Анна Тибор е архитект, но и национален състезател на Полша по ски алпинизъм.
В епизод 7 на поредицата по БНТ 3 "Гостите на Банско Филм Фест" ще ви срещнем с Анна Тибор. Полската ски алпинистка е първата жена в света изкачила без кислород осемхилядника Манасу и спуснала от върха със ски. Тя прави това уникално постижение през миналата година. Родена в Закопане, от дете Ана е със ски в планината. Част е от националния отбор на Полша по ски алпинизъм, както и участничка на световни първенства и световни купи, въпреки че по професия тя е архитект.
"Спорта винаги е бил част от моят живот, но също така и изкуството, защото по професия аз съм архитект. Още от малка комбинирам тези две мои увлечения и смятам, че те се допълват и комбинират много добре, защото извличам най-доброто и от двете. Например, от спорта взимам дисциплината, което много ми помага в работата ми като архитект. Разбира се, да съчетавам тези две дейности понякога е трудно. Да работя като архитект и в същото време да се готвя като спортист, да тренирам всеки ден за ски алпинизъм и за състезания си е тежко, но се опитвам да ги комбинирам", отбеляза Анна.
Как обаче съчетава толкова различни дейности?
"Наистина е доста трудно понякога трябва да изляза да тренирам сутрин в 7 през зимата, когато е -20 градуса и още е тъмно. Понякога ми е тежко, но всъщност съм много щастлива да правя и двете неща и не искам да се отказвам от нито едно от тях, така че се оправям", увери алпинистката.
Интересна е обаче и нейната кариера като архитект.
"Всъщност това зависи от мястото, на което работя в дадения момент. Аз съм от Полша, но имаше период в който живеех в Италия, а сега се преместих в Франция, работех и в Швейцария. Това е още една сложна комбинация в моя живот. Проектирах няколко сгради в Санкт Мориц в Швейцария, както и няколко в Ливиньо в Италия. Това бяха дървени вили типични за тези места в планината. В Полша работех малко, само една година така че там не съм проектирала много неща. Иначе, когато съм на експедиция няма как да ходя на работа всеки ден, но все пак ги балансирам", призна тя.
Тя е първата жена в света изкачила без кислород осемхилядника Манасу и спуснала се оттам със ски.
"Това беше моя мечта от около 8 години. Започнах да подготвям тази експедиция след като изкачих връх Ленин, който е малко над 7000 метра. Тогава реших, че искам да се кача по-високо да опитам да се спусна със ски от 8000 метра. И това се първърна в блян. Разбира се, имах трудности и правех няколко неща едновременно. Трябваше да се дипломирам като архитект, което изисква много работа. След това дойде пандемията от COVID, което ме спря. И така, подготовката се проточи много дълго време. Така че, когато най-накрая бях в самолет на път за Манасу бях много щастлива, че това най-сетно се случва. А когато достигнах върха и оттам се спуснах със ски удовлетворението и щастието бяха огромни", разказа Тибор.
Коя беше най-трудната част от тази експедиция?
"Ако трябва да съм честна, за мен като спортист, който тренира редовно, всеки ден съм в планината, катеря се, карам ски. За мен това е нормално, но работата по подготовката за експедицията беше по-тежката част. Първо да намеря партньори, да намеря спонсор, пари. Всъщност, това беше много трудно. Естествено и самото изкачване на такава височина е много, много тежко. Знаете, там кислорода е по-малко, налягането е различно. Беше трудно. Разбира се, достигането на върха не е края. Това е само половината работа, но когато започнахме да се спускаме със ските, особено в първите няколко минути изпитах истинско, чисто и неподправено щастие, че правя това, за което съм мечтала и мечтата се превръща в реалност. Когато стигнахме базовия лагер, целият отбор беше там и това беше истински щастлив момент", продължи тя.
Трудности, както при всяко изкачване е имало, но въпреки това Анна се е справила.
Да, бях леко болна. Разболях се още в базовия лагер и кашлях, което ми създаде неудобство още при изкачването, но най-голямата трудност беше при спускането между лагер 2 и лагер 1. Там има много цепнатини и ползвахме въже, защото беше невъзможно просто да минем със ските. Това е буквално лабиринт. Има път, който алпинистите ползват, когато ходят. Със ските обаче ние нямаше как да минем оттам, защото е по права линия надолу. Това е място с права ледена стена. Да се ориентираме в този лабиринт и да намерим правилния път надолу също беше рисковано. Знаете, понякога цепнатините са покрити със сняг и ти никога не си сигурен дали имаш стабилна основа. Така че непрекъснато бяхме на щрек, когато първият от нас минаваше по дадена траектория и бяхме готови, ако се наложи да му помагаме", продължи разказа си скиорката.
Какви са следващите й цели обаче?
"Със сигурност до година ще отида отново в Хималаите. Искам пак да се спусна със ски от осемхилядник. Още не зная кой ще бъде. Може да е Гашербрум 2 в Пакистан или може би Далагири Още не съм избрала. Първо, разбира се, трябва да намеря спонсор, което както казах, е най-трудната част. Особено за човек като мен, който не обича да говори за пари. С ежедневните тренировки измествам собствените си граници. За мен това е нещо нормално. Ето, сега, щом приключим с интервюто ще ида във вашата красива планина, защото трябва да тренирам. Всеки ден. След два месеца ми предстои световна купа по ски алпинизъм. Аз съм част от националния отбор на Полша и непрекъснато участвам на състезания и непрекъснато тренирам. Така че за мен физическата и менталната подготовка са нещо нормално, защото работя за това всеки ден. Също така не е лесно да намериш хората, с които да тръгнеш, защото младите нямат много желание да отидат там, особено със ски. Така че е предизвикателство да намериш хубав екип и добри приятели, защото все пак ще сте заедно в една палатка повече от месец. Понякога това може да е предизвикателство. Сигурна съм, че и аз понякога може би съм трудна за другите Всеки си има особености на характера. Обикновено, хората не си дават сметка за тези неща. Смятат, че най-трудното е катеренето, но за мен не е така, защото тогава правя нещо, което много обичам", призна Анна.
Според нея любовта й към планината е генетична.
"Цялото ми семейство е свързано с планината. Родена съм в Закопане в Полша, което е в подножието на Татрите. Баща ми е международен планински водач и работи в планинската спасителна служба. Майка ми също е водач в Татрите. Реално, аз съм била в планината още преди да се родя докато майка ми е била бременна, така че тази любов е заложена генетично. Още щом съм проходила съм започнала да карам ски. Моите родители са ми показали и са ме научили на тази любов и тази страст към планината", завърши Анна Тибор.
Историята вижте във видеото!
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
"Гостите на Банско Филм Фест 2021": Николай Петков - един достоен живот отдаден на алпинизма
Светослав Дяков: С болка на сърцето казвам, че има голяма вероятност ФК Пирин да не продължи втория полусезон
Галин Димов разкри причината България да загуби домакинства на две международни състезания
Чуй новините
Подкаст
