снимка: БТА
"Влак срещу нас!".
"Настъпва ударът".
"За съжаление има две загинали лица".
"Грубо нарушение на процедурите от няколко служители".
"Животът на машиниста зависи от други хора".
"Инфраструктурата е в много лошо състояние и инциденти ще има".
Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта: "Задачата, която поставям на дружествата, на изпълнителната агенция, на националния борд, е нито една катастрофа повече в жп транспорт".
16 януари 2025 година, денят преваля. Товарна композиция на ПИМК Рейл, натоварена с контейнери, преминава през гара "Световрачене", посока Кремиковци. В същото време товарен влак на БДЖ, пълен със скрап, от гара "Кремиковци" получава устно разрешение, да излезе от индустриален коловоз на основната линия в посока Световрачене. Диспечърката също излиза, но до магазина, забравяйки да каже на колегите си, че е пуснала влак по релсите.
Цветан Дамяновски е един от оцелелите машинисти при челния сблъсък. По време на инцидента e бил в челната локомотивна кабина заедно с колега.
Цветан Дамяновски, машинист на ПИМК Рейл: "Колегата пръв забеляза, че срещу нас се движи влак и каза: Влак срещу нас. И стана... Аз задържах влака с влаковата спирачка на екстремно задържане и побегнахме с колегата назад в задната кабина на локомотива. Легнахме на земята и след няколко секунди последва силен удар. Влакът продължи още няколко секунди и след това спря. Болеше ни всичко. Станахме с колегата и излезнахме, той слезна пръв и каза "локомотивът гори" и аз се показах и видях, че гори другият локомотив и започнахме да слизаме. Слизахме и започнахме да търсим другите колеги".
Илиян Филипов, директор на частния жп превозвач ПИМК Рейл: "Единият е слязъл и помагал там, дори чух, че е чувал тези момчета, които са горяли там, е чувал, нали...страшна картинка е било просто, настръхвам като го говоря това нещо".
Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта: "Става ясно, че има зачестили излизания на червен светофор от страна на машинисти, съгласувано много често устно с дежурния диспечър".
Двама загинали машинисти на БДЖ, шестима ранени, двама от които тежко. Оказва се жестоката катастрофа е била предизвестена. Подобен инцидент, но с много по-големи мащаби се е разминал на косъм само месец по-рано.
Илиян Филипов, директор на частния жп превозвач ПИМК Рейл: "Казах, моля ви се, обърнете внимание за поддръжката на инфраструктурата, защото ще стане инцидент, също и за служителите на НКЖИ, защото месец и половина преди това на ЦГ се разминаха на 10 метра два пътнически влака, които никой никъде не го каза и се пазеше в пълна тайна. Щяха да се сблъскат два пътнически влака на Централна гара София пак от грешка на ръководител в НКЖИ, ръководител движение".
Идентичен случай имаше и в средата на миналата година, когато два пътнически влака се оказаха един срещу друг на едни и същи релси на гара Реброво.
Тогава заместник-министърът на транспорта коментира:
Бисер Минчев, бивш зам.-министър на транспорта (25 юли 2024 г.): "Дежурният ръководител, който е в гара Своге, се заблуждава и изпраща влак 2614 към гара Реброво, който стига също до входния сигнал на гара Реброво, няма никаква опасност от удар на двата влака, тъй като те са на двата входни сигнали на гарата.
Бисер Минчев вече не е заместник-министър на транспорта. Оставката му беше приета след сблъсъка на двете товарни композиции преди 10 дни. След инцидента с постовете се разделиха и директорът на "Товарни превози" в БДЖ, както и шефът на НКЖИ.
Въпреки оставките инцидентите на релсите зачестяват, а стойността на щетите се увеличава. За 2023 г. държавата е платила над 8 млн. лева за увредена инфраструктура. Регистрираните инциденти за 2023 г. са над 900. Влаковете тръгнали при червен сигнал за миналата година са 20. За да спре инцидентите, новият министър на транспорта Гроздан Караджов обеща промени.
Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта: "Кой отишъл за баничка, кой отишъл до тоалетната и как не са си предали един на друг. Ето това е примерът, който ме кара да говоря за пропуски в системата за сигурност. Не може сигурността за движение по железния път да е оставена на паметта на някой, който може да бъде ангажиран с нещо критично в този момент и да забрави да каже на машинистите да спрат, че идва друг влак насреща. Обявяваме нулева търпимост оттук нататък към всякакви макар и на пръв поглед незначителни нарушения в дисциплината, в нарушаване на правилата и на нормите за железопътен транспорт. Нито един служител няма да бъде повече толериран, нито един от ръководителите, стоящи зад мен няма да бъде повече толериран".
Близо половин милион минути (480 000 минути или 8000 часа) са общо закъсненията на влаковете у нас за 2023 г. - тенденция, която се oказа устойчива и през 2024 година.
"Влакът закъсня още на гара Пловдив с 35 минути, след това на Белово закъсня с още 20 минути, докато стигнем София вече имаше повече от час закъснение влака".
Бонус към закъсненията са абсурдните ситуации, в които пътниците попадат.
"Тогава подхвърлих на шега, че явно трябва да бутаме влака".
"И се оказа, че сме влезли в линия на дерайлирал предния ден състав вагонен и се оказа, че са знаели по гарите, но все пак са пуснали три влака".
Половината път към Казичене локомотивът буташе вагоните, не ги дърпаше.
"Трябваше да пристигне тук в 12.10, тоест за 6 часа без 5 минути, всъщност пристигна за 12 без 6 минути".
Обещанията за разцвет на железниците винаги са щедро раздавани, но реалните действия кретат вече повече от 30 години. Обещанията за разцвет в железниците винаги са били във фокуса на управляващите, но реалните действия изостават далеч назад, вече повече от 30 години.
