Проверяват ли българите информацията, която виждат в интернет?

Само един на всеки петима българи проверява информацията, която вижда онлайн - данните са от проучване на "Евростат", в което са участвали хора на възраст между 16 и 74 години.

Българският резултат е значително под средния за Европейския съюз, където всеки трети проверя достоверността на прочетеното в интернет.

Ирландия и Нидерландия – това са държавите, чийто жители най – често проверяват дали прочетеното в интернет отговаря на истината. В дъното на класацията са Румъния, Гърция и... България.

"Нямам много време за проверяване на информация откъдето и да било."

"Вече цялата информация е на телефона, лошото е, че се злоупотребява – качва се неправилна информация, много лъжливи новини, статии."

Най – скептични към онлайн съдържанието са младите и те по – лесно различават фалшивите новини.

"Не винаги информацията е коректна. Особено когато заглавията са шокиращи."

"Има много фейк сайтове, така че тях изобщо ги игнорирам."

Голяма част от лъжливата информация минава и през социалните мрежи. А журналистите често проверяват дори информацията от официалните пресслужби.

Емил Костов, журналист, радио "Пловдив": "Спорът е, разбира се, дали Facebook е традиционна медия или пък не е медия. В крайна сметка това е една платформа за споделяне, никой вътре не носи отговорност от тези, които поставят информацията за нейното съдържание."

Даниела Добрева, журналист, радио "Пловдив": "Не винаги PR-ите са с достатъчно точна и достоверна информация."

Неслучайно вече се говори за „информационна криза“ в която сме попаднали.

Иглика Иванова, председател на Коалиция за медийна грамотност: "Неформалното образование, ученето през целия живот, това са все политики, с чиято помощ можем да постигнем напредък и обратен процес на подобряване на резултатите."

Компетентната употреба на изкуствения интелект също може да развива рефлекса да се задават въпроси и да се филтрира фалшивото съдържание.