Нова страница в отношенията между две братски страни и два братски народа. Така двамата новоизбрани премиери Кирил Петков и Димитър Ковачевски определиха поредния опит за рестарт на отношенията между България и Северна Македония.
Посрещнат с почести, Петков чу рядко срещано признание в Скопие, което не фигурира дори в учебниците по история там - че България е първата, която е признала Северна Македония, а 30 години по-късно отваряме нов прозорец на съвместно сътрудничество.
Българският премиер отиде в Скопие с кошница прагматични предложения: самолетна линия, икономика, инфраструктура. Целта: ако прагматизмът надделее, историята да спре да бъде проблемът, който боде очите и на двете страни.
"Добросъседството има вече практически измерения. Не е вече само на ниво на политически изказвания, но и на ниво реални резултати, на ниво бизнеси, работещи заедно, на ниво пътуване от София до Скопие за 20 минути", каза той.
Като очевиден плод на предварителни и необявени преговори, Скопие изпълни едно от шестте искания на България, формулирани в специална Рамкова позиция от 2019 г. и Протокол "Пет плюс едно", по който двете страни преговаряха. А именно: уверение и под формата на вербална нота, че краткото име на страната Северна Македония се отнася само до държавата, а не и до географския регион, част от който е в България.
"Аз много благодаря за нотата, която беше направена днес, и се радвам да мога спокойно да кажа Северна Македония. Ние ясно заявяваме днес, че линията София - Скопие ще бъде реалност. Това, което се ангажирахме, е, че до 30 дни ще имаме точните специфики, а до 60 дни тази линия ще бъде работеща", заяви премиерът Петков.
Създават се четири работни групи за сътрудничество с РСМ
Третото голямо решение в кошницата на двамата премиери: четири работни групи - по икономика, инфраструктура, европейско сътрудничество и образование, ще бъдат създадени. Петата - Историческата комисия - остава да функционира.
"Тези хора трябва да се срещат един път на месец, понеже са пет групи и се разминават, ще имаме по една работна група всяка седмица. Няма как да направим прогрес, ако нямаме свършена работа и който има против подобни срещи, ние ще водим, че те имат деструктивен начин на работа и лично аз и Димитър Ковачевски ще реагираме, ако такова нещо се случи", заяви Кирил Петков.
Двамата премиери смятат, че активизирането на диалога с четирите нови работни групи, интензивният културен календар, подновяването на опитите за инфраструктурно свързване и студентският обмен ще върнат доверието между двете страни. Подход, изпробван неколкократно през годините.
За по-малко от 12 часа Кирил Петков се срещна с премиера Ковачевски, президента Стево Пендаровски, председателя на Събранието Талат Джафери, опозицията и управляващите. С хората с българско самосъзнание се срещна последни. Отдели им само 15 минути.
"За около 10 - 15 минути успяхме да го видим, но не успяхме да поставим въпросите, да поговорим, да обсъдим нашите виждания за това как да се разрешат тези въпроси. Сериозно впечатление ни направи това, че и най-вероятно на голяма част от тези срещи въпросът за правата на българите в Македония е отсъствал", разказва Петър Колев от ПП "Граждански демократичен съюз".
Петър Колев е един от хората с българско самосъзнание, поставили открито проблемите, с които се сблъскват те в Скопие: език на омразата, гонения, дискриминация.
"Става дума за нашата съдба, съдбата на нашите деца. Друга алтернатива, освен да решим този въпрос с нашето право на самоопределение, нашият български език в Македония, нашата българска история в Македония, промяната на учебниците и езикът на омразата, който е ежедневието на децата ни и на нас самите, ние друга алтернатива по този въпрос не виждаме", допълни той.
КСНС: Членството на Р Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с резултати
Българите да бъдат записани в Конституцията на Северна Македония, е основно искане на София и очакванията бяха премиерът Кирил Петков да постави остро този въпрос пред Скопие. От изявленията на политиците не стана ясно в каква степен този въпрос е бил обсъден.
"Да, говорихме по този въпрос, това е много важен приоритет, правата на човека в Северна Македония и липсата на всякаква дискриминация са основен приоритет в нашите работни срещи", заяви Кирил Петков.
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски обаче изрази друго становище - първо, никой не може да му казва кога и как да бъде променена конституцията. Второ, София е отстъпила пред Скопие. По традиция тонът от Скопие към София се смени, още преди да е приключило посещението на Кирил Петков.
На искането на София българите да бъдат записани в конституцията, опозицията и хардлайнерите в Скопие отговарят с искане за реципрочност, привиждайки т.нар. "македонско малцинство" у нас. Но според български експерти, това е игра със страховете на София.
