Южна Африка - между дивия свят на саваната и не по-малко опасната човешка реалност

Йоханесбург. Град на крайности, изсечен от злато, бетон и контрасти, където блясъкът на модерна Африка съжителства лице в лице с крайната бедност, сблъсъка с уличните банди и волята за по-добър живот. Но истинското сърце не бие в ритъма на града. То пулсира там, където асфалтът свършва - в дивия свят на саваната.

Утрото се посреща със суров хлад и абсолютна тишина. Стъпва се бавно, тихо, с изострени до краен предел сетива. Пред екипа на БНТ вървят двама местни водачи. Оръжията в ръцете им не са за лов, а последна линия на защита в този опасен свят.

Джапи Брадли, професионален водач: "Има няколко правила, които трябва да спазваме, преди да излезем на разходката в храсталака. Винаги стойте зад пушките и моля - не се опитвайте да боравите с тях, защото ние сме хората, които сме упълномощени да ги използваме при спешни случаи. Златното правило e - не бягайте."

Джапи Брадли, професионален водач: "Ако ви се развържат обувките докато вървим, опитайте се да привлечете вниманието на водача. Случвало се е някой да спре, за да си връзва обувките, а ние да завием и човека да не може да ни намери. Такава ситуация може да ни отнеме два часа търсене. Не забравяйте, че сме голяма колона и ще се приближим до потенциално опасни животни."

В безкрайния декор от тръни и прах, тишината е измамна. Тя не е спокойствие, а напрежение. Саваната те наблюдава с хиляди невидими очи, докато търсиш нейните обитатели.

Екипът попада на следа от носорог.

БНТ: Имали ли сте опасни ситуации?

Джапи Брадли, професионален водач: "Много пъти. Слонове, лъвове. Случвало се е да се крият в храстите откъдето минаваш и тогава просто настава ад. Те са непредсказуеми."

Важна част от работата на водачите е и грижата за животните.

Уилям, професионален водач: "В момента в резервата имаме между 18 и 20 гепарда. Това е добре за нашия резерват, защото те могат да се размножават успешно. Може да преместим гепарди от нашия резерват в други, където по принцип няма. Така разпространяваме генофонда. Имаме практика и да разменяме мъжките и женските между различните резервати. Така поддържаме силни гени при кръстосването."

Водачите пазят животните и от бракониерски набези. Само на метри от пътя на носорозите откриваме следи от капан.

По този начин изглежда един от временните лагери на бракониерите. Всичко там е лесно преносимо. Съдове за храна, капани, брезентова палатка и лагерен огън.

Уилям, професионален водач: "Не бих казал, че идват толкова често, особено сега, когато вършим повече работа. Патрулираме в района на така наречените горещи точки. Онзи ден при рутинна обиколка открихме 34 капана за два часа. Когато правим пешеходни разходки с нашите туристи понякога намираме по един, два капана. "

Рогът от носорог днес е по-скъп от златото и кокаина. На черния пазар в Азия цената му достига колосалните 60 000 долара за килограм.

Уилям, професионален водач: "Някои от тях ядат месото. Други го продавата на черния пазар."

Традицията повелява сафарито да приключи с гледка към залязващото слънце над Африка. След като напуснеш територията на животните, навлизаш в суровата реалност на хората. Там, където асфалтът свършва, а животът протича без течаща вода и канализация. Местните пчелари произвеждат най-чистия течен кехлибар – див мед от саваната.

В това ателие локални творци топят отпадъци, за да вдъхнат нов живот на метала и пластмасата. Бедността ражда изкуство.

Табу, художник: "Сега уча други хора от общността да правят същото. Ако можем да повишим капацитета на работа, можем да наемем повече хора от общността."

Творците събират пластмасата от улиците и бунищата, сортират я по цветове, влагат максимална прецизност в работата.

Табу, художник: "Използвам тел, пластмаса, капачки от бутилки, неща, които изглеждат безполезни. Идеята е да науча другите хора, че могат да използват каквото и да е. Има хора, които казват - нямаме материали, няма какво да направим. Но междувременно има много разхвърляни неща. Така че идеята е да се събират отпадъци."

Чонва Бута, служител в резерват: "Танцът се казва "твана". Наричаме го титаничен танц, той е характерен за племето твана. През повечето време в нашата общност ние се опитваме да си помагаме, живеем ръка за ръка заедно. Даряваме си един на друг, развиваме се един друг, от малък бизнес до по-голям. 90% от тях работят в нашите резервати, така че затова ние също даваме нещо на общността, но също така имаме голям бизнес около Амастрал."

Мнозина наричат Совето „музей на открито“. След демократичните промени през 1994 г. кварталът претърпява пълна метаморфоза. От забранена зона за бели, той се превръща в най-посещаваната туристическа дестинация в страната. Там се намира единствената улица в света дом на двама носители на Нобел за мир – Нелсън Мандела и архиепископ Дезмънд Туту.

Лерато Мабуто, местен жител: "Това е начинът, по който обединяваме хората. Това кара хората от общността да се чувстват вдъхновени. Не е нужно да наемете бодигард, за да направите обиколка. Не, правите го открито и свободно."

През 1904 година властите в Йоханесбург използват избухналата чумна епидемия като предлог, за да прочистят центъра от чернокожото население. Хората са насилствено изселени на десетки километри извън града – в покрайнините, точно до градското бунище и пречиствателните станции.

Филип Малепа, местен жител: "Много от нашите родители са били изтласкани на 20 км югозападно от Йоханесбург. Така се заражда този невероятен квартал. Това е моят дом. Това градче е било начело на съпротивата срещу системата на апартейда. Това е домът на Нелсън Мандела, въпреки че той не е бил роден тук, той е живял тук и е разцъфтял след 27 години затвор."

След аристичните и цветни улици, които пазят историята на града, влизаме в един от най-опасните квартали на Йоханесбург заедно с местен водач. Спираме колата само за няколко минути. Времето тук е валута за оцеляване – ако останеш твърде дълго на едно място, се превръщаш в мишена.

Симон Манда, журналист: "В момента властта се опитва да си върне централната градска част. Тук има много чужденци от различни африкански държави. Те се занимават с наркотици, отвличания, плячкосват сгради. В момента се опитваме да си върнем града. Тук не може да се движиш свободно, ако си чужденец. Ако имаш водач или си с хора, които познават мястото, няма проблем. Нищо няма да ти се случи. Ако си сам в бедните квартали, можеш да се превърнеш в лесна мишена."

В града има много индийски магазини. Някои от тях са започнали семеен бизнес през 60-те години на миналия век. Те все още са тук. Все още предлагат основни стоки. Времената обаче се променят и китайците вече доставят всичко.

Южна Африка редовно оглавява световните индекси за социално разслоение, като най-богатите 10% от населението притежават над 80% от националното богатство.

Сред сивия бетон, лъскавите небостъргачи и ламаринените колиби цивилизацията е изградила своя собствена, градска савана. Савана, в която законите за оцеляване са не по-малко сурови от тези в дивата природа.