушенията в Маринка изпъква този копнеж за мир и спокойствие. Защото до мечтания оазис стои страхът.
Страхът, който принуждава Олег да строи бомбоубежища за близките си. В най-тежките дни на обстрелите тук се е налагало да живеят 13 души.
Готвим си ето тук. Доброволчески организации ни носят дърва. Тук слагаме матраците. През 2014 г. в това бомбоубежище живееха пет семейства, ако имаше ток имахме и отопление. Донбас е многонационален. Всички на тази улица сме живели в мир и съгласие, казва Олег Николаевич – бивш миньор.
Но от 8 години тук се е настанила войната. Маринка е на линията на съприкосновение между сепаратистите и украинските сили, над главите им непрекъснато прехвърча огън, повечето сгради са белязани от престрелките.
И тази сутрин градът се е събудил от изстрели, щастливи са, че няма пострадали. Но само със страх в сърцата не може да се живее и Олег, хванал здраво за ръка внучката си, ще отиде да поиграе с нея на детската площадка.
Повечето в Маринка са останали напук на страха и отказват да я напуснат.
Алла: Къде да ни евакуират? Тук имаме работа, домове - какво ще правим там, къде ще работим, как ще си изкарваме прехраната? Изморени сме от тази война. Вечер като си легнем, не знаем дали утре ще се събудим.
Николай: Ситуацията е много лоша. Стрелбата е денонощна. Живи хора сме, разбира се, всички се страхуват. По цяла нощ не спим. Жалко за децата, старците и за нас самите.
Военните днес са предупредили хората да се движат далеч от сградите заради далекобойната артилерия на сепаратистите, които ежедневно обстрелват града. Докато снимаме, идват и предупреждават и нас.
"За 8 години никой от управниците – хубави, лоши, никой нищо не направи. Започна война и тя продължава. Стреляха преди, стрелят и сега. А на мен ми е нужен мир, казва Николай – бивш миньор.
Но засега табелите на входа и на изхода на Маринка, които предупреждават, че полетата в страни от пътя са минирани, остават.
Нуждата от свобода и мир ще изкара вечерта хиляди украинци на площада в Одеса. Искат да заявят пред целия свят, че са единни, така и са нарекли митинга си – Национално шествие на единството. 20 февруари е неслучаен ден – това е една от датите, обявена от западните разузнавачи и експерти като втората възможна дата за руско нахлуване в Украйна.
20 февруари е и денят, в който Киев отбелязва годишнината от най-кървавия ден на Майдана. В Одеса също имаше тежки сблъсъци, 48 души загубиха живота си, след като Домът на профсъюзите беше подпален. Сред множеството на площада са и хората, участвали във войната тогава.
От нашите пратеници в Украйна: "Марш на Единството" в Одеса
Аз не съм професионален войник, аз съм икономист по образование, но през 2014 година, когато започна войната реших да замина за фронта, да защитя своята държава, казва Олександър Голопотелюк – ветеран.
Задачата през 2014 година в частта, в която Олександър е служил, е била да поддържа сухопътните сили на фронта в Донбас с артилерийски огън.
Тогава войната беше позиционна, ние поддържахме пехотата. Сражението, което няма да забравя се състоя на трети юни 2015 г. при село Маринка, когато именно нашата батарея отблъсна нападение над сепаратистите, казва още Олександър Голопотелюк – ветеран.
Олександър е ранен в крака и излиза от онази война. Но сега е тук, защото смята, че струпването на руски войски по границата с Украйна вещае нахлуването им в страната му.
Руските сили не са достатъчни за пълномащабна инвазия. Украинското общество е обединено и на този фон не е възможно просто да победиш 40 млн. нация. Всеки град, всяко село ще окаже съпротива. И това няма да е просто разходка за руската армия, допълва Олександър Голопотелюк – ветеран.
Аз имам приятели, познати в Луганск. Всичко, което става там е под контрола на Русия. От техните генерали, от техните пратеници, те разпространяват пропаганда, че Украйна ще осъществи настъпление, казва Леонид Пантикин – ветеран.
