Сърбия е изправена пред най-голямата политическа промяна от падането на Слободан Милошевич. След две години протести студентското движение постигна убедителна изборна победа и получи възможност да състави самостоятелно правителство. Но може ли една разнородна коалиция да управлява стабилно? И ще промени ли Белград досегашния си баланс между Брюксел, Москва и Пекин? По тези теми Детелина Калфова разговаря с Хелена Иванов – изследовател в аналитичния център "Хенри Джаксън Сосайети" в Лондон и външен сътрудник в Белградския център за политика за сигурност. Тя е и доктор по политология от Лондонското училище по икономика и политически науки.
Краят на една ера. Изборите в Сърбия нанесоха неочакван удар върху 14-годишната доминация на Александър Вучич.
Хелена: „Това безспорно е най-голямата политическа промяна в Сърбия от падането на Слободан Милошевич насам. Мнозина не очакваха такъв резултат. Въпреки че, протестите бяха мащабни и студентите поддържаха движението 2 години, голяма част от хората се опасяваха, че Вучич, който разполагаше с целия държавен ресурс, ще го използва, за да си осигури победа. В крайна сметка се оказа, че недоволството на хората от „Сръбската прогресивна партия“ и слабата им предизборна кампания, се оказаха достатъчни не само за победа на студентската листа, но и за съкрушителен триумф. А това означава, че кандидатите на студентите ще имат мнозинство в парламента и ще могат да съставят правителство сами, без нужда от коалиционен партньор.“
- „Но колко трудно ще бъде за студентите да изградят стабилно правителство, след като основно ги обединяваше желанието да свалят Вучич?“
Хелена: „Не бих казала, че ги обединяваше единствено опозицията срещу Вучич. Разбира се, протестите започнаха след срутването на козирката на железопътната гара и заради опасенията на студентите, че причината за трагедията е корупцията в правителството на Вучич. Но в рамките на тези 2 години студентското движение откри много повече допирни точки, отколкото просто да бъде „против Вучич“.Те подкрепят върховенството на закона и целят да разградят 14-годишния модел на превзета държава. Освен това публикуваха детайлна политическа програма за това как планират да управляват. Така че нямам притеснения за способността им да съставят стабилно правителство.“
- „Какво можем да очакваме от президентските избори, които предстоят през декември?“
Хелена: „В момента не знаем кой ще бъде кандидатът на студентите. Но е сигурно, че ще издигнат свой кандидат. Все по-малко вероятно е обаче „Сръбската прогресивна партия“ да участва в тези избори. Те съзнават, че ще загубят катастрофално, и искат да си спестят поражението. Не очаквам много от другите опозиционни формации да издигнат свои кандидати. Затова считам, че ще имаме президент от студентската листа още на първия тур. Подкрепата, на която студентите се радват в момента, няма аналог сред останалите политически партии в страната.“
- „Голямата въпросителна след изборния трус остава външнополитическият курс на Сърбия и бъдещето на отношенията с ЕС.“
Хелена: „По време на предизборната кампания студентското движение отказваше да постави външната политика в центъра на посланията си. Има две причини за това. Първият им аргумент е, че вътрешнополитическата ситуация е толкова проблематична, че преди да започнем да говорим за външна политика, трябва да изчистим собствения си заден двор. Затова на преден план в кампанията им бяха въпроси, свързани с върховенството на закона, корупцията и превзетата държава.“
Втората причина е, че въпросите на външната политика са едни от най-разделящите обществото в Сърбия. От това дали да бъдат наложени санкции на Русия, през това докъде е готова да стигне Сърбия по пътя към членство в ЕС, до отношенията с Китай – всички тези теми разделят хората. И ако погледнете студентската листа, ще видите, че тя е изключително хетерогенна. В нея има хора, които са силно проевропейски настроени, и такива, които са по-скептични към ЕС. Има хора, които са твърдо против Русия, и такива, които са против налагането на санкции срещу нея. Така че тепърва предстои да видим как точно студентската листа ще формулира външната си политика. Все пак има някои сигнали, по които можем да съдим за бъдещата ѝ посока.
На първо място, студентите заявиха, че няма да налагат санкции на Русия. Важно е обаче да се подчертае, че това не означава непременно, че подкрепят действията на Путин в Украйна. Причината е, че студентите са против санкциите като политически инструмент по принцип. Много хора в Сърбия имат жив спомен от времето, когато страната беше подложена на санкции в периода на Югославия. Те помнят, че обикновените граждани бяха тези, които пострадаха най-много от тях, докато режимът на Милошевич продължаваше да живее комфортно.
Що се отнася до Европейския съюз, представителите на студентската листа заявиха, че искат да продължат преговорите за присъединяване, както и преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина.
