Да си журналист в Русия на Владимир Путин

Това е една история за смелост, принципи, свобода, истина, журналистика, политика. За живота на медиите в Русия на Владимир Путин, за ежедневната битка между реалността и обективното ѝ отразяване, за борбата за фактите - такива, каквито са.

Секунди - толкова бяха нужни на Марина Овсянникова, за да преобърне подредения свят на средствата за масова информация - както наричат медиите в Русия, и да влезе в домовете и мислите на милиони.

На 44, майка на 2 деца, редактор новини в държавната руска телевизия, една от най-стриктно спазващите Кремълската линия. Марина Овсянникова каза на глас това, което милиони руснаци - в родината си и в чужбина - мислят. По време на централната емисия новини на 15 март тя се появи в ефир с плакат, в който се обяви срещу войната и декларира, че от ефира тече пропаганда. "Тук ви лъжат" - гласи последното изречение на руски език на плаката.

По-късно Марина Овсянникова пусна предварително записано послание.

"Срам ме е, че позволявах да се говорят лъжи от екрана на телевизора и да зомбират руснаците. Ние мълчахме през 2014 г., когато това започваше. Не излязохме на митинги, когато Кремъл отрови Навални. Безмълвно наблюдавахме този античовешки режим. Сега от нас се отвърна целият свят и десет поколения от нашите потомци няма да измият от себе си позора от тази братоубийствена война".

Лавина от реакции – от преклонение, до обвинения, че Марина е подставено лице. За руските журналисти действията ѝ са показателни.

Говорим с двама от тях, които през последните години са изпитали на гърба си цялата тежест на професията в Русия, но въпреки това са продължили да работят, макар и от чужбина. Роман Доброхотов е основател на разследващия сайт Инсайдер, а Ксения Ларина работи за еднa от най-популярните опозиционни медии – радио „Ехото на Москва“ повече от 30 години. От началото на март радиото излъчва само онлайн.

"С действията си Марина показа, че ако човек наистина се разкайва и започва активно да се обявява срещу пропагандата, и се извинява, че през цялото това време е бил част от тази система – то обществото го приема. Даже сега – предимно в интернет – Марина е герой. Да кажем, че са ѝ простили всичко, което е правила до момента на протеста. И мисля, че онези журналисти, които сега си тръгнат от държавните канали, и се обявят срещу действията на официалната власт, не само ще изчистят съвестта си, но и ще могат нормално да се интегрират в обществото. Ще бъдат приети. А онези, които сега си замълчат и останат, не само ще бъдат съучастници, но след края на всичко това могат да се окажат подведени и под наказателна отговорност", казва Роман Доброхотов.

"Виждам, че това безусловно оказва влияние на журналистическата среда. Виждам как от държавните канали си тръгват хора. Все още не съвсем известни и знакови. Но редактори, зам.-редактори, много хора от държавни медии подават заявления за напускане. И ми се струва, че случаят на Марина Овсянникова безусловно ще послужи за някого като пример, като мотив, за да си каже "край, повече не мога", коментира Ксения Ларина.

Всъщност историята за постепенното потъване на Русия в информационен мрак съвсем не започва с нахлуването в Украйна. За първи път през септември 2017 г. руската Дума предлага промени в Закона за информацията, информационните технологии и защита на информацията. Следват серия редакции на закона и според тях Министерството на правосъдието може да признае за "чуждестранен агент" всяка чужда медия, която получава финансиране или имущество от чужди органи или граждани.

Русия спря сайтовете на водещи световни медии

Сред първите засегнати са "Гласът на Америка" и "Свободна Европа". През 2020 година руското законодателство вече е толкова обтекаемо, че на практика дава възможност да се нарече медия - чужд агент, всеки чужденец или руснак, живеещ в Русия, който поне веднъж е получавал паричен превод или подарък от чужбина и общува в интернет. Под буквата на закона попадат дори постове в социалните мрежи. Списъкът на медиите чужди агенти в Русия се увеличава, както и глобите, които трябва да плащат. Но всичко започва дори още по-назад в годините.

"Първият натиск се появи по време на Чеченската война през 94-та година, след въвеждането/изпращането на войските там. Тогава се появиха плахи опити за мека цензура, нещо като препоръки - нещо да не се казва, да не се споменава и т.н. Но вече с появата на Путин, от 1999 година, вече всичко стана ясно, какъв курс по отношение на медиите избира новата власт. Абсолютни забрани, цензура. Особено в дните, в които се случваха страшни събития - като терористичните нападения в Москва, Беслан, на Дубровка, втората Чеченска война. Да се заобикалят забраните беше много сложно", обясни Ксения Ларина.