Леонид, който е родом от Луганск също е от ветераните, участвал е две години във войната. Сега казва, че Украйна защитава цяла Европа.
Ние не защитаваме цялата страна, ние защитаваме и Европа, защото тези, които си мислят, че с Украйна ще приключи – не. Путин ще продължи, казва Леонид Пантикин – ветеран.
Друг ветеран, Сергей, сега води курсове с подрастващите. Обучава ги как да се отбраняват.
Това не се забравя, сега съм цивилен лекар. Споделям бойния си опит по военна медицина. Идват доста хора, вчера дойдоха 120 души. Хора без никакъв опит. Хора, които искат да са по-спокойни в тази неспокойна обстановка, казва Сергей Гуцалюк – ветеран.
От нашите пратеници в Украйна: Ветераните от войната през 2014-а и сега
Шествието не спира престрелките. Хуманитарна организация информира, че в последните дни са били унищожени над 120 жилищни постройки. Освен системното нарушение на примирието западното разузнаване информира за струпване на нови руски войски откъм границата с Беларус.
Демонстрацията на силата по границите на Украйна така и не доведе до очаквания резултат, затова решиха да преместят точката, където прилагат усилието, на друго място, точно в Донбас. Там по-лесно да го направиш и по-лесно да пренесеш вината върху Украинската армия, казва Димитър Петров – жител на Одеса.
Примирието е нарушено, но то винаги се нарушаваше от страна на сепаратистите, на руснаците. Всичкият този сценарий е написан не в Украйна, той написан в Русия, казва Яков Стойков – жител на Одеса.
Огънят се чува все по силно и по-близо до Бердянск.
Всеки взрив свива сърцата на жените, изпратили синовете си на фронта. От 8 години три майки основават организация и започват да плетат камуфлажни мрежи. За своите синове и за чуждите.
Синът ми отиде на фронта, без да ни каже. Много млади мъже доброволно отидоха да защитават Украйна през 2014 г. За да им помогнем, създадохме нашата доброволческа организация. Аз имах съвсем други планове за сина ми. Той завърши Физическия факултет. Но изведнъж реши да замине в Донбас, разказва пред екипа ни доц. Анета Омелченко от Педагогическия университет в Бердянск.
Анета и жените-плетачки на камуфлажи в Бердянск работят денонощно.
Първите години ме болеше душата за сина ми. Един път месечно отивахме в Донбас да го видим и се запознах с други доброволци от Бердянск. Всички те са ми синове, искам да ги прегърна и да ги закрилям от тази война, споделя доц. Анета Омелченко.
От нашите пратеници в Украйна: Жени от години плетат камуфлажни мрежи за фронта
В Бердянск срещаме ветеран от битките на Донецкото летище, едни от легендарните битки на войната от 2014 г., продължила 242 дни. Заради твърдостта им наричат защитниците на Донецкото летище "киборги".
На летището ние воювахме срещу войници от Руската армия, руски наемници от Чечения – "кадировци". Тогава загинаха повече от 200 украински войници… Войната е страшна. Да чуваш звука от залпа на системите "Град". Аз воювах рамо до рамо с нашите деца на практика. Нашите деца, казва Никола Тюркеджи.
От нашите пратеници в Украйна: Първи реакции след признаването на двете републики в Донецк и Луганск
Москва признава независимите Донецка и Луганска народна република, с които подписва договори за взаимопомощ. По Линията на съприкосновение обстрелите продължават.
В Краснохоривка, на няколко стотин метра от линията, разделяща сепаратистите и украинските сили, непрестанният обстрел е прекъснал всички комуникации, няма ток, вода и отопление. Всички се събират в училището да се стоплят и да заредят телефоните си.
Живеем в напрежение и тревога. Плаче ни се. Когато си лягаме, се чудим да спим облечени или не. Чанта с багаж и документи стои до вратата постоянно, ако трябва да бягаме. Но къде да избягаме? Напоследък стрелят все по-често. Нощем ги виждам как летят, защото светят в нощта, казва Лариса – счетоводителка.
