От Шекспир до Космоса — планетологът Ставро Ивановски

Ако го питате с какво се занимава, не очаквайте кратък отговор. На човек като Ставро Ивановски трудно се лепят етикети. Не всеки актьор става планетарен учен.

„Като бях съвсем малък, гледах към звездите. После започнах да гледам към сцената. Сцената даваше възможността всеки ден за два часа да бъдеш някой друг, да живееш много животи.“

Живял ги е, а сега търси живот някъде в необятния Космос. Завършил НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Играл „Сън в лятна нощ“ на Шекспир в Казанлъшкия театър, където прекарал две години. После открил друго призвание - астрофизика. Така било писано. Че нали родителите му се запознали пред БАН.

Какви хора трябват на науката?

„О, всестранно развити личности трябват на науката. Във времената, в които живеем, мисля, че е много важно да има ренесансов тип човек. Трябва да се съсредоточи в една определена област, но трябва да има познание, да има обща култура. На науката трябват хора, които не са изключително тясно специализирани. Те трябва да имат творческо мислене.“

На това учи студентите си в Италия. Преподава планети и астробиология в Триест и работи в Националния институт по астрофизика. Участвал е в историческата мисия „Розета“ на Европейската космическа агенция. През 2014 г. за пръв път апарат, управляван от Земята, кацна на повърхността на комета от Слънчевата система. Сцена като в трилър.

„Това беше голяма изненада. Ние не знаехме формата, не знаехме какво ще има, не знаехме дали ще можем да кацнем. Кацнахме обаче самият модул няколко пъти подскочи. Трилър е, защото не знаем какво ще намерим там. Не знаем дали ще функционира всичко. Има много неизвестности в трилъра, има винаги неизвестност.“

Има астероид, кръстен на Ваше име. По какво си приличате с този астероид?

„Той е в пояс на астероиди. Той не е съвсем малък. Не е и сам. Това, което аз харесвам, е да бъда в компания, да имам хора около мен. Но знаете ли, интересното в астероида е, че органичният материал, от който е създаден животът, може би идва оттам. Може би по това си приличаме, защото астероидите носят този компонент за живот.“

През септември Ивановски беше избран за председател на международната общност Европланет, в която участват 700 европейски планетолози и 17 големи организации. А същия месец в Приморско разказа на млади учени как изкуственият интелект помага да разкрием тайните на Вселената.

Коя среща ще бъде първа - между извънземните и хората или между извънземните и изкуствения интелект?

„Мисля, че между извънземните и изкуствения интелект. И защо казвам това? Защото ние в момента, когато изпращаме нашите модули в Космоса, не изпращаме надалеч биологични форми по никакъв начин. Изпращаме сигнали и технологии. Ако има други форми извънземни, които изпращат също такъв сигнал, срещата, предполагам, ще бъде между изкуствения интелект, който вече ще бъде на тези модули, на тези космически кораби. И може би те първи ще уловят този сигнал, който естествено ще изпратят към Земята.“

Срещаме се в най-големия детски научен център в Югоизточна Европа. Ивановски вярва, че подобни места ще запалят искрата на любопитството в утрешните изследователи.

С какво може България да допринесе за Космоса?

„С учените, които има. С индустрията си. Знаем, че имаме прибори с хубавото име „Люлин“, които пътуват в Космоса. България може да допринесе с това да има добри условия за работа, защото аз, когато бях тук преди 20 години, нямаше условията, които исках да имам. Сега мисля, че имаме по-голяма възможност. Това е една от причините, поради които искам да знаят хората в България, че има хора, които се занимават навън с тези интересни явления в Космоса и са готови да помогнат на българската наука.“

А когато науката удари стена, на помощ идва българският език.

„Чужденците, с които се запознавам, и им казвам български думи, те много харесват две словосъчетания. Едната дума не е точно българска, но ние много я използваме - „айде“. Трябва да има някакъв стимул, трябва начало, трябва човек да има желание да направи нещо и да се впусне в това. Трябва едно „айде“. Другото словосъчетание е „лека-полека“. Много харесват „лека-полека“. Защото наистина не може всичко да

Автор: Петър Георгиев