"Ако трябва да сме докрай честни, трябва да кажем, че журналистите трябваше да напускат държавните тв канали още през 2000 година. Когато Владимир Путин започна "чистката" в телевизиите. Първото нещо, което направи, когато дойде на власт, беше цензурирането на тв каналите. Буквално няколко седмици след встъпването си в длъжност беше арестуван Гусински – собственикът на НТВ, после беше "разчистен" Первый канал - особено след историята с подводницата "Курск". Още тогава трябваше да се напуска", добави Роман Доброхотов.

Ксения си спомня кога в дългогодишната си кариера е работила най-свободно.

"Най-хубавото и най-свободното ни време бяха 90-те. Това е Борис Елцин, който много уважаваше средствата за масова информация и нашата свобода. Когато идваха разни министри да му се оплакват, че нещо не е написано или казано за тях както искат. Той винаги отговаряше: Средствата за масова информация са нещо свято. Свободата на словото е свята! Ние не можем нищо да забраняваме", казва тя.

Според Роман през последните година-две ситуацията е започнала да се променя много бързо.

"Днес си даваме сметка, че чистката, която беше особено активна миналата година – когато започнаха масово да се завеждат дела срещу журналисти, Федералната служба за сигурност обискираше журналисти, включително и мен самия, та всичко това е било подготовка за война. През 2021 година все още не го разбирахме, смятахме, че е поредният кръг от спиралата на диктатурата. Сега вече стана ясно, че това е били подготовка за военна диктатура. А и виждаме, че след началото на войната, гайките се затягат още повече. И всъщност в Русия не останаха журналисти, които биха могли нормално да работят с името си, и да съобщават нещо – не само за войната. Пред очите ни, за броени седмици, Русия се превърна в... не точно в Северна Корея, но в подобна на някоя от централноазиатските държави, където не можеш да бъдеш независим журналист", споделя той.

"Законът е приет и трябва да бъде спазван. Депутатите са дали гласа си за него. Времената са тежки и законът беше необходим, при това спешно. Заради безпрецедентната информационна война, разгърната срещу страната ни", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Песков говори за закона, който още повече затегна хватката около руските медии. Приет в началото на март, той постановява, че който си позволи да критикува руската инвазия в Украйна, рискува да получи до 15 години затвор, а разпространението на "невярна" информация се смята за престъпление. По него вече има заведени дела. Информационният мрак над Русия продължи да се сгъстява - руснаците изгубиха достъп до знакови независими източници – както руски, така и чужди. Един по един компютрите, микрофоните и светлините в офисите на Дойче Веле, Би Би Си, Медуза. угасваха. Как се работи така, питаме Роман и Ксения.

"Аз го наричам опит за живот след смъртта. Не знам как е сега. Мисля, че е много трудно. Възхищавам се на колегите от "Новая газета", които продължават да пишат, дори в условията на тези жестоки условия на цензура, продължават да се опитват да казват истината. Като едновременно с това се опитват да избегнат наказанията, предвидени в новото законодателство, което днес активно се използва срещу журналистите в Русия", отговори Ксения.

Пуснаха от ареста Марина Овсянникова, съдът я глоби с 250 евро

"Сега медиите продължават работата си в интернет – независимо от блокирането, новини продължават да се разпространяват. Друг е въпросът, че не бива да се радваме на този успех, защото властта се подготвя за окончателно закриване на руския интернет, и пренасянето му в режим, в който работи ИнтраНет в Северна Корея. Ето защо войната за свободния достъп до информация, тепърва започва и кой ще е победителят все още не е ясно", допълни Роман.

А имат ли руснаците достъп до "алтернативна" информация, до медии, които не разпространяват пропагандата на Кремъл?

"Да, все още. Онези руснаци, които искат да знаят истината за войната, или истината изобщо, имат възможност да си инсталират VPN и спокойно да отварят всички блокирани сайтове. Но - ще се повторя - това е само един от етапите на цензурата. Тя ще се ожесточава. Към момента повече от половината руско население следи новините в интернет. Ще успеем ли да съхраним това до края на тази година – не е ясно", смята Роман Доброхотов.

Но има и друг проблем.

"Достъп има, но желание... Иска ли руското общество да разбира истината? Това е болезненият въпрос, за който си струва да се говори. 30 години се борим за правдата, за това да казваме на черното - черно, на бялото - бяло. Но и пропагандата си върши работата. Доста лекомислено се отнасях към телевизията, и зомбирането с помощта на екрана. Струваше ми се, че във времето на интернет, на достъп до информация, хората ще спрат да гледат и телевизорът няма да е единственият източник на информация. Оказах се в грешка - народът седи и гледа пропагандата, той е абсолютно развратен. Хората са мързеливи и не са любопитни, както е казвал Пушкин. Сигурно така им е комфортно и удобно. Даже сегашните ужасяващи кадри - на разрушения, бомбардировки, трупове, пресконференции на наши пленени войници, които трудно се гледат, без да се просълзиш. Ако това бъде показано на руснаците, те ще кажат това е фалшиво, всичко е постановка", обясни Ксения Ларина.