Посолството на САЩ: Не сме повдигали въпроси за "македонско малцинство" пред София
"Всякакви твърдения, че ако България поиска равноправие на македонските българи, вписано в Конституцията, на своя страна като реципрочност Македония може да поиска македонско малцинство в България, са абсолютно несъстоятелни твърдения. Нека да не забравяме, че нашите конституционни уредби са коренно различни. Българската Конституция предвижда закрила на индивидуални права, докато македонската Конституция се основава на защитата на колективни права на части от народи, така че това няма как изобщо да се случи", заяви президентът Румен Радев.
Радев: Има позитивни сигнали от посещението на Петков в РСМ, но да се реши проблемът с македонските българи
Димитър Ковачевски и Стево Пендаровски са крайно внимателни и избягват думата "малцинство" по отношение на България. Отбелязват, че има хора с македонско гражданство у нас, като ги съветват да търсят правата си индивидуално, ако ги смятат за нарушени.
Външният министър на Р Северна Македония призова българското малцинство да бъде записано в Конституцията
За българите в Скопие посещението на Кирил Петков не отговори на три въпроса: как София ще убеди Скопие да започне промяна в учебните програми по история, ще гарантира правата им и ще прекрати официализирания език на омразата срещу България и всичко българско, както и твърденията, че оспорваме езика и идентичността им.
"Нормалните, обикновени хора всекидневно са атакувани с такива твърдения, въпреки че от България над 100 пъти е казано, че нямат никакъв проблем със съвременната македонска идентичност и език", обясни Атанас Величков, главен редактор на сайта "Tribuna.mk"
На няколко десетки метра от българското посолство в Скопие се намира ето този паметник, на който четем думите "български фашистки окупатор". Почти пет години след подписването на Договора за добросъседство тези паметници все още стоят. В опит да обясни водените разговори за историческата комисия по време на посещението си в Скопие и след това премиерът Кирил Петков повдигна темата за фашизма ето така:
"В историческата комисия трябва много ясно да се обсъди... и тези работни групи ще обсъдят и част от историята, в която е имало фашистки режим в цяла Европа, нали всички знаем за това, и как това е повлияло на днешната Република Северна Македония."
Думите му провокираха остра реакция у дома.
"Българският народ, патриарси, общественици, цар Борис са положили огромни усилия в това най-мракобесно време и са спасили над 50 000 български евреи. Влизайки в капана за фашизма, ние се отказваме на практика от подвига на българския народ да се опълчи на Хитлер", заяви бившият премиер Бойко Борисов.
Борисов: Премиерът на РСМ вкара Кирил Петков в капан
Въпросът за фашизма и говора на омразата е част от централния проблем: огромните разминавания в разбирането за общата ни история. В ексклузивно интервю за БНТ, първото след клетвата му, външният министър Буяр Османи предложи промяна в структурата и състава на Смесената историческа комисия заради блокажа в дейността й.
Ексклузивно пред БНТ: Външният министър на РСМ Буяр Османи
Премиерът Кирил Петков даде да се разбере, че е склонен да обмисли идеята на Османи. Историците у нас, обаче, са скептични заради антинаучния подход на историците от Скопие.
"На Балканите, когато не искаш да разрешиш един проблем, или създаваш комисия, или създаваш някакви работни групи. Силно се надявам историята да бъде разглеждана като наука, а не като идеология. Когато историята се опитва да се превръща в инструмент или във функция на държавната идеология, тя престава да бъде това, което е", обясни историкът Кирил Илиев.
За няколко години Комисията постигна съгласие за общо честване на: Св. Климент, Св. Наум, Цар Самуил, Св. Св. Кирил и Методий. И три исторически периода. Впоследствие Скопие се отметна от разбирането за цар Самуил. Като в омагьосан кръг въпросът за историята рефлектира върху всички останали нерешени проблеми.
"Помина времето, когато се говореше, че сме ние един народ, дали сме македонци, или сме българи. Не, ние сме българи, а има и македонци. И ние, българите, затова искаме да влезем в Конституцията. Ако е същото, тогава защо София протестира, когато Гоце Делчев пишат, че е македонец? Или цар Самуил?", пита журналистът Владо Перев.
Според експерти, само жителите на Република Северна Македония - 30 години след независимостта си - все още се опитват да избягат от историята си. Георги Трендафилов ни въвежда в тайните на църквата в центъра на Скопие - "Св. Димитър".
Обществото в Скопие, според експерти, е все още под влиянието на югославската инерция. Трезвият поглед, според анализатори, сочи, че Историческата комисия е натоварена със свръхочаквания, а скъсването с идеологемите на югославизма трябва да дойде от политиците.
Посещението на Кирил Петков остави противоречиви оценки и в Скопие, и в София.
"Премиерите нямат приятели, нямат другари, те имат само своята земя. Българският премиер няма приятели, той има само България", коментира Владо Перев.
Три дни преди посещението на Кирил Петков Република Северна Македония отбеляза 30 години от независимостта си. България първа в света призна новата република. Факт, който медиите в Скопие не споменават, нито пък фигурира в учебниците по история.