Днес в епизод 8 от рубриката на БНТ 3 "Гостите на Банско Филм Фест" ще ви срещнем с французина Жан Анекин, планински водач, специализиран в ски експедициите. Също така преподавател в Националното училище по ски алпинизъм в Шамони, където се подготвят водачи. Самият той води групи от 30 години. Кръстосал е света от Иран до Япония, от Аляска до Антарктика през Южна Джорджия. Жан Анекин беше един от специалните гости на единствения по-рода си фестивал у нас за планинарство, приключения и всякакъв аутдор активности.
"Започнах да се занимавам с това още от малък. Всъщност може да се каже, че съм роден със ски на краката. Роден съм в града, но още като дете баща ми много често ме водеше в планината и така възникна тази любов. Качили са ме на ски, когато съм бил на година и половина. Бих казал, че съм имал късмет, защото родителите ми имат къмпинг в долината Валпере, която е между Италия и Швейцария и всяко лято прекарвах там по два месеца и половина. Първият ми сериозен опит в планината беше с баща ми. Бях на 13 години, когато той ме заведе на северната стена на Пти Дрю. Това е една от 6 големи северни стени в Алпите. Тогава това ми се струваше съвсем нормално, но сега, когато аз самият съм баща, не смятам, че бих завел дъщеря си на тази стена. Тя е на 18 години, синът ми е на 15 години. Дъщеря ми кара ски и се катери. Дори съвсем скоро беше с мен и моя група в Аржентина, където карахме ски. Водя я по големи маршрути, докато синът ми има други интереси. Той се вълнува от театъра. Винаги съм си мислел, че самото каране на ски на различни места по света, например България, Франция или където и да е другаде, е едно и също. Това, което по-скоро ме интересува, е да срещам хората, които живеят на тези места. Сега живея в Шамони, но по 6-7 месеца в годината обикалям, правя експедиции из целия свят. Три са дестинациите, които са ме впечатлили най-много. На първо място това е Южна Джорджия. Това е остров в Атлантическия океан. Има планини, големи планини, които започват от брега. Обикалката на острова, като през това време слизахме да караме ски, я направихме с кораб и са около 8 дни. Това, което може би ме впечатли най-много, е, че плажовете са пълни с диви животни. Второто място, което много ме впечатли от гледна точка на качествата на снега и от гледна точка на културата, това е Япония. И другото място, от което съм възхитен, като планини, култура и хора, е Иран. Това е една страна с много богата и стара култура, с много ужасно красиви градове и с много планини, които са населени", разказва Жан.
Има страшно много села, където човек може да живее и да ходи в планината. Всяко пътуване, всяка експедиция има няколко различни отправни точки. Приключението е адреналина, красотата на природата, но кое от тях е най-ценно за него?
"О, тук отговорът е само един. Красотата на природата. Адреналин може да получим дори само когато излезем от вкъщи. Докато природата, трябва да отидеш малко по-далеч, за да я търсиш. Не трудността е това, което ме води. Това, което търся, е неизвестното, дивото. Да, трудността идва след това. Може да бъде оценена след това, но на първо място ме интересува откривателството. Няма удоволствие, когато е прекалено опасно. По принцип, когато сме в планината, винаги има опасност. Но точно това е моята работа като водач. Да ръководя така, че да намеря решение на проблема. Аз съм водач от 30 години. Имал съм много, много опасни и трудни ситуации. Но това е задачата ми. Да намеря решение точно за тях", призна алпинистът.
Кое обаче е първото и най-важно нещо, което Жан казва на групата туристи, преди да тръгнат?
"Преди да тръгнем да откриваме нови места, аз разговарям с тях. За това, че трябва да са сигурни. Че имат капацитета, имат силите да го направят. Според мен, най-важното нещо е нагласата на ума. Защото прекарвайки много време на място, което е диво, където няма удобства, далеч от каквато и да е комуникация, такива неща могат да се окажат трудни за психиката и да стане тежко за групата. Така, че прекарвам доста време в разговори с клиентите, преди да ги приема. Иначе те са от най-различни сфери на живота. Много от тях са напълно независими в планината. Особено в Алпите, но когато с водач, могат да стигнат по-далеч. Естествено, всичко зависи от вида експедиция. Защото има такива, които са само една седмица. Но имам и такива, които продължават два месеца. Когато трябва да прекараш два месеца на някое диво място, трябва да имаш силен характер и силна психика, за да приемеш всички трудности. Аз не съм напълно убеден. Ако имам дори леки колебания, предпочитам да кажа не, този проект не е за теб. Трябва да вървим крачка по крачка. Може би първо да направим кратко пътуване и в бъдеще можем да мислим за по-дълго. Според мен планината може да е за всеки. Но стъпка по стъпка. Ако тръгнеш без нужните познания, това може да е опасно. Така че е важно да се подготвиш, да учиш, да четеш и постепенно да добавяш трудности към всяка следваща стъпка", завърши французинът.
Вижте историята във видеото!
Чуй новините
Подкаст