Медиите в Русия вече са два типа – "правоверни" и други, казват анализатори. Първите разпространяват пропаганда, вторите търсят аргументирани отговори. Първите работят в комфорта на собствената си държава, вторите – предимно онлайн и от чужбина. И едните, и другите претендират за обективност. Какво вижда и чува обикновеният руснак? Според Роман Доброхотов руското общество в момента е разделено на три части - 1/3 твърдо застават срещу войната в Украйна, 1/3 са по средата - те са срещу войната, но не желаят това да се разбира, заради някакви зависимости. И 1/3, която е лоялна на Путин, която обаче е объркана.

"В известен смисъл са и в шок, защото пропагандата така и не обясни какво точно се случва, защо тази война започна, и война ли е изобщо, какво се случва в Украйна. Самата пропаганда не успя да формулира ясен дневен ред и точни послания, непрекъснато върви някакво объркване и противоречие", казва Доброхотов.

Ларина обаче смята, че голяма част от руското общество одобрява действията на Путин.

"Опасявам се, че подкрепят това, което се случва. Разбирате ли, те вече са малко в ситуацията, в която не разбират какво точно подкрепят. Те подкрепят Путин, те подкрепят вожда си. Той може да започне война - те го подкрепят, може да спре войната - те го подкрепят. Утре всички червенокоси се изселват от големите градове, ще живеят само в селата - те подкрепят президента. И това е най-страшното, което Владимир Путин направи с народа си - той го разврати с лъжи, разврати го както някога е правила фашистката пропаганда, през 30-те години на миналия век в Германия", разказва журналистката.

В битката за зрителя всички средства за разрешени. От Кремъл дават сигнали, че няма да се спрат пред нищо, за да си осигурят необходимия медиен комфорт. Показва го реакцията на протестите срещу войната в Украйна – хората биват задържани, защото носят празни листове, или такива, на които пише "две думи" - вместо "Не на войната". Мнозина са онези, които твърдят, че голяма част от руснаците, включително и по най-високите етажи на властта, живеят в паралелна реалност. През седмицата проруски сепаратисти в Донецк обвиниха украинските сили за ракетна атака в центъра на града, при която загинаха най-малко 20 души. Според президента Путин това не е забелязано от западните медии.

"Това, което поразява с безпределния си цинизъм, е не само безпардонната лъжа на Киев, че Русия си е наумила да изстреля ракета по Донецк, но и това, че т.нар. "цивилизован", "западен" свят, европейската и американската преса, даже не забелязаха трагедията на Донецк. Все едно нищо не се е случило. Точно така - лицемерно, те отвръщаха очи и през последните 8 години, когато майките в Донбас погребваха децата си, когато убиваха старци. Това е пълна морална и нравствена деградация, пълна дехуманизация", заяви Путин в едно от своите обръщения.

Какво следва – и двамата са категорични, че Русия, такава, каквато е била до сега, вече не съществува. Но промяната ще бъде процес, при това дълъг. Според Роман светлото бъдеще се крие в протестите и подобряването на икономическата ситуация.

"Мисля, че ще видим нещо подобно на случилото се през 1991 година – исканията бяха политически, но отчаянието на хората беше продиктувано от икономическия крах и безработицата, т.е. хората ще са мотивирани от икономически причини, но ще имат политически искания", смята Роман Доброхотов.

Ксения не знае точната рецепта, но вярва в бъдещето на Русия.

"По какъв начин да вдигнем пелената от очите на моя народ - и аз съм част от този народ, не знам. Ние се опитвахме... За себе си мога да кажа - ние се опитвахме. Що се отнася до хората - ужасно ми е жал за тях, за онези, които останаха там, защото въпреки масовото обезумяване на народа, все още има хора умни, смели, мислещи. Не цяла Русия е Путин", казва тя.

Руската редакторка Марина Овсянникова: Дано не е било напразно

По-малко от 24 часа след онези няколко секунди Марина Овсянникова е пусната от ареста. Не съжалява за случилото се и не се приема за герой.

"Протестът имаше две цели: Да покаже на света, че руснаците са против войната и да каже в очите на руснаците - не бъдете зомбита, не слушайте пропагандата, научете се да анализирате информацията, да намирате други източници на информация, не само руската държавна телевизия", каза тя.

Кремъл определи проявата ѝ като "хулиганство". Осъдиха я да плати глоба от 215 евро за организиране на несъгласувано публично мероприятие. След нея, десетина журналисти от Първи канал и други държавни медии са подали молбите си за напускане.

Стотици популярни личности от сферата на музиката и шоубизнеса - например Алла Пугачова и звездата на Първи канал Иван Ургант - си взеха "ваканции“ и прекратиха изявите си. Протестите срещу войната, макар рехави и спорадични, не спират. Руснаците тепърва ще изпитват тежестта на случващото се на гърба си. Имаше ли постъпката на Марина смисъл? Отговор на този въпрос ще даде бъдещето.