Сделката за НИС: Как ще се отрази върху енергийната сигурност в Западните Балкани

Унгарската петролна компания МОЛ води преговори и има изгледи да купи от руската "Газпром нефт" сръбската петролна компания НИС. Защо Русия реши да продаде своя дял точно на Унгария, след като администрацията на Доналд Тръмп наложи санкции на Москва, за да спре финансирането на агресията в Украйна - разговор с белградския анализатор Сречко Джукич.

- Кажете какво означава, че унгарската петролна компания МОЛ купува сръбската нефтена компания НИС от руския "Газпром нефт"?

- Покупката на НИС за унгарската нефтена компания означава голяма крачка за целия регион. Унгарската нефтена компания ще стане най-голямата компания в региона. Тя ще има под свой контрол не само Унгария, а и Словакия, която контролира чрез нефта. Тя контролира и Хърватия и ето сега, придобива и Сърбия, а Сърбия досега чрез НИС присъства в някои съседни страни. С други думи унгарската нефтена компания ще бъде най-голямата в региона.

- Виждаме, че Сърбия увеличава с 5% своя дял. Това може ли съществено да промени нещата в тази ситуация?

- Не, това изобщо не променя ситуацията в НИС. Тези 5% биха могли да имат някаква роля за отношенията вътре в НИС, ако е необходимо да се приеме някакво решение с болшинство на 2/3 от акционерите, но това се случва много рядко в компаниите. Това е акт да се задоволи обществото в страната, че ето и ние нещо придобихме, спечелихме, купихме. Друг смисъл няма и, разбира се, за тези 5% или колкото са там, Република Сърбия, т.е. държавата, да участва в подялба на печалбата, ако компанията преуспява. Иначе Сърбия не получава и не увеличава правото си на вземане на решения. Знае се кой е истинският собственик. Който има повече акции, той решава. Този, който има 50+ една акция той решава.

- Г-н Джукич, защо Русия толкова дълго не искаше да продаде НИС на Сърбия?

- Тя въобще не е искала да продаде НИС на Сърбия. За това не е ставало и дума.

- Защо?

- Защо ли? Русия искаше да задоволи интересите си колкото може повече. Очевидно за нея Унгария е с предимство, защото е член на НАТО и Европейския съюз. Аз бих искал да обърна внимание, че в момента Русия строи голяма атомна електроцентрала в Унгария "Пакш 2". Стойността на инвестициите в проекта мисля, че се приближават до 20 млрд. евро. Второ, Унгария успя чрез Европейския съюз да осигури доставките за нефт да продължат още една-две години и, трето, унгарската нефтена компания е далеч по-голяма от сръбската. Ако сръбската нефтена компания има капацитет 4 милиона или 4,8 милиона тона, унгарската петролна компания е два пъти по-голяма и тя присъства и в Хърватия. Така че, независимо от продажбата, руската страна разчита и на някаква перспектива и очевидно я вижда повече с Унгария, отколкото със Сърбия.

- А дали в това, че Русия дълго време не е искала да продаде НИС на Сърбия, виждате ли в политически елемент?

- Вижте, първо, това сръбското правителство беше много нерешително и не е настоявало НИС да се продаде на Сърбия, по правото на първия според броя на акциите. Сърбия е втора след Русия, има и малки акционери, граждани, с 10 - 12%. По право и по последователност първият купувач би трябвало да бъде Сърбия. Правителството на Александър Вучич и самият той изобщо не настояваха за това. Те чисто и просто имат респект, а аз бих казал, че този респект всъщност е страх. Дали от Русия или от руските действия, но те и Александър Вучич дори изключваха всяка възможност за национализация или дори на конфискация. Така че това е една история, която съвпада с историята за отношенията на актуалната сръбска власт и Москва. Ще видите, че реакцията на сръбската власт за факта, че руснаците продават НИС, нашата компания, на унгарците и част от нея на Обединените арабски емирства, нашата власт е напълно доволна.

- Как анализирате казаното само преди няколко дни от руския министър на външните работи Сергей Лавров, че между Москва и Вашингтон има комуникация във връзка с Балканите. Как можем да го тълкуваме? Дали Русия и САЩ могат да се договарят директно по въпросите за Балканите?

- Да, аз мисля, че те се договарят. Тези контакти са обновени след срещата между Путин и Тръмп в Аляска и там са постигнати крупни договаряния, които се отнасят до Украйна, до Венецуела, до Балканите. Бих могъл дори да кажа, че съществуват твърди договори, условно казано, като "Ялта 2". Това, което е казал Лавров, не е без основание, а по-скоро потвърждава контактите, които се установяват и споразуменията, които съществуват, в смисъл за разбирателството между Вашингтон и Москва или между Москва и Вашингтон. Най-добрият свидетел на всичко това е Украйна, която е жертва от тези договаряния, постигнати в Аляска. След това жертва е и Венецуела, защото във Венецуела е присъствал и Китай, но Китай не е бил информиран какво ще се случи там. По същото време, когато е извършено отвличането на Мадуро, там е била на посещение китайска делегация на високо ниво. Министърът на външните работи на Китай е разговарял с Мадуро един - два часа преди отвличането му. Следователно, всичко това не би могло да се случи без предварителна договорка между Москва и Вашингтон. А дали и Балканите ще бъдат обхванати от Вашингтон и Москва и кога, това ще видим. Разбира се, това до голяма степен зависи и от Европа. Все пак Балканите са в Европа, в рамките на Европа и в НАТО, независимо от всички приказки, независимо от това, което прави Тръмп, за да подкопае европейското единство и да отслаби НАТО.

- Добре. Според тази договорка и комуникациите, съществуващи между Москва и Вашингтон, къде ще бъдат Балканите?

- Ако се съди по това, което Тръмп предприе през последните месеци, за да изтика руската енергия, нефт и газ, от Балканите, а примери за това са НИС, Лукойл в България и Румъния. И поставянето на условия пред Сърбия, че ако пусне руския газ, следват санкции, т.е. мита от 500%. От всичко това могат да се направят някои изводи; дали ще бъде така, дали докрая така ще се събере пъзела, зависи от много други точки и в Европа и по-широко извън Европа и разбира се, зависи от самите европейски държави как ще се поставят. Ние виждаме сега в Давос, че редица държави се противопоставят на диктата, който се установява от Вашингтон, диктат, подобен на този, който някога идваше от Москва.