28.7% остана избирателната активност на балотажа на президентските избори у нас в неделя. Въпреки лекия ръст спрямо първия тур, тя е исторически ниска. Типичните операции на МВР в ромските квартали преди вота разкриха повече наркопласьори, отколкото търговци на гласове. В село Буковлък край Плевен местните обясниха, че гласове се купуват най-вече на парламентарни избори, докато за президентските липсват желаещи. А ромите вече отказват да продават гласа си – това каза в специално интервю за „Говори сега“ председателят на партия „Евророма“ Цветелин Кънчев. Според него хората у нас вече се дискриминират не спрямо етноса, а по социалния статус и бедните остават най-ощетени. Защо посланията от предизборната кампания не стигнаха до хората и какъв трябва да е българският президент според ромите?
Цветелин Кънчев: „Там, където има структури на „Евророма“, ние сме навсякъде.“
Под портрет на Баба Ванга и с широка гледка към София от офиса на партия „Евророма“. Така ни посреща Цветелин Кънчев – бизнесмен, политик и борец за правата на ромите, станал известен в годините на прехода.
Цветелин Кънчев: „Дискриминация има. Но от доста отдавна дискриминацията не е етническа. Дискриминацията е социална.“
Купеният вот на президентските избори е изолирано явление, казва той. А ромите искали президент с балансирана позиция.
Цветелин Кънчев: „Нямате на представа колко мъдри са хората в циганските махали.“
Къде остана темата за ромите на президентските избори? Отговаря Цветелин Кънчев, известен и като дон Цеци.
- „Господин Кънчев, благодаря ви, че ставате пред нашата камера. Някои хора се питат, какво правите? Какво се случва през последните години с вас?“
Цветелин Кънчев: „Това, което съм правил от 1998 година, от създаването на „Евророма“ до ден-днешен. Със същото се занимавам. Координираме дейността на нашите общински съветници и кметове, които са избрани или пряко, или с подкрепата на партия „Евророма“. Методически, своевременно реагираме на определени проблеми.“
Цветелин Кънчев е избран за народен представител през 1997 г. от Българския бизнес блок на Жорж Ганчев. След това става част от Българска евролевица на Александър Томов, а по-късно основава и „Евророма“. През годините партията му си партнира с БСП, ДПС, „Воля“ на Веселин Марешки и участва в местни коалиции.
- „Като че ли вие сам изчезнахте от обществения дебат, от публичното пространство? Защо се получи това?“
Цветелин Кънчев: „Ами, нещо се получи в общественото пространство. То стана само пространство, без общество. Няма сглобката, която преди до някаква степен съществуваше. Доста усилия се вложиха през последните години да се разрушат темелите на нашето общество. Предпочитаме в наш обичай е леко да останем настрани, да гледаме и по-лесно се ориентираме, като гледаме настрани.“
„Повече роми са гласували за Илияна Йотова спрямо Андрей Гюров. Такива са предпочитанията и на хората, които са се определили като българи. По-голямата част от турците пък са предпочели бившия служебен премиер. Цели 12% от ромите са решили да не подкрепят никого. Трудно е обаче да се установи каква част от всяка група е гласувала и дали някоя от тях е по-активна.“
- „Къде остана темата за интеграцията на ромите или като цяло за проблемите на ромската общност у нас в тези президентски избори? Аз поне не съм я срещал. Вие срещнахте ли някъде тази тема?“
Цветелин Кънчев: „Не, няма. Темата я няма. Защо? Защото кампанията се върти само около компромати.“
- „Имало ли е срещи с тях?“
Цветелин Кънчев: „Не, няма. Защо само с ромите? То с българите почти няма. Едни трябва да доказват, че не са прости, други трябва да доказват, че не са престъпници. Трети трябва да доказват, че не са си използвали правомощията за незаконни някакви действия. И отбранителният режим, отбранителната ситуация не им позволява да влязат и да започнат да говорят наистина за политики.“
През годините плевенското село Буковлък стана известно с търговията на гласове. На тези избори някои местни споделиха пред БНТ, че никой не иска да купи гласа им. Други пък признаха, че е имало опити за купуване на гласове, но самите те отказали.
- „Истината ви казвам, за президентските избори никой не предлага пари. Никой няма да излиза да гласува. Току-що го обсъдихме.“
- „Правят далаверите. Дават пари там, тайна работа. Дават по 50 евро. Чакай, говоря, мълчи. Махни се с тея брадви, ей.“
- „При тебе кой дойде да ти предлага?“
- „Е, там, некой мафиот. Той ме спря, каза – „Дай да ти дам някой лев.“ Той каза да гласувам на този номер, ама аз там не ща. Бегай.“
- „Списъци тука няма, списъци има само за сватби.“
- „Не е наше хоби.“
- „Кои избори са ви хоби?“
- „За депутатските. Това е истината, там са парите. Президентските няма пари.“
Според Цветелин Кънчев купуването на гласове затихва като тенденция.
