Легендарният баскетболен специалист Пини Гершон даде специално интервю за предаването "Арена спорт".
Той е бивш селекционер на мъжкия национален отбор на България (2008–2009), когото класира за Евробаскет 2009 след 16-годишно отсъствие.
В момента Гершон е Директор "Развитие" към БФ баскетбол и с ентусиазъм и много любов предава знанията си на младите у нас. Израелецът с български корени отговаря за развитието на българските треньори и талантите при подрастващите.
"Бях тук преди около 17-18 години. На първо място обичам страната и хората тук. Също така съм и български гражданин. Имам много добри приятели тук и се чувствам щастлив. За мен това е много важно", започна Гершон.
"Много от играчите от този отбор, които играха под мое ръководство, все още са пряко свързани с баскетбола. Така че имам опит с българския баскетбол. Видяхте, че говорих с Чавдар Костов. Преди време се опитах да го убедя да стане треньор. Радвам се, че той и част от играчите от това време са се вслушали в моите съвети и още са в бизнеса", каза той.
В момента Гершон работи с подрастващите у нас и определя това за свое любимо занимание като треньор.
"През последните 11 години работя с подрастващи при това с голям успех. Обичам това. Винаги казвам на децата, когато излязат на паркета, да се забавляват и да се наслаждават на играта. За мен това да изградиш един състезател не е по-малко важно от това да спечелиш европейски трофей. Не можеш с късмет да изградиш един баскетболист. Без късмет обаче не можеш да триумфираш в даден турнир, защото там просто знанията ти за играта не са достатъчни", обясни специалистът.
Питаме Гершон как в България трябва да се научим на търпение.
"Аз не вярвам в това, че нещо трябва да се случи тук и сега. Не съм устроен по този начин. Вярвам, че потенциалът е налице в децата на този етап и успехът на това поколение ще дойде след няколко години. Дори обаче те да не се превърнат в отлични баскетболисти, от тях ще станат добри хора. Убеден съм, че това е валидно за всички, които са част от нашия проект. Баскетболът може да не е единственият им път в живота, но той може да ги научи на дисциплина и как да вземат решения. За мен няма съмнение, че това ще ги направи по-добри хора", отговори треньорът.
"На първо време най-важното е да се организира потенциалът. Попитах ги в началото колко често тренират. Пет-шест пъти по час и половина. Това прави по 8-9 часа на седмица или 36-40 на месец. Когато си събереш това, прави повече от 400 на година. За мен обаче, дори 4000 не са достатъчни, за да станеш добър баскетболист. Просто няма да се получи. Необходими са най-малко между 8 и 9000 часа сега, за да можеш на 22-23 години да си добър играч. Всяко едно дете трябва да тренира у дома, далеч от светлината на прожекторите. Аз, например, никога в моя живот не съм имал възможност да се подготвя в подобни условия. Да. Момента работя в такива, но децата са наистина късметлии. Може би няма много подобни зали като тази в България, но това също е сред темите, които обсъждаме. Да има повече места, където младите да тренират", заяви Гершон.
"10 000 часа, това е цената, за да бъдеш отличник, в която и да е сфера. За мен, ако искаш да си на върха, е необходим опит. За да успееш в което и да е начинание, трябва да работиш 10 000 часа или поне 9. В една съседна на България държава работят по толкова. Тренират двуразово. Първо сутринта от 8-9 часа и още веднъж след обед. На последния камп, който проведох, работих с деца на възраст 14-15 години. За два дни направихме общо четири тренировки. Всяка една по два часа. За тях това изобщо не беше проблем и дори на края имаха желание да продължат. Ако ги накараш да се почувстват щастливи и самите те усетят, че стават по-добри, те ще искат да научат още", убеден е легендарният баскетболен специалист.
Запитан откъде черпи вдъхновение, той отговори:
"Обичам баскетбола. Обичам да преподавам баскетбол. За мен да съм успешен не означава само да печелиш мачове, а да изграждаш състезатели. Започнах преди повече от 55 години с деца и сега отново работя с тях. Наслаждавам се на това и обичам да гледам как един млад състезател се развива. За мен това е също толкова ценно, колкото да станеш европейски шампион. Продължавам да искам да се връщам на паркета и да работя. За мен всяка една тренировка се усеща едновременно като първа и последна."
Вижте целия разговор във видеото!
Чуй новините
Подкаст
