Нормализира ли се София след кризата с боклука в двата столични района "Люлин" и "Красно село". Общинският съвет гласува и отпусна 12 млн. лева на общинското предприятие "Софекострой" за закупуване техника и му възложи задачата за почистване на кварталите.
Обявени са и обществени поръчки за закупуване на сметосъбираща техника, както и за допълнителна такава.
На преден план излезе и възможността за прилагане на мярката "Замърсителят плаща" след 10 години отлагане, но готови ли са общините и възможно ли е кризата с боклука да е шанс за рециклиране и изхвърляне на по-малко отпадъци.
Боклукът заплаши да затрупа "Люлин" и "Красно село".
Препълнените кофи за кратко ни върнаха 15 години назад, когато цяла София беше зарината.
Тогава концесионерът отказа да извозва боклука, сега кметът отказа да подпише договори със сметоизвозващите фирми явили се на конкурс.
Васил Терзиев – кмет на София (04.10.2025г.):
Аз не съм склонен да подпиша договор за почистване на цена 420 лева. В момента тези зони се чистят на 144 лева, прогнозната цена, която сме заложили в поръчката, е 200.
Но за разлика от 2009 година, отрупаните кофи тревожиха "Люлин" и "Красно село" за кратко. Защото сега, опитът на фирмите да изнудят общината за двойно по-големи суми предизвика мобилизация на столичани.
Много доброволци излязоха със свои коли да помогнат на общината да извози натрупаните боклуци.
И тази активност даде ясен знак, че кризата, може да се окаже една добра възможност за промяна.
Юлиян Попов - бивш министър на околната среда и водите:
Това, че има такава гражданска енергия, подсказва, че има много добра възможност да се реализира сериозна политика. Какъв модел ще избере София? Дали ще продължи с отделни частни фирми? Дали ще създаде и разшири собствената си система? Или може да помисли за дългосрочна концесия на отпадъците?
Въпросът сега е каква ще е тази нормализация и възможна ли е тя?
При положение че Европейската комисия започна наказателна процедура срещу страната ни, защото вече 15 години отлагаме промяна в управлението на боклука на принципа "Замърсителят плаща".
Той трябваше да стартира в началото на следващата година, но по всичко личи срокът отново ще бъде отложен.
Теменужка Петкова – министър на финансите (13.10.2025г.):
Информацията, с която ние в Министерството на финансите разполагаме, показва, че приблизително около 73 общини са заявили, че имат известна готовност да въведат такса битов отпадък на база принципа "Замърсителят плаща", което наистина е един много, много малък процент, т.е. ако можем да направим един по-общ извод: българските общини на този етап по-скоро не са готови.
Юлиян Попов - бивш министър на околната среда и водите:
България е единствената страна в Европейския съюз, която не е въвела национално системата. Системата "Замърсителят плаща".
В тази ситуация едно село излиза начело и изпъква със своята инициативност.
Село Господинци, община Гоце Делчев не само че е готово, но то вече работи на този принцип.
Боянка Спасова – експерт по управление на отпадъци:
Методът, който те избраха е на обем. Раздават се индивидуални контейнери, които са с определена съвместимост, в случая 120 литра. Тези контейнери ще бъдат съхранявани в дворовете на къщите. Правилото е, когато контейнерът се запълни със смесен битов отпадък, контейнерът да бъде изкарван в деня по график за сметосъбиране пред къщата.
Ахмед Ходжов - кмет на село Господинци:
Идеята на това сметосъбирание е да се генерира по-малко боклук сложен в кофата, да изхвърляте максимално по-малко, за да плащате по-малко. Ако може да започне практиката на разделното, в кофите да няма никакъв биоотпадък, да се ползват контейнерите за разделно, защото там, когато хвърляш в контейнерите за разделно, там не заплащащ нищо.
Всяко едно домакинство ще получи уникален идентичен номер, който ще бъде свързан и с партидата в местни данъци и такси на съответното домакинство.
Вие колко често изхвърляте отпадъци?
Ами не много често, на места и половин кош има.
Сега ще изчакате да напълните цялата кофа и тогава ще я изнася?
Тогава ще изкарваме боклука.
Използвате ли цветните контейнери?
Не, аз си ги изхвърлям на друго място, къде има такива контейнери, преди беше общо, сега няма къде.
Реджеп Церев - жител на село Господинци:
Винаги съм бил за разделното изхвърляне, аз дори хранителни отпадъци въобще не слагам в контейнерите. Специално аз нямам проблеми никакви. Разделното е щадене към природата.
Така чрез общинското си дружество, Гоце Делчев и прилежащите села сами решават кога и как да изхвърлят отпадъците си и на каква цена.
Велика Итева - специалист "Екология", община Гоце Делчев:
Надяваме по този начин, като се мери тяхното количество отпадък, да ги амбицираме да разделят в къщи отпадъка, който може да се рециклира и да бъде поставен в другите контейнери, жълтите и зелените, които са за рециклируем, и в кафявите контейнери зеления отпадък.
И защо село Господинци е в авангарда и какво София може да научи от него?
