5 причини, поради които британците искат да напуснат ЕС

Първата причина е контролът върху имиграцията.

От няколко години британците се чувстват преситени от мигранти. Това чувство се подсилва от антиевропейската и антимигрантска Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП). То обаче вече се споделя и от традиционните партии. Повече от половината от нетната имиграция във Великобритания идва от ЕС, по-специално от страните от Източна Европа. Свободата на движение в ЕС не позволява на Лондон да въздейства върху този миграционен поток. За да постигне баланс в това отношение, британското правителство затяга критериите за влизане на мигранти от страните от останалата част от света.

Евроскептиците смятат, че извън ЕС Великобритания може най-накрая да поеме контрола върху своите граници и миграционната си политика.

Втората причина е възстановяването на националния суверенитет.

Британските политици приемат много трудно факта, че 70 процента от приложимите законодателни текстове идват от ЕС. Според политиците става дума за демократичен дефицит, за налагане на решенията на една комисия (Европейската комисия), която не е избрана от народа. Най-твърдолинейните сред евроскептиците искат право на вето върху решенията на Брюксел. Ако това не стане, те пледират за излизане от ЕС, което ще върне на британския парламент неговото всемогъщество. Евроскептиците във Великобритания ненавиждат решенията, постигнати по пътя на консенсуса между 28-те, предимството на Съда на ЕС или на Европейския съд за правата на човека над британските трибунали, както и идеята за обща европейска външна политика, и което е още по-лошо - за обща политика в сферата на отбраната.

Третата причина е стремежът за напускане на един потъващ кораб.

Кризата в еврозоната не свършва, спасяването на Гърция с цената на милиарди евро (в което Великобритания не участва), миграционната криза, потъването на мигрантските лодки - всичко това подхранва британската визия за провал на европейския проект и за един континент, който плава без посока. От две години британската икономика обаче е възвърнала динамиката си и това кара британците да смятат, че отдавна е настъпило времето да се откъснат от този труп (ЕС), за да оцелеят и да просперират.

Четвъртата причина е освобождаването от разпоредбите на Брюксел.

Големите компании подкрепят оставането на страната в ЕС, но малките и средните компании се оплакват от препятствията пред тях, които представляват стандартите и регламентите, налагани от Брюксел. Земеделците критикуват ограниченията на единната селскостопанска политика. Рибарите страдат от ограниченията, налагани от ЕС. Директивата за работното време (48 часа седмично) е критикувана отвсякъде. Лондонското Сити проклина европейските финансови норми и ограниченията, наложени върху бонусите на банкерите. Брекзит (евентуалното излизане на Великобритания от ЕС) би позволил на кралството също така да икономиса 11 милиарда лири от нетния си членски внос в европейския бюджет.

Петата причина е възможността за свободна търговия със света.

Според британските евроскептици страната може да има много по-голям търговски обмен, ако напусне ЕС. Те искат Великобритания да заеме своето собствено място в Световната търговска организация, а не да е там като част от ЕС. Така Лондон ще може да подписва свои собствени договори за партньорство с трети страни, например Китай, Индия и нововъзникващите пазарни икономики от Азия и Латинска Америка, и да върне мястото си на международната сцена. Евроскептиците искат Великобритания да има и привилегировани връзки с държавите от Общността на нациите и вещаят светло бъдеще за британската външна търговия след излизане на страната от ЕС.