Най-важното, което трябва да наблюдаваме, е изкуственият интелект. Това заяви в предаването "Светът и ние" Робърт Гест, заместник главен редактор на списание "Икономист". Той е у нас за годишната конференция на една от най-авторитетните журналистически организации в света – World Press Institute. Тя е под надслов "Истината под натиск". Робърт Гест има дългогодишна кариера като репортер, коментатор, чуждестранен кореспондент, а сега и заместник главен редактор на списание "Икономист". Той е чест коментатор в предавания на BBC и CNN.
БНТ: Защо навсякъде по света виждаме, че традиционният политически модел се разпада, както виждаме и в Обединеното кралство?
Робърт Гест, зам. главен редактор на списание "Икономист": Мисля, че има много и различни причини. Една много важна част от всичко това са социалните медии, които карат политиците да изглеждат по-зле, отколкото са. Вместо внимателно да се критикуват конкретни политики, там се появяват всякакви налудничави обвинения, включително и в педофилия. Във Великобритания и на много други места гласоподавателите са отегчени и недоволни. Те не са доволни от това, което виждат в политиците. През голяма част от новото столетие ги обвиняват традиционните партии и си казват: „Ами ако направим нещо друго? Ако изберем партии, които нямат никаква история, може би няма да е толкова лошо.“ Ще се окаже обаче, че наистина е лошо. Виждаме, че някои партии печелят, като популисткото дясно, чиято платформа е изцяло върху борбата с имиграцията, както и популисткото ляво, чиято платформа е против големите фирми, големите корпорации. Но ние ще трябва да платим цената за всичко това.
БНТ: Ние, журналистите, разбира се, винаги пишем за войни, за политически кризи като настоящата, но кои според вас са трите най-важни събития на нашето време, които задължително трябва да обхващаме, защото те имат потенциала да променят света?
- Ще ги изредя според реда на тяхната важност. Изгубването на демокрацията, т.е. популистите, които казват на хората „гласувайте за нас“, най-вече в Америка. Това е голям проблем навсякъде, много скоро ще го видим и във Франция. В Унгария имаше противодействие и тогава Орбан загуби. Второ – промяната в климата. Аз съм оптимист в това отношение. Повечето от оценките колко ще ни струва да преминем към безвъглеродна икономика са преувеличени. Вероятно защото не се взема предвид до каква степен се развиват технологиите. Слънчевата енергия поевтинява, но и не се знае точно колко ще бъдат хората, които ще живеят на Земята. Може би няма да са толкова много, колкото смятаме. Но най-важното, което трябва да наблюдаваме, е изкуственият интелект. Безкрайните възможности, които той има. В оптимистичния сценарий виждаме не само машини, които могат да вършат някои неща по-добре от хората, но и машини, които постоянно подобряват резултатите си. И ако това действително е така, ще има огромен икономически растеж, примерно 20% годишно. Светът ще забогатее, много заболявания ще бъдат преодолени. Но от друга страна, ако този интелект влезе в ръцете на една шепа опасно луди хора, които имат възможност да създадат нови биологични оръжия, срещу които нямаме противодействие, тогава ще стигнем до катастрофа. Тоест това трябва да го следим и да има механизми за защита, за да бъдем оптимисти.
БНТ: Смятате ли, че работещ начин да се регулира изкуственият интелект е възможен?
- Това са въпроси за трилиони долари. Мисля, че е възможно. Не съм съвършено убеден, че американската администрация в момента, защото тя е най-важна по отношение на изкуствения интелект, е достатъчно внимателна. Те искат, от една страна, да надделеят над Китай, а от друга страна – да предотвратят катастрофата. Но и Китай мисли по същия начин, така че това е тревожно.
БНТ: А какво ще кажете за нашата професия в средата, която точно описахте? Не я ли заглушава, може би не цензурата, а изтощението?
- Да, в някои части на света има много силна цензура. Ако сте журналист в Китай или в Северна Корея и се опитате да критикувате правителството, много бързо ще се озовете в затвора. Но в повечето държави по света трудностите пред журналиста са по-скромни. Има три категории трудности. Първо, има риторически атаки. Тръмп казва, че журналистите са предатели и врагове. И това вдъхновява неговите последователи да разберат къде живеят журналистите и т.н., което наистина е много неприятно. След това има юридическият подход. В демокрациите журналистът не може да се озове в затвора заради това, което е написал, но може да бъде съден. Има много случаи, в които богати хора или правителства съдят журналисти. Не защото смятат, че ще спечелят, а за да ги затруднят, защото делата ще им струват време и пари. И накрая – икономическото убеждение. Много организации го използват. На много места партията в управлението може да каже на големите олигарси да си купят най-важните телевизионни канали и вестници и те да бъдат мили с управляващите. Такъв е случаят в Унгария с Орбан например. Единственият начин да се борим срещу това е да се намерят източници на средства за журналистите, така че те да не зависят от капризите на партията в управлението.
БНТ: Споменахте войната на Тръмп с журналистите. Печели ли той? Американските журналисти поддават ли се?
- Това, което не трябва да забравяме за Тръмп, е, че макар и той да е много против някой да го критикува изобщо, той обаче с удоволствие дава възможност да му се задават въпроси, не че винаги отговаря. Така че в Америка има много механизми, които могат да създават някакъв баланс. Той може и да има милиарди, но не всички милиарди са насочени срещу журналистите. След две години той ще си отиде. Така че медиите в Америка ще оцелеят, въпреки атаките. Големият проблем в Америка е, че това е, според много хора, лидерът на свободния свят. Той обаче пет пари не дава за свободата на медиите. И много от авторитарните лидери по света смятат, че това е разрешение да ликвидират журналистиката, както например в Азербайджан. Щом президентът там си дава сметка, че могат да бъдат хвърляни в затвора критикуващите го журналисти, той ще го направи. И това е проблемът с Тръмп в Белия дом от гледната точка на журналиста.
БНТ: Междинните избори наближават в Съединените щати. Как смятате, че войната в Иран и противоречията около различни теми, като например досиетата "Епстийн", ще се отразят там?
- Войната в Иран е важният фактор тук. Защото, първо, това е война, която Доналд Тръмп реши да води, а не беше необходимо. Второ, нещата вървят много зле. Очевидно той не постига основните си цели. Трето, тя засяга стандарта на живот на хората. Всички в Америка знаят защо толкова се увеличиха цените на петрола и бензина – защото Иран блокира Ормузкия проток. Така че хората усещат влиянието. Има голяма група гласоподаватели, които са по средата. Те ще се ориентират към демократите. И тогава Тръмп няма да може да приеме бюджета без опозиционната партия да е съгласна. Тоест, Конгресът ще може да разследва участници в неговата администрация, които са ангажирани с корупция. Опитвам се да кажа, че има такива.
Вижте целия разговор във видеото
Чуй новините
Подкаст