Цветелин Кънчев: „Още април този разговор отпадна. Април месец за пръв път бяхме в централата на партията и националния съвет бяхме изключително щастливи, защото след толкова много години наистина постоянно получавахме информации, достоверни информации за роми, които отказват пари по време на избори. Април. И то сериозни цифри. По 100 евро на глас отказваха. Защото и на тях им писна, вярвайте ми. И на тях им писна. На всичките им писна.“
Купуването на гласове обаче е само видимата част от по-дълбок проблем, който според Кънчев не засяга само една общност
Цветелин Кънчев: „Никога не съм приемал да се говори само за ромска проблематика. Никога. Защото, вярвайте ми, проблемите, които имат бедните роми и бедните българи и бедните турци, са еднакви. Абсолютно идентични. Богатите и роми, и българи, и турците си виждат, седат си на трапезите, хапват си, пийват си, няма напрежение между тях. Нали? Проблематиката е една и съща. Проблематиката не трябва да се решава на парче. Точно затова и ние бяхме категорично против онази прословута декада, която трябваше да изсипе един куп пари, които отидоха в неизвестни посоки. Успешно бяха присвоени. И по този начин, да имат повод някои хора отново да откраднат поредната порция пари, предназначени за ромите.“
Кънчев посочва високите цени и инфлацията като ключов проблем.
Цветелин Кънчев: „Най-големият бич са високите цени. Неоправдано високите цени. Да, вече има някакъв светъл лъч в лицето на Мая Манолова, която поздравявам този, който е сложил на този пост, това е много точно попадение. Това е точно човекът, който си оре в тази посока, в тази нива, знае какво трябва да направи, запозната е с проблематиката в детайли. Не може във Верига X в Германия да е по-евтино с 30% основните продукти да са по-евтини с 30% от магазините на същите верига от България. Аз съм очевидец на това нещо.“
Макар че според лидера на „Евророма“ картината вече не е същата като преди 10 години, дискриминацията и ниското ниво на образование сред маргиналните общности все още са проблем на много места.
Цветелин Кънчев: „Богатият ром, богатият циганин не е дискриминиран. Не е. Богатият турчин също не е дискриминиран. Но бедният българин може да бъде. Абсолютно, бедният българин е редовно дискриминиран. Да не се говори за етноси, да се говори като цяло за капитализиране на труда и за социализиране на капитала. Сегрегираните училища са едно много опасно явление. Много удобно място за източване на държавни средства, за прилични заплатки, да си прибират едни учители, да държат едни бройки, къде ги има, къде ги няма. Изготвихме още през 2005 година, заедно с екипа на госпожа Янка Такиева от синдиката на българските учители, уникална образователна програма, която предвиждаше социалните бонуси да бъдат право-пропорционално разпределени според успеха, което показвало детето в училище.“
А не просто отива, щом се отива на училище, веднага му се подаде и кифла, и мляко и той вече е станал в седми клас и не можеше да напише трите имена, ако не си погледне личната карта.
Цветелин Кънчев: „В образованието и в здравеопазването има мафии. Половината от тези, които ги изкарват босове мафиотски по улицата, са като някакви невинни дъчи, в сравнение с тези бандити.“
На парламентарните избори през април „Евророма“ е на страната на „Прогресивна България“. На президентския вот обаче не издигат и не подкрепят кандидат за държавен глава.
Цветелин Кънчев: „Ние си имаме собствените нагласи, но сме на принципа, че не предлагаме непотърсена помощ.“
- „Никой не иска вашата помощ в момента?“
Цветелин Кънчев: „По принцип, ние не сме я и предлагали. Преди всичко, това е и мнението в ромските махали. Преди всичко, трябва да бъде много умерен балансьор по отношение на външната политика.“
- „И това се обсъжда в махалите според вас?“
Цветелин Кънчев: „Абсолютно. И понеже не усложняват нещата, типично по-интелектуално-ганьовски, защото няма нищо по-лошо от ганьовски интелектуалец. С опростени думи и изречения нещата могат да кажат толкова, колкото въпросния Г и И нямат да кажат за един час.“
Цветелин Кънчев говори и за помилването от президента, като човек, минал през тази процедура. Питам го трябва ли да отпадне това провомощие на държавния глава.
Цветелин Кънчев: „Има друг момент. Аз бях освободен от българския съд предсрочно. И след това ми беше помилван остатъкът. Остатъкът, който беше две години. Аз вече бях освободен. Не трябва да отпада и трябва да остане. Има хора вътре, които наистина доста бързо осъзнават колко са сгрешили. Тези хора по най-бързия начин, не трябва да се удължава техния период и по най-бързия начин трябва да бъдат извеждани в общежитие открит тип и след това вече освобождавани. Ако той остане, той вече губи надеждата с продължението на престоя. Той губи надеждата и ефектът може да бъде кореннообратен.“
Лидерът на „Евророма“ гледа по-скоро положително на процесите у нас, но без да подценява рисковете.
Цветелин Кънчев: „Има две основни опасности в момента пред нашата държава. Първата е причината, че много хора са гласували за сегашните управляващи, разчитайки това, че са те някакви магьосници от приказките, които с вълшебна пръчица ще направят всичко за отрицателно време. Голям беше куриозът, когато само една седмица след изборите, а и тези нищо не правят. Една седмица бяха минали от изборите. А втората е, че вече на всички започва да им писва. А когато масово, на целия народ, на цялата ни нация, която е съставена от различни етноси, им писне. Тогава иска да е само един и да ми се мисли какъв е.“
Според Цветелин Кънчев този сценарий изглежда далеч, а при стабилно управление – далеч са и нови избори за парламент. Големият отговор предстои в края на следващата година. Тогава местният вот ще покаже дали купуването на гласове си отива като бизнес модел.
Чуй новините
Подкаст