Масова психоза. Работим в училището. Аз съм учителка. Живея в края на града, където са украинските войници. Без вода и без ток как се живее? Вечер си пея песни, за да се успокоявам"... Преди няколко дни с учениците от горните класове имахме час, но започна стрелба и слязохме в бомбоубежището, разказва Елена – учителка.
Елена ни помоли да кажем на целия свят, че хората в Краснохоривка не искат война.
От нашите пратеници: Живот под обстрел в украинския град Маринка
Из целия град хора носят празни туби. Търсят вода. Който има агрегат, има електричество. Тези хора нямат нито едно от двете. Чакат водоноската.
В късния следобед прокънтяха 12 нови изстрела към Маринка и Краснохоривка.
Но истински страшно става през нощта срещу 24 февруари.
Всичко започна мeжду 3.30 и 4.00 ч. сутринта. Поредица експлозии и взривове огласиха нощта в Мариупол. За часове се чуваха само артилерийските баражи. Градът остана тъмен.
Системите за противоракетна отбрана край летището в Мариупол бяха ударени. Пламъци и гъсти облаци черен дим са издигаха на няколко десетки квадратни места извън града.
Стотици жители започнаха да напускат Мариупол. Тежковъоръжена полиция затвори входовете. Излизащите биваха проверявани от постовете на военните.
Един по един в автомобилите си, жителите на Мариупол се наредиха пред бензиностанциите за гориво. И така – в цяла Източна Украйна, през която минахме.
От нашите пратеници: Чуват се изстрели в украинския град Краснохоривка (СНИМКИ)
Сирените в Мариупол се включиха на втория час от обстрелите. По улиците работеше само градският транспорт. Никой не разбираше какво се съобщава по високоговорителите.
Планирам да си остана у дома и да чакам новини от властите. Чух експлозиите – преди около половин час. Не разбирам какво ни казват. Това, което се чува от сирените не се разбира. Не се страхувам, защото аз съм от Донецк. Според мен това не е война, а някаква военна операция, която цели да принуди Украйна да направи това, което Русия иска, казва Юрий, жител Мариупол.
Въпреки страха, жителите на града запазиха самообладание пред лицето на още един военен конфликт. Жени с малки деца не бързаха да напуснат.
Не знам какво ще правим. Ще си приготвя документите и ще чакам какво ще се случи, евакуация най-вероятно. Ще се опитаме да останем спокойни. Да не се паникьосваме. Но в тази ситуация това е много трудно. Много ни е страх. За децата най-вече. Не ме е страх за мен, но за малките деца, които ще видят това и ще почувстват... война, експлозии. Това е много страшно, казва жителка.
Информацията в началото на деня беше оскъдна. Всички говореха по телефона с близките си. Сведенията, че пристанището е завзето от десантни руски сили беше опровергана от Обединените сили на армията. А подкрепления започнаха да пристигат от вътрешността на страната към града. Артилерия, ПВО установки и жива сила.
Ексклузивно от нашите пратеници: Експлозии и взривове в Мариупол (СНИМКИ И ВИДЕО)
В Бердянск пред украинците побързаха да отидат в аптеките. За да се запасят с лекарства.
Край Мелитопол ракети, радиолокационни системи се предислоцираха по пътя към вътрешността на страната.
Пътят от Мариопул до Одеса вече е блокиран от руски сили, които навлизат от Крим. Хиляди хора бягат към Западна Украйна. Българите се евакуират през пристанищния град, който вече се готви за война.
Ситуацията в Украйна: Екип на БНТ е в епицентъра на конфликта (Снимки)
На пункта при Паланка на молдовско-украинската граница цари хаос. Хиляди украинци потеглят към Румъния. Майки с деца, възрастни хора, семейства. А оттатък границата ги чака неизвестността.
Никола от Бердянск замина за фронта в Киев. Присъедини се към силите на Териториалната отбрана.
От екипа на БНТ: От Одеса потеглиха два автобуса с български граждани
След като изпрати семейството си в Лвов, Яков отказа да напусне Одеса. Каза, че би го било срам да изостави града в този тежък момент.
