10 000 руски есетри бяха пуснати в Дунав при видинското село Гомотарци. Видът е критично застрашен, а рибите са отгледани в плаващ развъдник в Австрия. Събитието е част от международен проект, който цели възстановяване на популацията на четири вида есетри.
Рибите, които бяха пуснати в река Дунав, са на възраст 2-3 месеца. Зад отглеждането им стоят години научни изследвания.
Стоян Михов, WWF-България, ръководител на програма „Води“: „Това е един международен проект, в който България участва с партньори от много дунавски държави, включително Австрия, Румъния, Унгария. Ние се опитваме така пилотно да направим един чисто научен подход по възстановяване на есетровите популации чрез размножаването им в условия, близки до естествените - във вода, в която те трябва да живеят останалата част от живота си.“
Макар и все още да се среща в река Дунав, видът вече е критично застрашен. Има опасност да последва съдбата на други два, които вече са изчезнали.
Яна Велина, главен експерт дирекция „Национална служба за защита на природата“ в Министерство на околната среда и водите: „Това е един от четирите вида есетри, които все още се срещат в страната. Това са руска есетра, чига, пъструга и моруна. Два вида вече са безвъзвратно изчезнали в Дунав и в Черно море. Това са шипа и немската есетра.“
Стоян Михов, WWF-България, ръководител на програма „Води“: „Руската есетра е следващият вид, който е на път. Ние провеждаме проучвания на естественото размножаване в реката и за повече от 10 години сме установили само две малки излюпени рибки в реката от руска есетра.“
Човешката намеса е основна причина за застрашителното намаляване на есетровите риби.
Стоян Михов, WWF-България, ръководител на програма „Води“: „Рибките се отглеждат на една голяма плаваща люпилня, на един кораб в Австрия, във Виена, с дунавска вода и ги пускаме тук, в село Гомотарци, в българския участък на реката, тъй като, ако пуснем рибките горе, при Виена, докато стигнат до тук има страшно много прегради, бариери, язовира "Железни врата" и тези всички прегради не позволяват на рибките да тръгнат надолу по течението и да достигнат крайната си дестинация - Черно море.“
Когато пораснат есетровите риби, ще се върнат отново само няколко пъти, за да пуснат хайвера си.
Стоян Михов, WWF- България, ръководител на програма „Води“: „Ние ги подпомагаме сега, за да могат след около 10-15 години да се върнат отново в река Дунав, защото те съзряват много късно, на около 10-15 годишна възраст. Надяваме се, когато руските есетри се завърнат тук, че ще запомнят вкуса и мириса на река Дунав, и ще се върнат да се размножават в този участък на реката.“
Възстановяването и опазването на популацията е грижа на хората.
Стоян Михов, WWF- България, ръководител на програма „Води“: „Тъй като голяма част от рибките не оцеляват - и възрастните също не оцеляват. Има много сериозно бракониерство и сме унищожили голяма част от местообитанията.“
Яна Велина, главен експерт дирекция „Национална служба за защита на природата“ в Министерство на околната среда и водите: „В България риболовът на есетри е забранен от над 15 години. Последната заповед, която беше въведена, беше безсрочна. Към момента законодателството няма да се променя, като те са забранени единствено по реда на временна забрана. Оптимисти сме в дългосрочен план, защото благодарение на усилие като днешното популацията ще се възстанови до някаква степен. Затова е много важно тази забрана да бъде спазвана, особено от местните общности, от рибарите, които не трябва дори при случаен улов есетрите трябва да бъдат освобождавани обратно.“
Някои от рибите са маркирани, за да може да се проследи тяхното движение.
Стоян Михов, WWF- България, ръководител на програма „Води“: „„Много дребните риби само по ДНК можем да ги разпознаем по-късно, но по-едричките ги маркираме с цветни маркери. По-предната групичка бяха с оранжеви маркери, които са на муцунката отдолу. Някои от още по-големите ги маркираме с чипове, като домашните любимци, които се маркират, и вече този чип е уникален и ако някоя от тези риби е хваната, тя може да бъде разбрана точно откъде, кой е номерът, кои са и родителите и да видим как расте и точно този индивид.“
Зарибяването край село Гомотарци е едно от първите за тази година. Над един милион малки естери ще бъдат пуснати в река Дунав до 2030 година.
Чуй новините
Подкаст