- „Споменахте, че няма да има санкции. Но може ли да очакваме новото правителство да намали зависимостта на Сърбия от Русия, особено в енергетиката?“
Хелена: „наем, че те ще изпратят делегация в Москва, за да преговарят за доставките, тъй като очевидно сме зависими от Русия и трябва да бъде постигнато споразумение. Другият голям нерешен въпрос е със сръбската петролна компания НИС, която в момента все още има лиценз за работа. Въпреки това американците оказват много силен натиск върху Сърбия и Русия да намерят начин да откупят руския дял. Преди няколко месеца беше договорена сделка с унгарската компания MOL. Тя обаче зависеше от това Орбан и Вучич да останат на власт. Тъй като нито един от двамата вече не е на поста си, сделката пропадна. Ситуацията е изключително сложна, защото сърби, руснаци и американци трябва да постигнат съгласие как точно да изглежда това откупуване на руския дял.“
- „А по отношение на Китай - ще преразгледа ли новото правителство близките икономически връзки с Пекин?“
Хелена: „Това също е тема, по която знаем малко. Съмнявам се, че е възможно просто да изгоним китайците от Сърбия. В момента Китай е най-големият индивидуален чуждестранен инвеститор в страната. Разбира се, Европейският съюз като цяло инвестира повече, но ако говорим за отделна държава, Китай е на първо място.“
Балансирането между Русия, Китай, ЕС и САЩ беше основен стълб във външната политика на Вучич. Сега много чужденци се питат дали Сърбия ще избере страна. Но за сърбите това не е сред приоритетите.
- „Извън геополитическия баланс между Изтока и Запада, реалният тест за европейските намерения на Белград остава косовския въпрос.“
Хелена: „Що се отнася до ЕС, смятам, че реформите, които са приоритет за студентската листа, ще бъдат ключови за доближаването на Сърбия до членство. Върховенството на закона, независимостта на съдебната система, свободата на медиите, честните избори – това бяха основните теми в кампанията на студентите и всички те са европейски ценности. Така че, ако студентската листа изпълни основните си предизборни обещания, това ще постави Сърбия по-близо до ЕС.“
По въпроса за Косово – позицията на студентското движение, а и на по-голямата част от сръбското население, е напълно ясна: Косово е част от Република Сърбия. В този смисъл не виждам как студентското движение би признало независимостта на Косово. За мен е много окуражаващо, че Илия Сърданович - водещият кандидат на студентската листа, ясно заяви, че е отворен за продължаване на преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина.
- „Как ЕС трябва да реагира на политическата промяна в Сърбия?“
Хелена: „Европейският съюз трябва да подкрепи студентското движение възможно най-силно. Смятам, че поведението на Брюксел по време на протестите нанесе сериозни щети на общественото възприятие за Съюза. В много отношения хората останаха с впечатлението, че ЕС е бил съучастник в управлението на Вучич и че често е бил готов да си затваря очите за сериозното отстъпление от демокрацията у нас. Студенти биваха прегазвани с коли или бити от членове на Сръбската прогресивна партия, а Макрон, Коща и други лидери от ЕС идваха на посещение при Вучич и водеха приятелски разговори с него. В този смисъл общественото възприятие за Европейския съюз в Сърбия беше накърнено. Евросъюзът изглеждаше като прагматичен играч, ръководен от „реалполитик“, готов да си затваря очите за нарушаването на принципите си, ако така ще запази стратегическите си интереси. Така че Брюксел трябва да работи за подобряване на имиджа си. В този смисъл, първа стъпка би била ЕС да не притиска Сърбия незабавно да реши за санкциите срещу Русия, а да насърчи Белград в намаляване на корупцията и укрепване на законноста.“
- „Кога можем да очакваме да бъде съставено новото правителство?“
Хелена: „Очаквам в рамките на следващия месец да имаме ново правителство и премиер, а съвсем скоро след това и президентски избори.“
- „Какво могат да научат другите държави от успеха на студентските протести?“
Хелена: „Две неща. Първото е, че демокрацията действително работи. През последните години много хора станаха скептични към възможностите на демокрацията – особено с възхода на дезинформацията, включително тази, генерирана от изкуствен интелект, и нарастващото икономическо неравенство, което създаде огромна пропаст между тези на върха на политическата и икономическата власт и всички останали. Но студентите показаха, че демокрацията все още функционира.“
Важно е обаче да помним, че студентското движение нямаше лидер. Всичко, което постигнаха, беше чрез основните принципи на пряката демокрация. Тя понякога е бавна и може би не е толкова ефективна, колкото изисква съвременният свят. Но въпреки това работи. Вторият урок е насочен към корумпираните лидери в европейските държави. И той е: трябва да се страхувате, ако живеете в демократично общество и сте корумпирани. Защото демокрацията работи и всичко, което е необходимо, за да бъдете свалени от власт, са просто лист хартия и химикалка.
Чуй новините
Подкаст
