Министерството на образованието и науката връчи вчера годишните Национални награди за принос в науката „Питагор“.
Церемонията се състоя в Централния военен клуб и беше открита от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
"Хората на науката са извън прожекторите, но те наистина променят света, а обществото трябва да положи всички усилия работата на учените да бъде под светлината на прожекторите", каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при откриването на церемонията.
Учените и учителите са съвременните будители - около това мнение се обединиха в "Денят започва" проф. д-р Ивайло Търнев - носител на голямата награда “Питагор” за цялостен научен принос и проф. д-р Радостина Александрова - носител на Награда “Питагор” за комуникация на науката.
Проф.д-р Ивайло Търнев - носител на голямата награда “Питагор” за цялостен научен принос: "Аз лично приемам тази награда не само за научните ми приноси, а и за обществените. Реално погледнато, това е трети „Питагор“. Първият „Питагор“, който съм получавал, е за медицина, вторият – за приноса ми към общественото здравеопазване, и сега – за цялостен принос. Да, тази награда не е само за научните ми открития. Тази награда е за това, че успях тази наука да използвам в полза на хората. Че създадох една програма със здравните медиатори, която се превърна в национална. И понеже сме в навечерието на Деня на будителите, искам да кажа, че това са хора, които са истински будители и които медиират, посредничат между здравните и социалните служби и хората от общностите. И изключително много работят на терен."
Проф.д-р Радостина Александрова - носител на Награда “Питагор” за комуникация на науката: "Науката не остава неизползвана, защото всичко, което е около нас, което ние използваме ежедневно в живота си, е плод на напредъка в науката и технологиите. Но връзката между това и факта, че се дължи на науката и на учените, често остава невидима. И в тази връзка смятам, че мястото на учените е не само в лабораториите, кабинетите и аудиториите в университетите, но и в това да бъдат посланици на познанието. Да, науката има нужда от подкрепа, да, науката е много скъпо удоволствие, но всяка уважаваща себе си страна трябва да влага, да инвестира в наука, в образование, разбира се, в култура, защото това да подкрепиш духа на една нация показва колко голям си ти самият и показва какво бъдеще очертаваш пред нея."
Професор Търнев подчерта, че работата в клиниката, научноизследователските занимания и обществената работа изискват едно пълно отдаване.
"Така че аз никога не съм спазвал работното си време. Работя по 18 часа в седмицата, иначе не е възможно. Но да, науката наистина променя медицината. И едно от нещата, с които изключително много се гордея, е, че ние се занимаваме от много години, повече от 30 години, с тежки заболявания, които бяха нелечими. Първо разбрахме причините за тези заболявания. Сега вече една част от тях се лекуват с най-съвременни терапии – генна терапия, РНК терапия, транскрипционни фактори. Тоест налице е един изключително голям напредък в разбирането и в терапията на тези заболявания. И това е вдъхновение и за мен, и за прекрасния екип от лекари, с които работя."
Истинският учен не трябва да бъде егоист, каза проф. Търнев.
"Трябва да възпитава, да обучава. И в това отношение пак искам да кажа, че съм изключително горд, че имам много високи примери от моите ученици. Всъщност 20 докторанти защитиха дисертационни трудове. Някои от тях вече са професори, доценти."
Той сподели, че е много разтревожен от лошото състояние на държавните болници.
"Тревожи ме това, че държавните болници са в лошо състояние. А в държавните болници са експертните центрове. Там са съсредоточени специалисти с уникален опит, а някак си в момента основно просперират частните болници, докато държавните болници постепенно загиват. В клиниката, в която аз работя, битовите условия съвсем не са добри. Това ме тревожи – пациентите идват и се оплакват от битовите условия, но продължават да ни търсят, защото ни вярват, имат ни доверие. Искат да се лекуват при нас. Тоест нещо трябва да се направи за държавните болници. Те са университетски болници със 150-годишен опит – е нашата болница. Това е основното, което в момента ме тревожи, защото тези условия на труд понякога пречат на цялостната ни работа."
Науката ни движи напред, категорична е проф. Александрова.
Проф. д-р Радостина Александрова: "Хората трябва да знаят, че науката е това, което ни движи напред, че ако не искаме да се връщаме назад в миналото, би трябвало да се допитваме и да даваме път, да даваме доверието си на достоверни източници на информация, защото виждаме, че за съжаление напоследък имаме не дотам добри примери. И че това да бъдеш учен – това са съвременните будители в България: учителите, учените. Така че нека да им отдадем нашето уважение, нашата обич и нашата подкрепа."
Чуй новините
Подкаст
