Мирослав Зафиров 3 години след атаката на Хамас: Регионът е в перманентна нестабилност

Светът отбеляза 3 години от атаката на Хамас срещу Израел, при която загинаха 1200 души, а 251 бяха взети за заложници. Атаката отключи процеси и кризи в Близкия изток, за които решение като, че ли не може да се намери. 3 години по-късно Газа остава в руини, а Израел изгуби голяма част от подкрепата на световната сцена, Близкият изток е потънал във война с Иран и регионът е в перманентна нестабилност.

Как ще се нареди пъзелът в Близкия изток, има ли край на войната в Иран и как да бъде постигнат той?

Отговорите даде Мирослав Зафиров - съветник на генералния директор на Дипломатическата академия на ОАЕ и старши сътрудник на Атлантическия съвет в САЩ.

Тоня Димитрова, БНТ: Близкият Изток изглежда напълно различен. Но кой е процесът, който тази атака и това терористично нападение спря в региона и му сложи край безвъзвратно?

"Трудно е да се каже кой е процесът, който атаката на 7 октомври съкрати. По-лесно е да кажем кой е процесът, който атаката отвори като тенденция. Няколко пъти с Вас сме имали възможност да коментираме, че войната, която започна в Газа на 7 октомври на практика създаде един ефект на доминото, след която атака започнаха множество кризи в целия Близък Изток и три години по-късно ние всъщност се намираме в състояние да се намираме в средата на един такъв отворен кръг от кризи. И начинът, по който тези кризи се решават дава отговор на въпроса каква е формулата, която се прилага от Газа през Ливан, през Западния бряг на река Йордан, Сирия, Ирак и разбира се Иран, която поради своя мащаб криза ни засяга най-много нас като европейци".

Кои цели си постигна Израел?

"Това, което Израел постигна до момента е едно тактическо надмощие над своите врагове, но това тактическо надмощие все още не е придобило стратегически измерения. Границите на Израел чрез създадените буферни зони и по отношение на Ливан, и по отношение на Газа, Сирия, а и случващото се на Западния бряг, което по никакъв начин не трябва да забравяме е една временна тактика на Израел за гарантиране на националната сигурност на тази държава. За съжаление това, което мен ме притеснява и паралелите, които трябва да имаме предвид в исторически аспект е, че всяко едно такова временно решение, каквито са тези буферни зони, може да продължи достатъчно дълго, за да престанем да ги мислим като временни".

Но все пак е факт, че Хизбула е далеч по-слаба военно. Хамас също. Управляващите в Иран, режимът в Иран със сигурност е отслабен след тази война.

"Хамас продължава да контролира 40% от територията на Ивицата Газа, в които 40% живее 99% от населението, което населява Газа т.е. Хамас продължава да стои на краката си дори в състояние на почти нокаут. По отношение на Хизбуля - действително след впечатляващите удари, които бяха нанесени и които Израел продължава да нанася върхо военната инфраструктура на Хизбула - да, можем да заключим, че Хизбула не е в състояние да отправи военно предизивикателство по отношение на Израел, но не забравяйте, че Хизбула е един от ключовите фактори на ливанската политическа сцена".

На няколко пъти споменавахте Иран и със сигурност това е най-големият, най-важният може би конфликт, който се разиграва и до този момент в Близкия Изток. Имаше ли подценяване на ситуацията и на изхода от тази война?

"Да. Имаше. Както се оказа стратегическата дълбочина на Иран и способността на иранския режим да устои е нещо, което като че ли в Израел не се взе под внимание. От друга страна Иран като че ли надценява своето геостратегическо положение. В момента ние се намираме в ситуация, в която Иран контролира, би било наивно да смятаме, че не оказва влияние върху случващото се в Ормуз, разбира се".

"Но не забравяйте, че прилаганата тактика спрямо Иран в момента от страна на САЩ, която на практика блокира всякакви възможности на иранския петрол да излиза през пролива, е нещо, което оказва и ще оказва огромно влияние върху икономиката на Иран, която вече така или иначе е в критично състояние. Което в същото време не означава, че иранският режим ще падне утре".

Вие сте в Обединените арабски емирства. Вижаме и интересна динамика в страните от Персийския залив. Нови съюзи. Ново пренареждане.

"Започналата криза в Газа засегна целия регион като по този начин ние в момента се намираме в една перманентна нестабилност, която започва от Персийския залив, минава през Арабско море и достига Източното средиземноморие. Това са все едни региони, които изглеждат далеч от нас като европейци, но всъщност са в нашата непосредствена близост".

"И от гледната точка на държавите в Залива тук таз близост спрямо Европа е интересите, които тези държави имат в Европа, е сравнима с всичко, което... с всички онези отношения, които тези държави имат и с Азия".

"Намирайки се в това централно междинно място в географско отношение, тези държави неминуемо се променят и случващото се в момента е онзи подтик, който съвсем скоро ще доведе до тази промяна, за която става дума".