Илиян Филипов, директор на частния жп превозвач ПИМК Рейл: "Последните година, година и половина много зачестиха дерайлиранията в България, а основната причина за това е лошото състояние на инфраструктурата. Защо е такова състоянието от 2,5 години, НКЖИ не си спазва програмата за рехабилитация на пътища по никакъв начин. Нямаме сменена една стрелка, няма балансиран един километър път от съществуващата инфраструктура. И оттам идват вече и дерайлиранията - това е страшно и опасно".
"Някой път чакаме по два дена да вкараме влак в Капъкуле, защото има натрупване на влакове, тъй като хората не работят в работно време. А и много пъти БДЖ ни изпреварват, не знаем по каква причина".
Петър Бунев, председател на Синдиката на железничарите към КНСБ: "Проблемът не е в подвижния състав в случая, той е в пътя. Но там е скъпото нещо и тука се допуснаха някои грешки и с ПВУ, които казаха, ние ще купим повече влакове - нито влакове се купиха, нито пътя се направи за съжаление".
Петър Бунев, председател на синдиката на железничарите към КНСБ: "Железницата в голямата си част, където няма европейско финансиране е в по-лошо състояние, отколкото беше преди 35 години".
А пари има, остава въпросът къде отиват те?
В средата на януари Европейската прокуратура повдигна обвинения за измама в железниците. Установено беше, че консорциум от 4 фирми, който проектира и изгражда сигнални и телекомуникационни системи по отсечката Пловдив - Бургас на обща стойност малко над 94 милиона евро, е декларирал, че има предишен опит в тези системи. При проверката се оказало, че нито една от 4-те компании не разполага с необходимите документи, за да докаже това. За целта била наета австрийска фирма подизпълнител, въпреки декларацията, че проектът ще бъде изпълнен без подизпълнители.
Изпълнители и подизпълнители на подизпълнителите... Звучи ли ви познато?
У нас железниците са разделени в две държавни дружества. Подвижният състав е ангажимент на БДЖ, а жп инфраструктурата на НКЖИ, в част от западноевропейските държави влаковете и жп инфраструктурата се управляват от едно държавно дружество.
Попитахме министъра, както и работещите в този бранш, трябва ли влаковете да са отделно от релсите?
Петър Бунев, председател на синдиката на железничарите към КНСБ: "Нашето становище винаги е било, че е по-ефективно когато са в едно. И най-малкото, което е, че когато имаме нужда от трима човека, ние сега трябва да имаме и от едното трима и от другото".
Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта: "Противоречи на всякаква логика, най-малко на пазарната. НКЖИ е длъжна и по европейски регламенти и по принципа на реформата, която проведохме, аз съм бил в тази сграда 98-ма година и лично съм участвал в провеждането на тази реформа. НКЖИ трябва да предоставя по недискриминационен начин достъп на всички превозвачи. Това е в интерес на хората, колкото повече конкуренция, толкова по-високо качество на услугата, която те ще получават".
На фаталния 16 януари според разследването влакът на БДЖ е тръгнал след устна договорка на машиниста със служител на НКЖИ. Директно от маневрен коловоз и така е останал невидим за системата за сигурност на железниците.
Илиян Филипов, директор на частния жп превозвач ПИМК Рейл: "От 2 - 3 години насам, аз имам информация от моите диспечъри ми казват, че това се случва масово във взаимоотношенията между БДЖ и НКЖИ - те го правят, защо? Затова, че може би пестят едно време, може би от един час. Нали, това е време работно за машинистите, подвижният състав по-бързо ще се предвижи, нали, а да не изключваме и факта, че все пак те бяха едно предприятие. Преди НКЖИ и БДЖ беше обединено".
След влаковата катастрофа край София беше разпоредено да бъдат набелязани мерки, които да подобрят безопасността в железниците.
Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта: "Трябва да мислим и за система за вторичен контрол, тоест там, където е възможна човешката грешка - да има система за технически контрол, която да натиска бутона "стоп" независимо дали човекът волно или неволно е допуснал тази грешка".
Петър Бунев, председател на синдиката на железничарите към КНСБ: "Това е много скъпо нещо, което се говори, да се вкарат тези системи. Ние не можем да поддържаме железния път, ако е строен да се движим със 100 км и сега да се движим със 100, а какво говорим да вкараме такава автоматизация?".
Илиян Филипов, директор на частния жп превозвач ПИМК Рейл: "Най-малкото ще се промени от това, че ще има един уплах в служителите, че видяха какво се случи и най-малкото загинаха две момчета, видяхме покъртително - майката, бащата, детенце на 14 години, бедни хора, които много тежка съдба. Това е най-малкото, което ще повлияе, за да намалеят такива грешки".
Железниците са изправени и пред кадрови проблем.
БНТ: Тъй като говорите за уволнения, уволненията нищо не променят, но имате ли кадрова база - хора, които да назначите на тези места?
Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта: "Имаме кадрова база - тя ще си застане по местата".
Петър Бунев, председател на синдиката на железничарите към КНСБ: "Вие разбирате ли, че вече няма кой да работи. Знаете ли, че в НКЖИ имаме 1300 свободни работни места".
БНТ: На кои нива?
"Естествено, че на ниското".
За последните 6 месеца, шестима са загиналите служители на железниците. Дали обещаните мерки за подобряване на безопасността - ще дадат резултат - времето ще покаже и то без закъснения.
Цветан Дамяновски, машинист на ПИМК Рейл: "Още не съм го осмислил напълно, това е много голяма травма, не се знае след колко време ще се осмисли".
Автори: Виктор Борисов, Давид Сукнаров и Златин Бояджиев
Чуй новините
Подкаст
