Режим на тока: Как венецуелците живеят в условия на криза?

Венецуела, която има най-големите запаси от суров петрол в света, парадоксално изпитва най-тежката енергийна криза от 2019 година. Недостиг на електричество става често явление, дори в по-големите градове. Прекъсванията продължават от пет до седем часа на ден. Изпълняващата длъжността президент Делси Родригес призова за въвеждане на дажби за водата и електроенергия, докато социалното напрежение заради недостига се покачва.

Електроенергийната система на Венецуела трябва да бъде изградена наново, а не просто поправена, посочват експерти. Проблемът e особено неотложен след двойното земетресение през юни и рисковете за крехката водноелектрическа генерация от феномена „Ел Ниньо“, който носи суша и високи температури. Междувременно, петролните компании, които се стремят да разширят дейността си, трябва да си осигуряват собствена електроенергия заради лошото състояние на производството и преносната мрежа.

Мануел Пеня, лидер на общността в „Кампо Боскан“: „Петролната индустрия консумира цялото електричество, докато ние трябва да живеем с чести прекъсвания на захранването. Някои райони остават без ток до три дни. Нищо не може да оправдае подобно положение."

Наскоро Съединените щати и Венецуела подписаха историческо споразумение, което позволява на американски компании да разработят 17 петролни полета. Така Вашингтон получава контрол над 65 милиарда барела суров петрол или една четвърт от венецуелските запаси. Обширни райони на Андите и Западна Венецуела страдат от липса на ток. Компаниите съобщават средно за 57 непланирани прекъсвания на захранването или пет пъти седмично през втората половина на тази година. Единствената алтернатива са генератори, които работят на бензин.

Либиа Браво, собственик на магазин: „О, не - нямаме гориво. Кантарът, интернетът- всичко зависи от електричеството. Обезсърчително е, но това чувство не решава проблемите ни.“

Едно от лекарствата е реформиране на електроенергийния сектор и отварянето му за частни инвестиции. Интерес проявяват компании от Съединените щати и Германия. Вече има меморандум за разбирателство с американска компания. Целта е възстановяване на около хиляда мегавата генериращи мощности в рамките на 24 месеца и над 5 хиляди мегавата за период от четири до пет години. Електропроизводството е пренебрегвано заради дългогодишното залагане на петролния износ. Отделно надеждите за бързо възстановяване на страната се помрачават от остра икономическа криза и хиперинфлация вследствие лошо управление, корупция и международни санкции.

Ингрид Санчес: „Вижте, бутилка безалкохолно от два литра струва долар и 60, което е един път и половина месечната ми заплата. Обаче аз получавам близо 200 долара на месец като помощ от правителството. Стигат ми за храна и обществен транспорт до работа.“

През последното десетилетие страната си са напуснали над осем милиона венецуелци или една четвърт от цялото население. Това е най-голямата миграция в съвременната история на Западното полукълбо.