В "След новините": След изборите в Сърбия и Унгария - защо спечелиха Вучич и Орбан?

Месец на избори в Европа. И резултатите дотук са повод за сериозен анализ - Александър Вучич и Виктор Орбан затвърдиха позициите си, печелейки изборите в своите държави. Очаквана победа или пропуснат шанс за промяна?

В Сърбия и Унгария спечелиха двама лидери националисти, управляващи с твърда ръка и често обвинявани в подкопаване на демократичните норми.

Приликите не се изчерпват с победите на Вучич и Орбан. И в двете държави избирателната активност беше много висока - между 60 и 70 процента. И Белград, и Будапеща поддържат топли отношения с руския президент Владимир Путин, но са подложени на натиск от страна на Европейския съюз.

Двамата лидери умело използваха войната в Украйна, като се обявиха за гаранти за мира и стабилността в своите страни. Кой и защо гласува за тях, какви процеси се наблюдават в Сърбия и Унгария, къде е опозицията и какви предизвикателства поставя преизбирането им?

От нашите пратеници: Втори мандат за Вучич при 60% избирателна активност в Сърбия

Нова високоскоростна жп линия затвърди тесните връзки между Сърбия и Унгария. Тя беше открита непосредствено преди изборите в двете страни, в присъствието на Александър Вучич и Виктор Орбан.

И двамата лидери впоследствие се поздравиха с победа. Вучич я отпразнува с шампанско.

"Благодаря на всички, които ни подкрепиха. И искам да кажа, че се гордея с нашата кампания, която беше най-чиста и искрена в историята на Сърбия и по време на която не сме злословили по ничий адрес", заяви президентът на Сърбия Александър Вучич.

Новият стар сръбски президент е навсякъде от телевизионния екран до билбордовете на всеки ъгъл. Въпреки раздвижването сред опозицията, резултатът потвърди прогнозите, че ще спечели президентските избори, а партията му - парламентарния вот.

"Това е по-някакъв начин очаквано заради прекаленото медийно присъствие и ресурсите, които медийно и финансово са в негови ръце. Не трябва да имате никакви съмнения, че е успял да убеди своите избиратели, твърдия си електорат, за да държи толкова стабилно властта в Сърбия години наред. Проблем е, че опозиционните партии не успяват да наложат свои теми, включително критика към властта. Нещо, което предполага повече промяна на политическата сцена, да има опозиционни партии не само за украса, попълване на бройка, а партиите в парламента да могат да допринесат за развитието на Сърбия и за мястото ѝ Европа и света", коментира режисьорът Небойша Брадич.

Дълго време много сръбски граждани не упражняват правото си на глас, смятайки че резултатите са предрешени. Говори се за изборни измами, купуване на гласове, оказване на натиск. Самият Вучич свика извънредните парламентарни избори, за да си осигури повече контрол над парламента. Геополитическата обстановка допълнително затвърди позициите му.

Но този път рекорден брой гласоподаватели отидоха до урните. В столицата желанието за промяна е най-видимо. За мнозинство в 110-местния Общински съвет на Белград са необходими 56 представители. Партията на Вучич губи контрола над столицата, след като спечели 48 места, опозиционната коалиция - 26, а коалицията на левоцентристи и екоактивисти "Морамо" - 13.

"Белград винаги е бил важен, защото всички предишни правителства, които губеха властта, първо губеха столицата. Но по-важното е, че той дава голяма икономическа власт на партията, която поеме контрола над него. Значителен дял от националния брутен вътрешен продукт се пада на Белград и много икономически проекти са свързани с Белград", коментира Вук Вуксанович, анализатор в Белградския център за политики на сигурност.

Александър Вучич убедително спечели втори президентски мандат, подкрепен от близо 2,2 милиона избиратели от имащите право на глас 6,5 милиона души.

"Мнозинството от подкрепящите Вучич са доста възрастни. Но всъщност хората са против него. Защото не можете да си намерите работа в държавни институции, ако не сте част от партията на президента Вучич", добави Александър Маркович, преподавател по право на Европейския съюз.

Немалко сърби решават да търсят по-добър живот в Германия или Норвегия и работят във фабрики в Словакия, Чехия, Унгария.

"От друга страна, по-младите, които са по-добре образовани, например специалисти по информационни технологии, много лесно си намират хубава, добре платена работа. Ако работиш за западни компании тук, живееш добре. В малките южни градове, като Лесковац или Врание, хората работят, но при минимално заплащане. Минималната заплата в Сърбия е около 270 евро. С тези пари дори и в градове с по-евтин живот е невъзможно да се оцелява", допълни Мирко Груйшич, IТ специалист.

Корупцията и неудачните приватизации влошават икономическата среда. Месеци преди вота в Сърбия имаше многобройни протести срещу мащабен инвестиционен проект за добив на литий, който обаче предизвика опасения за отражението му върху околната среда. Властите дадоха заден ход и спряха проекта. Конфликтът между Киев и Москва промени ситуацията.