И село Господинци, пък и община Гоце Делчев, както и София са имали проблеми със сметоизвозващите си фирми. Но късат с тях, общината си купува няколко камиона и започва сама да извозва боклука си. И тъй като общинското предприятие не може да генерира печалба, инвестира остатъка от събраната такса смет в новата система.
Но не и в София.
Надежда Бобчева - зам.-кмет по екология в Столична община:
За настоящата година, до 2025, приетата от Общинския съвет план-сметка е в размер на 302 милиона лева. Това е размерът на таксата за битови отпадъци.
Освен счупени кофи и разпилени боклуци, интересът на сметоизвозващите фирми е точно обратен на обществения – колкото повече е скъпият боклук в черните кофи, толкова е по-голяма печалбата им.
В крайна сметка получават парите си на тон извозен боклук. Но други фирми би трябвало да имат интерес да развият поне разделното събиране.
Надежда Бобчева - зам.-кмет по екология в Столична община:
Мога да споделя, че в Столична община има изключителен дисбаланс между сивите и цветните контейнери. Знаете, често давам любимия си пример — сивите контейнери са около 90 хиляди, а цветните контейнери има само на около 3 хиляди точки.
Но анкета на Столична община показва, че 37% от хората нямат достъп до цветните контейнери за рециклиране, а 2/3 посочват, че там където има такива, те не се обслужват редовно.
Как си обяснявате отпора на фирмите?
Силвия Георгиева – изпълнител директор на НСОРБ: Формално те постигат целите, които са им заложени в законодателството. И нямат мотивация да разширят тази система, тъй като, съгласно техните отчети, те си постигат заложените от законодателството цели. Но видно от реалността, нещата стоят по различен начин.
Надежда Бобчева - зам.-кмет по екология в Столична община: Така се получава, че всеки от нас плаща два пъти — веднъж, когато купува стоки, чиито опаковки вече са обложени с продуктова такса, и втори път — когато хвърля същите опаковки в сивите контейнери, плащайки чрез такса "битови отпадъци". Именно затова споровете с тези организации стигнаха до съда, след като приехме решение, с което увеличихме броя на точките за събиране, задължихме ги да провеждат национални кампании, както и кампании за разширяване на системата и за повишаване на информираността на гражданите.
Работата на фирмите за разделно събиране се оказва сведена до минимум, заради национална наредба за опаковките и отпадъците от опаковки.
Общините имат свои наредби, но те се издават въз основа на тази национална наредба и Закона за управление на отпадъците, тоест, всяка община може да има собствена наредба за управление на отпадъците, в която има раздел за опаковки и отпадъци от опаковки.
Нещо, за което в момента се води дело след приетите промени за рециклиране от Столичния общински съвет.
Георги Славчев - прокурист "Екобулпак": Най-неприемливо за нас беше, че Столична община изисква организациите да заплащат всички такси за нерециклируемите отпадъци, които гражданите изхвърлят погрешка в нашите контейнери – без ние да имаме контрол върху това и без участие на общината в процеса.
Това наистина е проблем, в цветните контейнери се изхвърлят и много други боклуци. Защото събирането на разделните отпадъци по замисъл трябва да е част от системата "Плащаш, колкото изхвърляш", която София, а и България упорито отлага.
Юлиян Попов - бивш министър на околната среда и водите:
Също така много са забавени или не се изпълняват политики и дейности свързани с рециклиране, с компостиране на биологични отпадъци, с употреба на отпадъци за енергия. И също е много забавена и не се реализира така наречената система за депозитна система, за събиране на опаковки срещу компенсация.
Георги Славчев - прокурист "Екобулпак":
Трябва гражданите да започнат да събират разделно, как ще се научат със стимул и санкция. Както е в Германия – връщаш бутилката и машината ти възстановява депозита. Това учи хората, че процесът е лесен и полезен. Депозитната система е задължителна. Без нея България няма как да постигне 90% събираемост на пластмасовите бутилки.
Ако община и фирми за разделно събиране се разбираха по-добре, можеше дори да не усетим криза с боклука.
Въпреки това, София доказа, че с 10 камиона на общината, може да извозва боклука на два големи квартала. Село Господинци пък доказва, че скъпите боклуци могат да намалеят значително.
Столицата ни за първи път е на границата на нормализацията.
Големият въпрос е – в чия полза ще е тя?
снимки: БТА и БГНЕС
Надежда Бобчева - зам.-кмет по екология в Столична община:
Вече са обявени обществените поръчки за закупуване сметосъбираща техника, както и за допълнителна такава. Те текът, за някои от тях вече изтекоха и сроковете за подаване на оферти. Така, че най-скоро време ще се оборудваме с допълнителна техника за тази цел. Но за да може общината да премине към това абсолютно самостоятелно да изпълнява цялата дейност в цялата територия, това е един дългосрочен процес, който изисква много сериозни инвестиции.
Това звучи като заявка за по-зеления модел.
И още една – цветните контейнери започнаха да се изпразват по-начесто, разделно събраните отпадъци се повече.
Или кризата с боклука този път може да се окаже добра за софиянци?
Чуй новините
Подкаст