"Преди войната в Украйна на дневен ред бяха и други теми - например скандали с организираната престъпност, в които беше въвлечена действащата партия, мащабни екологични протести и корупционни скандали. Но войната в Украйна беше използвана от управляващата коалиция много добре, защото погълна цялата предизборна кампания. Не само в Сърбия, но и в съседна Унгария лидерите използваха войната в Украйна, за да се изтъкнат като единствените пазители на мира и стабилността в техните държави в тези смутни времена", заяви Вук Вуксанович, анализатор в Белградския център за политики на сигурност.

Мир и стабилност - това беше лозунгът на Александър Вучич, който се опитва да балансира между Русия и Запада. Отказа да наложи санкции на Москва заради инвазията, но осъди нарушаването на териториалната цялост на Украйна.

"Сърбия е енергийно зависима от Руската федерация. От друга страна, Сърбия има дълбоки икономически отношения с Европейския съюз. Затова, за да не сгрешат, изборът на сръбските политици е - хайде да не правим нищо", поясни анализаторът Александър Радич.

В нощта на изборната си победа Александър Вучич очерта посоката, по която ще води страната си през следващите пет години.

"Мисля, че сме изправени пред много предизвикателства, но най-важното за Сърбия е да има добри отношения с държавите от региона, да продължим европейския си път - от една страна, но от друга - да не разрушаваме връзките с традиционните си приятели. Да не се променяме на всяка цена", каза Александър Вучич.

Процесът по присъединяването на Сърбия към ЕС буксува, хармонизацията с европейското законодателство не напредва бързо, а пандемията допълнително усложнява ситуацията. Но всички - и политици, и граждани, и общественици са единодушни:

"Сърбия ще има своето място в европейското семейство и със сигурност бъдещето ѝ е там", коментира режисьорът Небойша Брадич.

В съседна Унгария Виктор Орбан записа четвърта поредна победа на парламентарните избори. Още по-убедително и при много висока избирателна активност от 69% и въпреки че за първи път унгарската опозиция се обедини в коалиция и зад един кандидат - Петер Марки-Зай.

"Скъпи унгарци, нека не забравяме, че не само нашите опоненти, но и нашите приятели по света направиха всичко за нашата победа. Американските ни приятели, поляците, италианците, испанците, сърбите, словаците, австрийците, които бяха с нас и ни помагаха през последните месеци. Посвещаваме победата и на тях, това не е само наша победа. Защото тук, в Будапеща, целият свят видя, че християндемократите, консервативните политици и патриотите победиха. Изпращаме послание на Европа, че това не е миналото, това е бъдещето. Това е нашето общо европейско бъдеще", заяви унгарският премиер Виктор Орбан.

Изборните резултати сочат, че партията "Фидес" на Орбан е прибавила хиляди гласове в сравнение с предишните избори.

"Унгарското правителство намери печелившия начин да говори за войната между Русия и Украйна, отправяйки три послания. Първо, че опозицията иска да въвлече страната във война, докато кабинетът иска мир. Второ, че правителството иска по-евтин газ, а опозицията - да се развалят всички договори с "Газпром". Трето, което е най-странното, че унгарската опозиция е заговорничела с Украйна и Володимир Зеленски", за да отслаби "Фидес", коментира анализаторът Петер Креко.

В победната си реч Орбан посочи украинския президент като един от опонентите си. Орбан беше поздравен от президента Владимир Путин, с когото поддържа близки отношения от години. Виктор Орбан подкрепи санкциите и позицията на Европейския съюз спрямо Москва, но отказа да изпрати военна помощ за Украйна.

"Сега трябва да се борим с най-големите сили, лявото крило у дома, международното ляво крило, бюрократите в Брюксел, всички организации от империята на Сорос, международните мейнстрийм медии и накрая украинския президент. Никога не сме имали толкова много противници", каза още Виктор Орбан.

Два дни след победата на Орбан, Будапеща отново влезе в спор с Брюксел. Европейската комисия активира механизма за върховенството на закона и започна дисциплинарна процедура срещу Унгария, която може да доведе до замразяване на еврофондове.

Планът за възстановяване на Унгария също е замразен, тя, заедно с Полша, остава единствената страна членка, чиито план не е приет. Управлението на Орбан е критикувано заради влиянието върху съдебната система, медиите, корупцията по високите етажи на властта, начинът на разпределяне на обществени поръчки с еврофинансиране.

Според Будапеща новият механизъм е политически инструмент. От кабинета на Обран призоваха Европейската комисия да не наказва унгарските избиратели, че са изразили мнение, което не е по вкуса на Брюксел.

Сърбия и Унгария ще продължат сътрудничеството си, най-малкото чрез жп проекта, който трябва да свърже техните столици. Завършената до момента част е реализирана от руски и китайски компании. В каква посока ще продължат техните лидери през новия си мандат, предстои да разберем.